Решение №92 от 10.3.2015 по нак. дело №1990/1990 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

С о ф и я 10 март 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 ф е в р у а р и 2015 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1990/2014 година.

Касационното производство е образувано по касационни жалби и допълнения към тях от подс.З. Д. И. от Х., в момента в затвора-[населено място], и от защитника му адв.И.М. от АК-П., с които се обжалва решение № 533 от 29.09.2014 г. по ВНОХД № 278/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с доводи по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд, алтернативно, постановяване на решение от ВКС за пълното му оневиняване и като последна алтернатива, намаляване на размера на наложеното му наказание до законовия минимум на престъплението.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбите.
Гражданската ищца К. Т. Д., редовно уведомена, не взема участие лично или чрез процесуален представител в касационното производство и не е изразила становище по жалбите.
Подс.И., лично и чрез защитника си адв.М. поддържа оплакванията им и моли жалбите да бъдат уважени по заявените в тях доводи.

Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 32 от 12.06.2014 г. по НОХД № 298/2014 г. Хасковският окръжен съд е ангажирал отговорността на подс.З. Д. И. от Х., в момента в затвора-[населено място], за осъществено в периода от 16.12.2013 г. до 07.01.2014 г. в Д. и Х., при условията на опасен рецидив, продължавано престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 7 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наказанието е приспаднат срокът на задържането му под стража, включително и по ЗМВР.
Уважен е гражданският иск на пострадалата от първия грабеж К. Т. Д. от Д., като подсъдимият е осъден да й заплати сумата от 420 лева за репариране на причинените й имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането й до окончателното изплащане на сумата.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото.
Присъдата е била обжалвана с бланкова жалба от подсъдимия И. с доводи за необосноваността, незаконосъобразността й и искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение присъда, но с решението си Пловдивският апелативен съд я е потвърдил изцяло.
Касационните жалби от подсъдимия и от защитника му релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с доводи за неправилен доказателствен анализ, ползване на процесуално неиздържани доказателствени средства, неправилни фактически и правни изводи с искания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд, алтернативно, за постановяване на решение от касационната инстанция за оневиняването му или за намаляване на размера на наложеното му наказание до минимума за престъплението по чл.199, ал.1 от НК.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения :
Основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа с доводи за неоснователен отказ да бъдат допуснати гласни доказателствени средства, за събиране на такива само в подкрепа на обвинението, както и ползване на резултатите от доказателствени способи, проведени в нарушение на процесуалните правила, с което било ограничено правото му на защита да докаже тезата си. Те са били поднесени и на въззивния съд, към когото обаче не са били отправени каквито и да е доказателствени искания нито в жалбата, нито в съдебното заседание преди и при провеждане на съдебните прения. Обратно, изрично от защитника е заявено, че подсъдимият не желае събиране на нови доказателства. Последният понастоящем акцентира, че не били открити негови отпечатъци по касата при първия грабеж, а за втория – че малко преди да го задържат в близост до дома му е бил там и е контактувал през интернет със свои приятели, с което свързва оплакването си за неоснователен отказ да му бъдат допуснати свидетели, включително задържалите го полицаи, които не открили каквито и да е вещи от втория грабеж и поемните лица при разпознаванията. По тези възражения въззивният съд е дал обосновани и законосъобразни отговори.
Оспорвайки авторството си за двата грабежа, подсъдимият и защитника му не коментират категоричността на св.К.Д., св.Р.Г., св.М.Е. и св.П.М. при разпознаванията, потвърдили неговото участие и в съдебното следствие. Както на досъдебното производство, така и при разпита им от окръжния съд те са дали сходни описания на физиката и облеклото на дееца, а подсъдимият е признал, че е бил с къса брада и по-дълга коса, част от характерните особености на нападателя, съобщени от св.Кр.Д. веднага след грабежа. По делото няма събрани годни дактилоскопни следи, което да ползва възражението на жалбоподателя негови по касата да не са открити. Житейски нелогично е и поведението при задържането му малко след грабежа на чантата на св.Г., а и по време на разследването. И ако първоначално е твърдял, че е тръгнал да се разхожда, необяснимо е защо се е въоръжил с 40 сантиметрова сабя и сгъваем нож, които обаче лесно могат да се скрият под дрехите. От друга страна, възражението в него да не са били открити каквито и да е вещи на св.Г. е лесно оборимо от показанията на св.А.Т., която на другата сутрин намерила на улицата, в каквато посока избягал нападателят на пострадалата Г., нейни лична карта и дебитни карти, което само потвърждава изводът на съда, че И. е имал време и веднага се е освободил от онези вещи без стойност за него, които биха го уличили като извършител на деянието. Вместо веднага след задържането да поиска разпита на родителите си и на приятелите си, лично или чрез защитника си, подс.И. е предпочел да не дава обяснения, а такива искания, разширени и до задържалите го полицаи, е отправил след изслушване на категоричните показания на горепосочените очевидци на извършените деяния. Впоследствие пък те са изоставени пред въззивната инстанция, като само са ползвани за аргументиране на съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита. Право на съдилищата по фактите е да приемат едни или други обстоятелства, като се обосноват въз основа на какви доказателства и съответствието на фактическите им изводи на доказателствената съвкупност и на формалната и житейска логика не дава основание на касационната инстанция да указва и настоява за преосмислянето им. Съобразно тези си правомощия както окръжният, така и апелативният съд са изложили убедителни съображения защо отказаните гласни доказателствени средства, при колебливата позиция на жалбоподателите, не биха могли да оборят обективните, последователни, логични и взаимно допълващи се твърдения на кредитираните свидетели, а опитът да се внесат съмнения в тях е неуспешен. Възражението защо не е проверена психическата му годност е в разрез със собствените му твърдения да не е подтикнат в онзи момент към извършване на деянията под въздействие на алкохол или наркотици. С основание тезата на подсъдимия е приета за недоказана и защитна и е отхвърлена. Липсват пренебрегнати или превратно оценени доказателства и обстоятелства, като съдът успешно е достигнал до разкриване на обективната истина и е отговорил на всички доводи на страните, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, което сочи и на непредубедеността му. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Извън оспорване на авторството на деянията в лицето на подс.И., други доводи по приложението на правото не се излагат. ВКС намира, че осъщественото спрямо св.Д. и св.Г. са класически примери на грабежи, а с оглед съдебното му минало – наличие на квалифициращото обстоятелство – опасен рецидив, поради което е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за корекция на обжалваното решение.
Явната несправедливост на наложеното на подс.И. наказание като последна алтернатива не е подкрепена от доводи, относими към размера му. А то е близко до минимума на предвиденото за престъплението, вече трето по ред спрямо извършените в миналото, за които е изтърпял сравнително благосклонни наказания, без очевидно да си извлече нужните изводи за промяна на поведението си. И ако стореното на св.Г. е банално, при случая със св.Д. с използване на електрошокова палка е довел до сериозно въздействие върху психиката й. Деянията очертават подсъдимия като прогресиращ в насилието деец, чието изолиране от обществото за по-продължителен период от време е наложително. Не е налице явно несъответствие между извършеното и обществената опасност на дееца, поради което не е налице и основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Жалбите на подсъдимия и на защитника му, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 533 от 29.09.2014 г., постановено по ВНОХД № 278/2014 г. от Пловдивския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top