2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 591
София, 28 февруари 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 614/2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на адв.Ч., защитник на подсъдимия В. Р., срещу въззивна присъда № 119 от 28.09.2010г., постановена по внохд №24/10г. по описа на Хасковски окръжен съд.С жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Подсъдимият Р. и неговия защитник, редовно призовани за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явяват.Депозирано е допълнение към жалбата от адв.Ч., в което се развиват подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК, намери следното:
С присъда № 392 от 21.12.2009г., постановена по нохд №858/09г., Свиленградският районен съд , е признал подсъдимия В. Ф. Р. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.251 от НК.
С въззивна присъда № 119 от 28.09.2010г., постановена по внохд № 24/10г., ОС-Хасково, е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е признал подсъдимия В. Р. за виновен в това, че на 14.04.2009г. на ГКПП „Капитан А.” на път от Република Румъния за Република Турция, като чуждестранно лице е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.3 от Валутния закон, относно режима на износ на валутни ценности и тяхното деклариране, като стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери-175 050евро, с левова равностойност 342 368,04лв., поради което и на основание чл.251, ал.1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.251, ал.2 от НК, предметът на престъплението е отнет в полза на държавата.
В тежест на подсъдимия са били възложени , направените деловодни разноски.
Касационната жалба е неоснователна.
С касационната жалба се релевират две основания, като твърденията за нарушение на материалния закон по съществото си се свързват с невярна оценка на доказателствато, както и с допуснати нарушения при събирането им.По съществото си една такава аргументация сочи на довод само за допуснати процесуални нарушения. В допълнението към касационната жалба е отделена значителна част, относно приетата фактология от въззивния съд и аргументи, касаещи обосноваността на акта, във връзка с които настоящата инстанция няма правомощия, поради което те не могат да бъдат предмет на обсъждане.
Решаващите инстанции са положили всички усилия, като са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем, включително и в рамките на проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие.Установената от първия съд фактология е била изцяло възприета и инкорпорирана от окръжния съд.Независимо от това, въззивният съд е направил самостоятелен анализ на доказателствата, като е дал различна оценка от тази на районния съд, което е обусловило и различни правни изводи. Действително доказателственият анализ в мотивите на въззивната присъда е изложен едновременно с правните изводи и разсъжденията на съда за съставомерността на деянието, реализирано от подсъдимия, но това е въпрос на стил при изготвяне на съдебния акт.Същественото е, че въззивната инстанция, която освен контролна разглежда делото и по същество, е обективирала по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка, е изградила вътрешното си убеждение. В изпълнение на задълженията си по чл.107, ал.5 от НПК и чл.305, ал.3 от НПК, окръжният съд е обсъдил, както гласните доказателствени източници, така и писмените такива, като е изложил мотиви защо кредитира едни от тях и не дава вяра на други. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, втората инстанция е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК, като не е допуснала нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното й убеждение.Всички доводи на касатора във връзка с цененето на административно-наказателната преписка са били предмет на обсъждане от въззивния съд и са намерили отговор в съдебния му акт. Доколкото тази инстанция ги споделя не е необходимо да бъдат преповтаряни.
При вярно установени факти, въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че с деятелността си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.251, ал.1 от НК.Освен признаците от обективна страна, съдът е обсъдил и вярно е извел, наличието на субективната страна, при това в контекста на установените обективни факти, свързани с действията на подсъдимия, мястото на намиране и начина на опаковане на банкнотите.
Довод за явна несправедливост на наказанието не се визира.
Предвид гореизложеното, тази инстанция намира, че атакуваната присъда на Окръжен съд – Хасково следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 119 от 28.09.2010г., постановена по внохд № 24/10г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: