3
1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 373
София, 10 октомври 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1087 по описа за 2014 година.
С присъда по нохд № 127/14 г. Районният съд-гр.Враца осъдил подсъдимия Е. М. С. на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, чл.29 и чл.58а НК на 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
С решение № 45 от 29.05.2014 г., постановено по внохд № 174/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, Окръжният съд-гр.Враца потвърдил присъдата.
Осъденият С. е направил искане за възобновяване на посоченото наказателно дело, тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Пред ВКС молителят лично и защитата му поддържат искането. С. представя писмени обяснения.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Искането е допустимо, но е неоснователно.
В искането се твърди, че извършеното на досъдебното производство разпознаване не е по правилата на НПК; при предявяване на обвинението С. е бил без защитник; въззивният съд не е отстранил тези нарушения. Нищо по-различно не се твърди в представените, в съдебното заседание пред ВКС, писмени обяснения, с качеството на защита.
Необходимо е да се започне с това, че производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на особените правила по глава 27 НПК, в частност по чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. ВРС като установил, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
ВКС не установи процедурата по глава 27 НПК да е злепоставена. Липсват данни волята на подсъдимия да е опорочена по какъвто й да било начин. Не се установява също, съдът да е направил невярно преценка по реда на чл.372, ал.4 НПК.
Не се установява разпознаването, извършено в хода на досъдебното производство, да е в нарушение на правилата за това – чл.169 и сл.НПК. Нещо повече, при показанията на пострадалия Генчев (л.4-7 и л.23), осъденият придава значение на разпознаването, каквото то в действителност няма.
За предявяване на обвинението и разпита в качеството на обвиняем, на молителя е била осигурена защита по реда на Закона за правната помощ. Разследващият е направил съответното искане на 10.10.2013 г. (л.66); с уведомително писмо на Адвокатската колегия-гр.Враца е посочен определения за осъществяване на правна помощ адвокат, надлежно вписан в регистъра за правна помощ (л.67); с постановление на разследващия орган от 19.12.2013 г. посоченият адвокат е бил назначен за защитник на обвиняемия С. (л.68), а видно от протоколите за привличане в качеството на обвиняем и разпит в това качество, същият адвокат е участвал при извършването на процесуално следствените действия (л.л.70-72).
Така констатираното налага извод, че въззивният съд не е имал основания да предприема мерки за отстраняване на нарушения на процесуалните правила. Нещо повече, видно от въззивната жалба, инициирала образуването на производството пред ВОС, този съд е бил сезиран единствено и само с искане за намаляване на наказанието.
ВКС не установи да е налице което й да било от основанията по чл.348, ал.1 НПК, за намеса по реда на възобновяването на наказателни дела.
В рамките на фактите, признати от С. по реда на чл.371, т.2 НПК, приети за установени от решаващия съд, съответно на изискванията на чл.373, ал.3 НПК, законът правилно е приложен.
При липсата на условията на института на смекчената наказателна отговорност – по чл.55 НК, правилно наказанието на С. е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, като наложеното за изтърпяване наказание от четири години лишаване от свобода не е очевидно несъответно, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и поради това е справедливо.
Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. М. С. за възобновяване на внохд № 174/14 г. на Окръжния съд – гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: