Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
София, 21 февруари 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар: Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 2318/2012 година
Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалба на подсъдимия Р. А. И. против решение № 119/16.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 234/2012 г. от Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжния съд – Шумен
От оскъдното съдържание на жалбата, изготвена от подсъдимия И., може да се направи заключение, че същият навежда касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 3 от НПК, тъй като претендира „присъдата да бъде намалена” и да бъде изменен „режима за изтърпяване на наказанието”.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК. Подсъдимият И. е изразил становище за неучастие в касационното производство.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата, относно вида на затворническото заведение и първоначалния режим, определен от съдебните инстанции.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното :
С първоинстанционната присъда № 15/18.07.2012 г., постановена по НОХД № 276/2012 г. от Окръжен съд – Шумен, подсъдимият Р. И. е признат за виновен в това, че в периода от лятото на 2011 г. – до 29.12.2011 г. без надлежно разрешително придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана с тегло 214, 71 грама на стойност 1288,26 лева – престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК. При условията на чл. 54 от НК наложеното наказание е три години лишаване от свобода, намалено до размера на две години лишаване от свобода на основание чл. 58а, ал.1 от НК и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложеното му по тази присъда и по НОХД № 526/2012 г. на Районен съд – Шумен, а именно две години лишаване от свобода и е присъединено наказанието глоба в размер на 5000 лева. На основание чл. 60, ал.1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановено това общо наказание да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип и при първоначален режим на изтърпяване „строг”.
Касационната жалба е частично основателна.
Наложената на подсъдимия санкция по вид, размер и начин на изтърпяване на включените в нея наказания (глоба и лишаване от свобода), не разкрива белезите на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 и т. 2 от НПК.
Всъщност, в самата жалба не се представят конкретни доводи в подкрепа на наведеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Такива доводи не се излагат и в съдебното заседание, проведено в касационната инстанция.
Касационната проверка не констатира нарушения, довели до определяне на явно несправедливо наказание. По повод доводите, наведени във въззивната жалба, втората инстанция е анализирала всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанията. Определеният размер на същите е ориентиран към минимума на предвиденото в закона, което очевидно отразява приетия превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализацията на двукомпонентната санкция. Въпреки приетото от въззивния съд наличие на изключително смекчаващо вината обстоятелство (самопризнанието на подсъдимия и доброволното предаване на наркотичното вещество), правилно е отречено присъствието на втората предпоставка, визирана в чл. 55 от НК – най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
По тези съображения Върховният касационен съд не намери основания за намеса при предпоставките на чл. 348, ал.5 от НПК.
Основателни са обаче възраженията относно първоначалния режим и типа на затворническо заведение, определени за изтърпяване на наложеното общо наказание „лишаване от свобода”.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.1 от ЗИНЗС осъдените, с изключение на тези по чл. 59, ал.1, и рецидивистите се изпращат в затвори и затворнически общежития от закрит тип.
За да утвърди приложението на чл. 60, ал.1 във вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, въззивният съд е приел, че подсъдимият И. е осъждан вече на лишаване от свобода по НОХД № 526/2012 г. и осъждането му по настоящето дело се явява второ, поради което са приложими посочените разпоредби. Пропуснал е обаче да съобрази, че подсъдимият не е рецидивист по смисъла на § 3, т. 1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като макар и да е наказан по двете дела с лишаване от свобода за умишлени престъпления, за тях се определя общо наказание по чл. 23-25 от НК така, както е сторено с присъдата. Тоест, налице е едно осъждане на лишаване от свобода, размерът на общото наказание е под пет години, което определя приложимостта на чл. 59, ал.1 във вр. с чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС.
Като не е съобразил това и е потвърдил присъдата в тази й част, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, прилагайки неправилно същия. Това нарушение може да бъде отстранено и от настоящия касационен състав, тъй като е в полза на подсъдимия, в какъвто смисъл решението следва да бъде коригирано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 119/16.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 234/2012 г. от Апелативен съд – Варна, като на основание чл. 61, т. 3 във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗИНЗС определя подсъдимият Р. А. И. да изтърпи наложеното му общо наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален „общ” режим, в затворническо общежитие от открит тип.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.