8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
[населено място], 28.07.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1090/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 443/28.02.2017 г. по т.д.№ 4894/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1233/ 15.07.2016 г. по т.д.№ 1650/2012 г. на Софийски градски съд, в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма], с настоящо наименование [фирма], обективно съединени искове с правно основание чл.57 ал.1 ЗПУПС , за сумата от 860 000 лева – стойността на паричен превод , извършен от разплащателна сметка на ищеца, на 08.08.2011 г. , чрез достъп до виртуален банков клон, съставляващо неразрешена платежна операция, за сумата от 8 645,02 лв. – пропусната в резултат на неразрешената платежна операция възнаградителна лихва за целия период на договора за откриване на депозитна сметка – 01.02.2011 г. – 03.10.2011 г., както и за сумата от 40130,43 лв. – лихва за забава върху двете предходни суми ,за периода 04.10.2011 год. – 14.03.2012 година. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.57 ал.1 ЗПУПС, предвид чл.5.4 от Общите условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни операции. Обвързването на страните с тази клауза , правилно според касатора е възприето от въззивния съд като предпоставящо необходимост от преценка за редовност от външна страна на обработените от банката, за разрешаване на съответната платежна операция документи, но неправилно според страната въззивният съд е приел констатираните, в щемпелния текст на апостилите на процесните, безспорно установени като неистински документи пълномощни, печатни грешки , като предпоставящи извод за установима от външна страна нередовност на документа. Нередовността, по мнение на касатора, следва да засяга нотариалното изявление или апостила, очевидно визирайки ръкописно вписвания удостоверителен текст в рамките на апостилния щемпел. Дори да се приеме за установима от външна страна нередовност на документите, не е налице своевременно уведомяване на банката,респ. основателно забавяне / при отразяване на неразрешената платежна операция в интернет профила на ищеца на 09.08.2011 г., а уведомяване на банката едва на 12.09.2011 г./, съгласно чл.55 ал.1 ЗПУПС, което според касатора е само по себе си абсолютна материалноправна предпоставка за да възникне отговорността по чл. 57 ал.1 ЗПУПС.Оспорва , в аспект на този си касационен довод, относимостта на чл.56 пар.1 б.”б” от Директива 2007/64/ЕС, както и извода, че е налице последващо на нарушението, взаимно постигнато от страните по спора съгласие за промяна в сроковете за уведомяване или изрично съгласие на банката за отказ от право, основано на чл.55 ал.1 ЗПУПС / какъвто довод има в първоинстанционното, не и във въззивното решение / . Дори, според касатора, да се съобрази датата на фактическо влизане на ищеца в интернет профила „ Моята Фибанк” – на 02.09.2011 год., отново необоснован се явява извода на съда, че уведомяване за неразрешената платежна операция на 12.09.2011 год. / десет дни по –късно / е незабавно, съгласно изискването на чл.55 ал.1 ЗПУПС.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
В производството, на страната на ответника са конституирани трети лица – помагачи : Б. Б., [фирма] и [фирма]. Същите не са взели становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът се легитимира като страна по сключен с ответната банка договор за свободен депозит от 01.02.2011 г., като твърди , че нареждания за платежни операции,по силата на които от депозитната му сметка е преведена сумата от 860 000 лева по разплащателната сметка на дружеството / на 08.08.2011 год./ , а оттам – в полза на третото лице – помагач [фирма] / като цена по договор за покупко-продажба, каквато ищецът не твърди да е сключвал с това дружество /, при което е и предсрочно прекратен договора за депозит, не са давани от законно представляващо или упълномощено да действа от името на дружеството лице.Твърди, че регистрацията на ищеца за достъп до виртуален банков клон, чрез какъвто са осъществени нарежданията за превод чрез системата за електронно банкиране ,с използване на платежния инструмент „ електронен подпис „ ,е осъществена от лицето Б. Б..За извършването й лицето се е легитимирало с неистински пълномощни – неизхождащи от лицата упълномощители , като законно представляващи [фирма] – пълномощно с апостил рег.№ 24375 / 14.007.2011 год. и пълномощно с апостил с рег.№ 24376/ 14.07.2011 год.- по силата на които адв. Б. Б. е „упълномощен” да извърши регистрация на дружеството във виртуален банков клон на [фирма] ,вкл. и за целта да подпише искане за потвърждаване на регистрация и договор, както и му е предоставено правото да посочи в искането упълномощени от дружеството лица ,като „оправомощени ползватели”.С второто неистинско пълномощно е упълномощено, като „ оправомощен ползвател” , по смисъла на договора за регистрация във виртуален банков клон, лицето Н. Я., което е и посочено от Б. Б. при регистрацията за достъп във виртуален банков клон. Договорът за издаване на електронен подпис с титуляр [фирма] и автор Н. Я., също се твърди сключен с третото лице – помагач [фирма], въз основа на други две неистински пълномощни с апостил.
Доколкото спорът, за действителността на клаузата на чл.5.4 от Общите условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги , е приключил с влязло в сила решение по приетия за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск за нейната нищожност, поради противоречие с чл.57 ал.1 ЗПУПС – отхвърлен, съдилищата са преценявали отговорността на банката в съответствие с предвиденото в клаузата и приложимо между страните по договора за платежна услуга / предвид липса на качество „ потребител „ за ищеца / ограничение – отговорност за неразрешена платежна операция е изключена , когато е извършена въз основа на редовен от външна страна документ, макар неистински. За последното ищецът,освен на печатни грешки в щемпелната част на апостилната заверка и в ЕГН на лицето, Н. Я., при упълномощаването му за „ оправомощен ползвател„ , е акцентирал и на факта, че макар изходящи от български граждани, говорещи български език, пълномощните са изготвени и заверени на гръцки език, без удостоверяване как упълномощителите са разбрали съдържанието на пълномощното, респ. при непосочено присъствие на преводач. Основателно съмнение, според ищеца,следвало да породи и обстоятелството,че от текста на пълномощните не се установява по недвусмислен начин, че същите касаят осъществяване на действия спрямо F. I. B. в Република България. Наведени са и доводи за нарушения на вътрешните правила на банката, касаещи идентификация на клиента, вкл. при проверка на пълномощни – т.1.7 от Глава Първа, раздел ІV, подраздел Б във вр. с т.6 на Указания за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически и юридически лица в [фирма],предвид обстоятелството, че не е извършено задължителното според тези правила свързване с титуляра на сметката, на посочените от него телефони за контакт, за потвърждаване на упълномощаването, както и на нарушение на т.2.6.4 от Вътрешни правила за работа на виртуален банков клон на П., предвид предоставяне паролите за достъп до системата за електронно банкиране,не на оправомощения ползвател, при лично явяване и идентифициране на същия, а на мнимия пълномощник – адв.Б..
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени исковете, въззивният съд е счел, че съгласно разпоредбата на чл.5.4 от Общите условия за откриване и водене на банкови сметки и за предоставяне на платежни услуги / инцидентният установителен иск за чиято нищожност, поради противоречие със ЗПУПС е бил отхвърлен и решението в тази му част необжалвано, респ. влязло в сила /, банката не следва да отговаря за установена като неразрешена от клиента по договор за платежна услуга операция, в случай, че същата е извършена въз основа на неистински, но редовни от външна страна документи. Приел е ,обаче, че е налице такава, установима от външна страна нередовност на документи, въз основа на които е извършена регистрацията за достъп до виртуален банков клон.Тълкувайки волята на страните,съобразно приложимите към договора за платежна услуга Общи правила и приетите от банката вътрешни правила за работа – Указания за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически и юридически лица, съдът е счел, че редовен от външна страна ще е документ, който след изпълнение на всички процедури за проверката му ,съобразно вътрешните правила на банката и разпоредбите на закона, не поражда основателно съмнение за неговата неистинност. Така съдът е приел, че сгрешената – макар една цифра – в ЕГН на упълномощения Н. Я. – е достатъчна да обоснове основателно съмнение в истинността на упълномощаването, като грешката е лесно установима, ако банката би спазила предвидените от самата нея процедури за идентификация – раздел ІІІ В от Указанията ,вкл. установима от съдържанието на представеното второ пълномощно, с упълномощител Н. Я.,с вярно изписан в същото ЕГН.Съдът е счел, че нередовност от външна страна е установима и от съдържанието на удостоверителните печати, досежно качеството на лицата извършили удостоверяването – В. В. и М. Менелау.Съдът е съобразил също, че положената заверка апостил не отговаря на утвърдения с Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове образец, която нередовност е установима не само от допуснати правописни грешки в щемпелната част на апостилната заверка досежно отделни думи – „country” , „ officer” , „ justice” / абсолютно недопустимо за заверка от такъв официален характер /, но и от простото различие в изписването на една и съща дума на съседни редове в документа – officer / обстоятелство, при внимателен преглед установимо и от лице неборавещо с езика на документа /, както и различието в изписването на органа, чийто служител е лицето извършило заверката – съответно в положения печат върху подписа на същото и в текста на документа / веднъж M. of J. and P. O. , втори път M. of J. and P. S. /. Посочените, видими и при пръв поглед нередовности, наред с обстоятелството, че са представени документи , заверени в чужбина, от лице с неизяснени правомощия, според съда, е предпоставяло да бъдат съобразени от приемащото документите лице и да бъде изискано компетентно становище от отдел „Правен„ или същите да не бъдат приети. Като нарушение е отчетено неизпълнението на т.1.7 вр. с т.6 от Указанията, тъй като служителите от фронт офиса не са осъществили контакт с титуляра на сметките , за потвърждаване на упълномощаването . Нарушенията на процедурата изключват банката да е положила дължимата грижа като доставчик на платежна услуга, при преценка редовността на пълномощните от външна страна, с което е обоснована отговорността й за възстановяване стойността на неразрешената платежна операция,вкл. договорни лихви върху сумата, ако не би била преведена и законна лихва за забава от датата на неразрешеното й превеждане. Съдът е счел, че чл.55 ал.1 ЗПУПС придава правно значение на реалното, а не възможно узнаване на клиента за неразрешената платежна операция ,а и независимо от последното определя краен 13 – месечен срок ,считано от извършване на неразрешените операции. В аспект на реалното узнаване – и то от законните представители на ищеца, са кредитирани показанията на св.М. И.. От същите съдът е приел, че за движението по сметките, установено от счетоводството на предходна дата,с представляващите е разговаряно едва към 10–12 септември, а уведомяването на ответника от ищеца е на 12.09.2011 година. В рамките на установения интервал 10 -12 септември 2011 год., съдът е приел, че не е налице неоснователно забавяне , по смисъла на чл.55 ал.1 ЗПУПС.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК са поставени следните въпроси : 1/ Какво трябва да касае проверката от външна страна на един документ ?; 2/ Достатъчно ли е да бъде съобразен вида на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване, за да се извърши проверка от външна страна на един документ ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, противоречие на въззивното с опр.№ 358/21.04.2011 г. по ч.т.д.№ 99/2011 г. на ІІ т.о на ВКС; 3/Задължени ли са всички участници в документооборота да познават правописа на оригиналния език на документите, които разглеждат в официален превод от заклет преводач с апостил?;4/ При преглед от външна страна на официален документ с апостил, съдържащ всички необходими печати,следва ли да се изследва документа за технически /печатни/ грешки в оригиналния текст на самия апостил, който е поставен в друга държава, удостоверила верността на документа ? – въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 5/ Може ли да се приеме за своевременно и незабавно уведомяване, ако същото е извършено след изтичане на срок от 10 дни от приетата от съда за възможна дата на уведомяване – получаване на съобщението от ищеца ? ; 6/Какъв е срокът по дни ,след изтичане на който може да се приеме в отношенията между търговци , че вече не попада в обхвата на понятието „ незабавно „ ? – последните два въпроса също обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първите два въпроса са фактологични , обусловени от конкретиката на всеки отделен спор. Не предпоставят еднозначен, общоважим отговор за всички хипотези на преценка за редовността на документ от външна страна.Дори да се приеме, че са зададени с конкретното съдържание,заложено в същите – дали такава преценка се изчерпва със съобразяване вида на документа и спазване нормативните изисквания за издаването му или предпоставя и нещо повече / както според касатора е приел съда, отчитайки установими при прост преглед правописни грешки в щемпелната част и между същата и положените печати на апостилната заверка / – въпросите не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираното определение, макар задължителна съдебна практика, като постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК, е дало отговор на съвършено различни правни въпроси,вкл. този под № 3, досежно преценката за редовност на заявление за издаване заповед за изпълнение, в качеството му на иницииращ съдебно производство документ и в аспект на индивидуализация на претенцията , а не на удостоверителната сила на документа. Едва в казуалната му част, която не е част от отговора на правен въпрос и задължителна съдебна практика, по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, съдът, обосновавайки редовност от външна страна на документа, материализиращ вземането, предявено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е посочил, че проверката за редовност от външна страна съобразява вида на документа и евентуално съществуващи нормативни изисквания за неговото издаване,както и че проверката за редовност не включва преценка за истинността на документа,в това число и достоверността на датата на издаването му. В. ,такава преценка за истинност не е обусловила осъдителното решение и в настоящия случай, като съдът и изходил от формално съществуващи дефекти на документа, установими при спазване дължимата процедура при обработка на същия, съобразно вътрешните правила на банката и в съответствие с дължимата от нея грижа – на добрия банкер, които и предвид официалния му удостоверителен характер, са от естество, при полагане на тази грижа,да обосноват основателно съмнение в истинността му.
Следващите два въпроса също касаят преценката за редовност на документа от външна страна и са провокирани от тезата на касатора, че преценката за тази редовност не може да се дължи , въпреки незнание на чуждия език, на който е изписан текста на документа, при наличие на превод от заклет преводач, с удостоверен подпис на същия от МВР, отдел „ К. отношения” и за значението на положени печати върху документа.Вторият от въпросите е нелогичен, тъй като изобщо изключва отговорността за преценка на редовност от външна страна на документи на чужд език,при формално наличие на печат, независимо от съдържанието на същия,като част от съдържанието на документа, преценяван за редовност от външна страна. Подобно ограничаване на отговорността, приложимата в случая договорна клауза – чл.5.4 от Общите условия , а и ЗПУПС, не предвиждат . Дори да се приемат за удовлетворяващи общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, въпросите не са обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в съответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год.по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, най–малкото – с посочването на непълната, неясна или противоречива правна норма, въз основа на която да би могло да се тълкува допустимо ограничение в отговорността на банката ,респ. в дължимата от служителите на същата преценка при работа с документи, в посочените от касатора аспекти.
Последните два въпроса, относими към приложението на чл.55 ал.1 ЗПУПС,не удовлетворяват изискването за правни, тъй като са в несъответствие с приетите за доказани от въззивния съд, релевантни факти. Както се посочи по-горе, съдът е приел, въз основа на събрани свидетелски показания,че узнаването за неразрешената платежна операция – като е приел релевантно узнаването от законните представители на дружеството – ищец,а не изобщо от служител на същия – е станало в периода 10–12 септември 2011 г., поради което уведомяване на последната дата, т.е. при възможна забава от два, а не десет дни ,не следва да бъде съобразена,като противоречаща на изискването за незабавно уведомяване, по смисъла на чл.55 ал.1 ЗПУПС.Неудовлетворяването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий,отделно от необосноваване на същия съгласно преждепосочените задължителни указания в ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, с формално упоменаване , при това само на първата от кумулативно дължимите предпоставки за допускане на касационно обжалване в тази хипотеза – значение за развитие на правото. По начало въпрос за това период с каква продължителност би бил релевантен,за да се приеме липса на незабавно уведомяване, е фактологичен, при това законодателят не придава значение единствено на продължителността на забавата, а на липсата на основание за забавата в уведомяването. Преюдициален спрямо значението на отговора на този въпрос,обаче, е въпроса дали законодателят свързва последиците на забавата с изключване изобщо отговорността на банката, в който аспект въззивният съд е коментирал максимално визирания срок от 13 месеца,в случая спазен.Следователно, дори да би бил удовлетворен допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, отговор на така поставените пети и шести въпроси, не би бил от съществено значение за промяна на правния резултат.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 443/ 28.02.2017 г. по т.д.№ 4894/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящата инстанция, в размер на 19 750 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :