Р Е Ш Е Н И Е
№ 114
гр. София, 10 март 2009 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 51 по описа за 2009 г
Производството е образувано по искане на осъдения А. Й. С., депозирано на 20.12.2008 г, за възобновяване на НОХД № 1100/08 по описа на Пловдивски районен съд, по което е постановена присъда № 113 от 26.09.2008, потвърдена с решение на Пловдивски окръжен съд № 445 от 26.11.2008, по ВНОХД № 1757/08.
С присъдата, молителят е признат за виновен в това, че на 24.04.08 г, в гр. П., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужда движима вещ, на стойност 65, 00 лв, от владението на В. Я. М. , без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на пет години и осем месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 12.05.2008 г.
Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Оспорва се доказателствената основа на осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение. Твърди се, че няма доказателства за авторството на деянието, че не следва да се ценят показанията на св. Ч, както и проведеното с негово участие разпознаване, че не е установена марката и модела на инкриминираната вещ, респ., действителната й парична стойност, че наличието на пръстов отпечатък върху очила, намерени в автомобила, не обвързва подсъдимия с инкриминираното деяние. Иска се да бъдат отменени присъдата и решението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдения пледира за уважаване на искането.
Осъденият предоставя на преценката на съда.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество, е неоснователно.
ВКС не намери да е допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните по делото доказателства и доказателствени средства са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, при спазване на процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Подсъдимият, в обясненията си, отрича да е извършил престъплението, в каквато насока са и показанията на неговия брат / св. С/, но правилно тази версия е отхвърлена като недостоверна поради опровергаването й от други доказателствени източници, а именно: от показанията на св. Ч, очевидец на деянието, от разпознаването, от показанията на св. М св. Цветкова, от протокола за оглед. Разпознаването е процесуално годно, тъй като са спазени правилата за провеждането му, визирани в НПК: разпознаващият е дал показания за отличителните черти на извършителя, а при разпознаването е посочил А. С. като възприетото от него лице, отнело инкриминираната вещ. Заключението на Дактилоскопната експертиза, според която намереният върху слънчевите очила пръстов отпечатък принадлежи на подсъдимия, подкрепя тезата на обвинението, тъй като подсъдимият не твърди да е имал съприкосновение с очилата по друг повод, извън инкриминираното деяние. Що се отнася до оценката на отнетата вещ, тя е направена, въз основа на дадено от свидетелите М описание, съдържащо достатъчно индивидуализиращи белези. Оценката касае употребявана вещ, в какъвто случай, стойността се явява по-ниска, а такова заключение ползва осъдения. Ето защо, поради липса на релевираните оплаквания за неправилност на осъдителната присъда и потвърждаващото я въззивно решение, не може да бъде удовлетворено искането за отмяната на съдебните актове, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане.
По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Й. С. за възобновяване на НОХД № 1100/08 по описа на Пловдивски районен съд, по което е постановена присъда № 113 от 26.09.2008 г, потвърдена с решение № 445 от 26.11.08 на Пловдивски окръжен съд, по ВНОХД № 1757/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: