Р Е Ш Е Н И Е
№ 450
С о ф и я, 26 октомври 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 о к т о м в р и 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 445/2009 година.
Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С искане по чл.420 ал.2 НПК от осъдения И. В. Л. от София се претендира отмяна на въззивно решение № 73 от 05.01.2009 г., постановено по ВНОХД № 961/2008 г. на Софийския градски съд поради наличие на основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 НПК и оправдаване по предявените му обвинения, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на “първата инстанция”.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване от защитника му адв. Ив. В. от САК.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 25.10.2007 г., постановена по НОХД № 6306/2007 г. на Районен съд-София отговорността на подсъдимия И. В. Л. от София е ангажирана за извършени на 27.11.2006 г. в София две престъпления по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК и при условията на чл.54 и чл.23 НК му е наложено по съвкупност общо наказание “пробация” с определяне на пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 НК, а именно “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 6 месеца за всяка една и “безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от 1 година.
На основание чл.53 ал.1 б.”а” НК е отнет в полза на държавата пистолет “Аркус-98”, кал.9 мм, 1 бр.пълнител за него и 1 бр.патрон, кал.9 мм, марка “LUGER CBC”, принадлежащи на подсъдимия и послужили за извършване на престъпленията.
Присъдата е била проверена от въззивната инстанция по жалба на подсъдимия с оплаквания за незаконосъобразност и постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло.
В искането си осъденият Л. навежда наново оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита, за неправилно приложение на материалния закон, включвайки и оплакване за явна несправедливост на наложеното му общо наказание, съставляващи основания за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК с искане към касационната инстанция за оневиняването му по предявените обвинения, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от “първата инстанция”.
В допълнение защитникът му развива обширни съображения в подкрепа на бланково заявените в искането, както и относно алтернативните искания за оправдаването му изцяло или връщане на делото на “низовия съд”.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420 ал.2 НПК и има за предмет въззивно решение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Искането, както е формулирано, с наведените в него “доводи” за наличие на основанията по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 и 2 НПК и направените съобразно тях искания може да бъде отнесено към всеки един непроверен от ВКС съдебен акт, както относно посочените основания, така и заради бланково развитите в него “съображения”, които пък не касаят или не анализират конкретни обстоятелства по делото, нито пък дават възможност да се изведат безадресно “допуснатите” съществени нарушения на процесуалните правила. В писмените си бележки защитникът пространно анализира мотивите на първоинстанционния съд, цитирайки избирателно части от показанията на преките участници при извършване на деянията и настоявайки истината да бъде извлечена от обясненията на осъдения Л. , като упреква и въззивния съд защо не е кредитирал дадените от него във въззивното съдебно следствие подробни такива, позовавайки се и на получената в това производство подкрепа от въззивния прокурор, който фактически не е поддържал предявеното обвинение и се е съгласил с искането на жалбоподателя да бъде признат за невинен и оправдан.
На първо място следва да се посочи, че когато първоинстанционният съдебен акт е бил проверен по въззивен ред, то на проверка и по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи второинстанционният съдебен акт, като според основанието за възобновяване на наказателното производство ВКС определя от кой стадий да се възстанови висящността на делото.
На следващо място, макар да акцентира върху “нарушения на материалния закон”, защитникът на осъдения фактически излага съображения относно дейността на съдилищата по извличане на правно значимите факти по делото, което сочи на другото наведено касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК, видяно само като неизпълнение на задължението на съда да достигне до разкриване на обективната истина, постановяване на акта му въз основа на “предположения и догадки”, стигайки и до извода, че към решението му липсват мотиви. Тези упреци обаче не са основателни.
ВКС намира, че не е налице неизпълнение на задълженията по чл.339 ал.2 НПК от въззивния съд. Той се е съгласил с възприетата от районния съд фактическа обстановка, след като обаче е направил собствен анализ на доказателствата по делото, проверявайки през тях достоверността на депозираните пред него по-подробни обяснения от подсъдимия. С основание те са били отхвърлени като опровергани и житейски нелогични. Всъщност, и в настоящето производство се подминават показанията на полицейските служители св. С св. Шокалов, които изясняват психическото състояние на св. Я, св. Р св. Шукриев, първоначалните им обяснения около инцидента и причината за потърсената от органите на реда помощ, данните за телесното увреждане на пострадалия Я. , изяснено от него кога, как, с какво и от кого е било причинено, както и какво е било състоянието на самия Л. и отношението му към отправеното обвинение за противоправно поведение с употреба при отправената закана към двамата пострадали на носеното от него оръжие, намерено без пълнител, но със зареден патрон в цевта на пистолета. На досъдебното производство, и след като се е запознал с материалите по делото, а и пред първата инстанция Л. не е намерил за необходимо да посочи и поиска да се установи “истинската причина” за конфликта му с тримата застрашени от поведението му свидетели, а е сторил това едва пред втората инстанция, без обаче от защитника му да се обвързват последните му твърдения със съпоставката им в това производство с възприятията на последните. Данните за зареденото оръжие, избито от ръката на Л. от полицейския патрул, дезориентираността му в онзи момент, последователните обаждания до полицията за помощ, показанията на св. С св. Шокалов, данните от медицинското освидетелстване на св. А са потвърдили по категоричен начин достоверността на твърденията на тримата застрашени и с основание те са възприети от въззивния съд като истинни. Въз основа на същите са изведени и правно значимите за обвинението факти, които са очертали обективните и субективни признаци на престъпленията, предявени на осъдения. Няма игнорирани или превратно ценени доказателства, като съдът е дал надлежен отговор на всички направени му от защитата на Л. възражения, поради което неоснователно е оплакването за липса на мотиви на въззивния съдебен акт по тези съществени за решаване на делото въпроси. Не е налице основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 НПК, което да доведе до отмяна на атакуваното решение и възобновяване висящността на делото чрез връщането му за ново разглеждане, и то от “низовия съд”.
Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. В рамките на установените факти е приложен законът, който е следвало да се приложи. Изваждането на бойно оръжие, зареждането и насочването му към жизнено важни области от тялото на св. Я св. Рюстемов, с отправяне на закани за лишаването им живот правилно е възприето като действия, които са могли да възбудят у тях основателен страх от осъществяване им, а то се потвърждава и от психическото им състояние при първоначалната среща с полицейските служители – св. Ш дори не е успял да се обуе преди бягството от апартамента, разбягването им на различни страни и срещата им на различни места с патрулите, поредността на обажданията им на дежурния телефон на полицията, задържането на осъдения с пистолет в ръката със зареден боен патрон в цевта му, всичко това потвърждава субективните изживявания на застрашените от поведението на Л. , който и в очевидно пияното си състояние е могъл да разбира какво върши и да ръководи постъпките си, колкото и нелогични да изглеждат те на пръв поглед. Затова законосъобразно е прието, че деянието му изпълва с нужното съдържание състава на престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК спрямо двамата пострадали. Интересна е позицията на обвинението – въпреки забраната на чл.78а ал.6 НК се внася предложение за освобождаване на Л. от наказателна отговорност и наказването му с налагане на административно наказание ( с което РС не се е съгласил), а пред въззивния съд прокурорът безкритично се е отказал да поддържа обвиненията и се е съгласил той да бъде оправдан. Постигайки надлежно разкриване на обективната истина, градският съд законосъобразно не е възприел този предлаган му резултат и е потвърдил осъждането му, с което не е нарушил закона. Не е налице основанието за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 НПК. С оглед на това не може да бъде уважено искането на осъдения за отмяна на въззивното решение и за оправдаването му по предявените обвинения.
Бланково наведеното основание за несправедливост на наложеното на осъдения наказание не се подкрепя с нужните съображения както в искането, така и в допълнителните съображения и в пренията пред ВКС. То е определено при съобразяване с всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и съответства на тежестта на извършеното и личната обществена опасност на дееца. Няма никакво основание за корекция на така наложеното общо наказание на Л. и не е налице основанието по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.5 т.1 вр.ал.1 т.3 НПК.
С оглед на изложеното искането като цяло се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение, а атакуваното въззивно решение и потвърдената от него присъда следва да останат в сила.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424 ал.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. Л. от София за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в сила решение № 73 от 05.01.2009 г., постановено по ВНОХД № 961/2008 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: