1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
София, 02 август 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена Величкова
ЧЛЕНОВЕ:Николай Дърмонски
Даниела Атанасова
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев, като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 149/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на адв.А., защитник на подс.К. И., срещу въззивна присъда № 469 от 13.11.2009г., постановена по внохд № 74/09г. по описа на ОС-Благоевград.Сочат се всички касационни основания по чл.348 от НПК.Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно за постановяване на оправдателна присъда. Представено е допълнение към жалбата, в което са доразвити оплакванията.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Адвокат А., която е защитник на подсъдимия поддържа
жалбата и допълнението към нея. Твърди, че въззивната присъда е неправилна и незаконосъобразна.Също така, се позовава на невярна оценка на доказателствата, довела до неправилност на възприетата фактическа обстановка. Изразява становище, че още в обвинителния акт са допуснати процесуални нарушения. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на оправдателна присъда, освен ако не се прецени, че са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане.
Подсъдимият И., моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното:
С присъда № 978 от 29.09.2008г., постановена по нохд №366/05г., РС-Петрич , е признал подсъдимия К. И. И. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 242, ал.1, б.”Б”, пр.3 и б.”Д” от НК.
С въззивна присъда № 469 от 13.11.2009г., постановена по внохд № 74/09г., ОС-Благоевград, е отменил изцяло атакуваната пред него присъда, като е постановил нова, с която е признал подсъдимия К. И. И. за виновен в това, че на 02/03.08.2001г. на М. К. , без знанието и разрешението на митниците, и чрез използване на официални документи с невярно съдържание , пренесъл през границата на страната стоки с търговска цел, в големи размери- 29 272кг. безоловен бензин А 95 Н, на стойност 40 592лв., с автоцистерна собственост на И. И., поради което и на основание чл.242, ал.1, б.”Б”, пр.3 и б.”Д” от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 1 000лева.
На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият е осъден да заплати левовата равностойност на предмета на контрабандата в размер на 40 592лева.
В полза на държаната е отнета автоцистерна с ДК № С 04 53 КС и ремарке С 04-59 ЕН, собственост на И. К. И..
В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски.
Касационната жалба е неоснователна.
Двете, решаващи инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Различната оценка, която са дали на доказателствените източници е довела и до различия в правните им изводи.Установената фактология е идентична, но въззивната инстанция за разлика от първия съд е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност, окръжният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение. Приетите от Окръжен съд-Благоевград факти, правилно са били подведени под нормата на чл.242, ал.1, б.”Б”, пр.3 и б.”Д” от НК, за което престъпление подсъдимият е бил признат за виновен. При постановяване на акта си, въззивният съд не е нарушил разпоредбата на чл.339, ал.3 от НПК, независимо, че едновременно с излагане на фактите, е анализирал и доказателствата, тъй като изложението на мотивите е въпрос на стил. По-същественото е, че съдът е дал отговор на всички въпроси по чл.305 от НПК, към който препраща цитираната по-горе разпоредба.Също така, въззивната инстанция е обсъдила с необходимата задълбоченост доказателствата, събрани с годни доказателствени източници. Правилно, окръжният съд е интерпретирал гласните доказателствени средства, при това в контекста на съвкупната доказателства маса, съдържаща писмени доказателства. В мотивите на атакуваната присъда, съдът е отговорил на всички релевирани от страните доводи. Последните в по-голямата си част са залегнали и в касационната жалба, като характерното е, че са свързани с анализ на доказателствата, което сочи на твърдения за необоснованост на въззивната присъда.Тези оплаквания не биха могли да бъдат предмет на обсъждане от настоящия състав, тъй като необосноваността не е сред касационните основания.
Въззивната инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, е обективирала по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградила вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 от НПК и чл.305, ал.3 от НПК, окръжният съд е обсъдил доказателствените източници, като е изложил мотиви защо кредитира едни от тях и не дава вяра на други. Правилно и законосъобразно е била изключена от доказателствената съвкупност , като опорочена процедурата по изземване на проби от процесната цистерна. Изцяло се споделят аргументите на съда, касателно приетия за установен механизъм на извършване на деянието, авторството на подсъдимия и индивидуализацията на предмета на престъплението, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряне в настоящия акт. Изключените от съвкупността доказателствени източници не са ограничили окръжния съд, чрез останалите годни доказателства да установи по несъмнен начин, всички елементи от предмета на доказване по това дело.Именно във връзка с изясняване механизма на извършване на контрабандата и нейния предмет, съдът е обсъдил събраните доказателства, касаещи дейността по износ от Република Г., като това не води до промяна на факта, че контрабандата, реализирана от подсъдимия е свързана с внос на гориво през границата на Р.България.
Неоснователни са и твърденията за допуснати процесуални нарушение при изготвянето на обвинителния акт. Последният отговаря на изискванията на чл.246 от НПК досежно съдържанието си и очертава предмета на доказване по настоящото дело, като независимо от краткото описание на фактите, обстоятелствената му част, съдържа основните и значими за казуса обстоятелства.
Във връзка с приложението на материалния закон следва да се отбележи, че действалият към момента на деянието закон, предвид последвалите промени в разпоредбата на чл.242 от НК се явява и по-благоприятен за дееца, поради което правилно е приложен, независимо, че окръжният съд не е изложил мотиви по този въпрос.
Касаторът поддържа с жалбата и касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наказанията, но това оплакване не е развито и не се сочат доводи, които биха могли да бъдат предмет на обсъждане от настоящата инстанция.
Предвид гореизложената, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като е правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 469 от 13.11.2009г., постановена по внохд № 74/09г. по описа на Окръжен съд-Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: