Определение №54 от 2.4.2019 по тър. дело №261/261 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 54
София, 02.04.2019 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАВНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №261/19 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на „Ел пи пи България” ЕООД, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и чл.304 ГПК на решение от 28.06.2016г. и решение от 30.09.2016г. по чл.247,ал.1 ГПК по гр.д. 80617/15г. на Софийски районен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното:
Подадената молба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С решението, предмет на исканата отмяна, постановено по реда на чл.239,ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на „Ентранс Ритейл” ООД, че същият дължи на „Дженерали застраховане„ АД сумата 17996.76лв., а с решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в този съдебен акт е добавено, че в диспозитива се посочва, че задължението на длъжника било солидарно с това на настоящия молител. В молбата си за отмяна на тези решения, дружеството – молител чрез пълномощника си- адв. Р. Я. е искал отмяна на основание чл.304 ГПК и в евентуалност на основание чл.303,ал.1, т.5 ГПК. Фактически е поддържал, че хипотезата на чл.304 ГПК била най-близка до фактическата обстановка в разглеждания случай, тъй като „Ентранс Ритейл” ООД бил солидарен длъжник по задължението, чието признаване по реда на чл.422 ГПК е осъществено с решението, предмет на отмяна и макар и да не попада в хипотезата на необходимо другарство, случая, с оглед множеството нарушения на съда следвало да се допусне до отмяна на това основание. В условията на евентуалност фактически е поддържано по основанието по чл.303,ал.1,т5 ГПК, че дружеството –молител не е взел участие в производството, а съдилищата отрекли правото му на жалба по реда на чл.240 ГПК на това основание, поради приетото от тях, че не е бил страна.
За дружеството молител не се обосновава правна възможност да иска отмяна по реда на чл.304 ГПК, който определя активна процесуална легитимация само за тези лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо т. е. само за тези, които са задължени да предявят иск като участници в неделимо спорно правоотношение- съобразно изискването на самата разпоредба, очертала относимост единствено към необходимото другарство в процеса и даваща правна възможност на неучаствалите другари да искат отмяна на съдебния акт, постановен без тяхно участие- арг. от бланкета на нормата / чл.304 ГПК/ към чл. 216, ал.2 ГПК. Молителят не е от посочената категория лица, както сам е съобразил в изложението си в молбата за отмяна и постановените съдебни актове не го обвързват.
Съобразно разпоредбата на чл.303,ал.3 ГПК не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл.240,ал.1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл.240,ал.2 ГПК. Хипотезите на чл.240,ал.1 и ал.2 ГПК са лимитирани до основанията по чл.303,ал.1, т.1 и т.5 ГПК. С оглед наведените обстоятелства в молбата за отмяна, така квалифицирани и от страната същите са по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което и молбата за отмяна на постановеното като неприсъствено решение и неговата поправка е процесуално недопустима, като изрично изключена с цитираната разпоредба от извънинстанционен контрол. За пълнота следва да се отбележи, че заведените производства по реда на чл.240 ГПК, с които страната е реализирала считаната за необходима от нея защита недвусмислено съдържат отричане на обвързаност на дружеството с постановените съдебни актове, с оглед това, че срещу него не е постановено решение, а привличането му като страна в производството по реда на чл.247,ал.1 ГПСК е недопустимо т.е. спрямо него не е разгледан и уважен иск по чл.422 ГПК, поради което и неприсъственото решение не може да послужи като основание за влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК спрямо молителя. Неучастието в производството на дружеството- молител изключва реализиране на права, произтичащи от това решение спрямо него.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на молба на „Ел пи пи България” ЕООД, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и чл.304 ГПК на неприсъствено решение от 28.06.2016г. и решение от 30.09.2016г. по чл.247,ал.1 ГПК по гр.д. 80617/15г. на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщенията, че е постановено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top