4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София 26 септември .2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в закрито съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при секретар
при становището на прокурора Мадлена Велинова
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
ч.н.дело № 2322/2011 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по жалба на подсъдимия И. М. Н. срещу определение от 26.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 340/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за отмяна на наложената обезпечителна мярка – запор върху сметка № [банкова сметка] при [фирма].
В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като посочената сметка не е разплащателна или депозитна, а обслужва кредитна карта и в този смисъл паричните суми по нея не могат да бъдат предмет на наказанието “конфискация”. Претендира се още замяна на наложения запор върху посочената сметка с друга обезпечителна мярка, а именно депозиране на наличната по същата сметка сума по нарочна сметка на съда.
В писмено становище, постъпило на 20.09.2011 г., прокурор от Върховната касационна прокуратура поддържа мнение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото, намери следното :
І. С присъда № 27 от 20.05.2010 г., постановена от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 548/09 г., е ангажирана отговорността на подсъдимия Н. за престъпление по чл. 203, ал.1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание пет години лишаване от свобода. На основание чл. 203, ал.2 от НК е постановена конфискация на 1/6 част от имуществото на подсъдимия Н. и същият е лишен от права по чл. 37, ал.1, т. 6 и т. 7 от НК за срок от шест години.
С решение № 523 от 07.04.2011 г. на ВКС, ІІІ н.о. по н.д. № 590/2010 г. присъдата е отменена само в частта, в която на основание чл. 203, ал.2 от НК е постановена конфискация на 1/6 част от имуществото на подсъдимия Н. и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от апелативния съд. При новото разглеждане на делото и в съгласие с разпоредбата на чл. 72, ал.2 от НПК по искане, направено от прокурора, съдът с определение от 31.05.2011 г. е допуснал обезпечение на наказанието “конфискация” чрез налагане на запор върху лек автомобил и банкови сметки в [фирма], [фирма] и [фирма], всичките с титуляр И. М. Н.. На основание чл. 395, ал.3 от ГПК съдът е издал обезпечителна заповед.
Определението е било обжалвано от подсъдимия Н. пред Върховният касационен съд. С определение № 109 от 01.07.2011 г., постановено по ч.н.д. № 1975/2011 г., ВКС, ІІІ н.о. е отменил цитираното определение на САС в частта, с която е допуснато обезпечение на наказанието “конфискация” чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху набирателна сметка в “Първа инвестиционна банка” с банкова наличност 20 000,49 лева за разликата над сумата от 8 000, 49 лева. В останалата част определението на САС е оставено в сила.
Определението, предмет на настоящето производство, е постановено по молба на подсъдимия Н., с която молба същият е искал отмяна на обезпечението – запор, наложен върху сметка № [банкова сметка] при [фирма].
ІІ. Жалбата е неоснователна.
Въззивният съд вярно е интерпретирал приложимото право и с основание е приел, че предпоставките на чл. 402, ал. 2 от ГПК отсъстват – обезпечителната нужда не е отпаднала, а хипотезата на чл. 398, ал.2 от ГПК е неотносима в случая. Правилно е разрешен въпросът доколко подсъдимият има правен интерес да иска отмяна на обезпечителната мярка – запор върху имущество на трети лица, с оглед наведените от него твърдения. Въззивният съд ясно е посочил, че ако чрез налагането на запор върху цитираната по-горе сметка се засягат права и интереси на подсъдимия Н. (в това число и претендираните – попадане в регистъра на некоректните длъжници и прочие), то същият разполага с възможността да предложи замяна на тази обезпечителна мярка с друга, каквото искане не е правено пред САС. Последното вероятно е и причината, поради която в сега подадената частна жалба се съдържа искане за замяна на допуснатото обезпечение. То (искането) не може да бъде разгледано в това производство, защото по силата на чл. 398 от ГПК замяна на обезпечението може да се извърши по искане на една от страните, след като съдът вземе предвид възраженията на другата страна, а компетентен да разгледа молбата е съдът, допуснал обезпечението, в случая САС.
По изложените съображения определението на САС следва да се остави в сила.
С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 26.07.2011 г., постановено по ВНОХД № 340/2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на подсъдимия И. М. Н. за отмяна на наложената обезпечителна мярка – запор върху сметка № [банкова сметка] при [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.