4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
[населено място], 26.02.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и първи февруари , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 415 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 470/19.12.2017 г. по т.д. № 334/2017 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е прекратено производството по подадена от същото дружество въззивна жалба срещу решение № 312/28.08.2017 г. по т.д.№ 498/2015 г. на Бургаски окръжен съд, в частта в която със същото са отхвърлени исковете на дружеството против [фирма] и Н. Д. В., на основание чл.92 ал.1 ЗЗД, за сумата от 10 480 лева – неустойка за некачествено изпълнени СМР по договор за строителство от 05.02.2014 година. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е приел жалбата за недопустима, пропускайки да съобрази релевантни за преценката обстоятелства и конкретно – обстоятелството, че разпореждането за връщане на въззивната жалба на страната от 25.09.2017 г., поради неотстранена нередовност на същата – № 3047/23.10.2017 г., е било отменено от първоинстанционния, администриращ жалбата съд – с разпореждане № 3117/27.10.2017 г., т.е. преди да изтече срока за обжалване на разп.№ 3047/23.10.2017 г., поради което страната не е имала правен интерес от подаване на частна жалба , същевременно осланяйки се на разпореждане № 3117/27.10.2017 г., в останалата му част, в която съдът е счел за необходимо уведомяване на [фирма] чрез адв.П. А. / от уведомяване на който е спазен срока на подадената , с идентичен на първата, подадена от адв.П. Г. , предмет, редовна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта по отхвърляне на иска за сумата от 10 480 лева – неустойка за неизпълнение /.
Ответните страни – [фирма] и Н. Д. В. – оспорват частната жалба.Акцентират на обстоятелството, че разпореждане № 3117/27.10.2017 г. на Бургаски окръжен съд, с което е било отменено предходно разпореждане за връщане на въззивната жалба от 25.09.2017 г., е недопустимо, тъй като разпореждането не е от вида , подлежащ на изменение или отмяна от постановилия го съд. Поддържа правилността на изводите на въззивния съд, предвид обстоятелството, че всеки от процесуалните представители на жалбоподателя – ищец по исковете, предмет на т.д.№ 498/2015 г. на БОС и ответник по исковете – предмет на т.д.№ 421/ 2016 г. на БОС , обединени в производството по т.д.№ 498/2015 г. за общо разглеждане и решаване ,е бил упълномощен за процесуално представителство с различен предмет : адв.Г. – по предявените от [фирма] искове , а адв.А. – по предявените срещу дружеството искове на [фирма], поради което не следва да се съобразява уведомяването на адв.П.А. за преценка редовността на подадената въззивна жалба, тъй като предмет на същата е произнасянето на съда по иск на [фирма] , а не по такъв срещу дружеството .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Действително в производството по т.д.№ 498/2015 г. на БОС жалбоподателят е бил представляван от двама пълномощници, всеки от които ,обаче, упълномощен за представителство по част от предмета на делото, с оглед обединяването му за общо разглеждане и решаване с т.д.№ 421/2016 г. на БОС. Подадените от [фирма] две поредни въззивни жалби имат идентичен предмет на обжалване, касаещ спора по предявен от дружеството против [фирма] и Н. В. иск, процесуално представителство за водене на делото по който е учредено единствено в полза на адв.П. Г.. Същата е била уведомена за решението на Бургаски окръжен съд на 08.09.2017 г.и подала въззивна жалба срещу същото на 25.09.2017 г., в срок, предвид обстоятелството, че 22.09.2017 г. е неприсъствен ден,в съответствие с чл.60 ал.6 ГПК. С разпореждане от 26.09.2017 г. въззивната жалба е оставена без движение, за внасяне на държавна такса, съобщението за което е връчено на адв.Г. на 02.10.2017 г., а срокът за изпълнението му изтекъл на 09.10.2017 г.– присъствен ден.С разпореждане № 3117/27.10.2017 г. въззивната жалба на [фирма],подадена чрез адв.Г., е върната, поради неотстранена нередовност.С разпореждане № 3117/27.10.2017 г. , позовавайки се на необходимост от съобщаване въззивното решение на [фирма] и чрез адв.П. А., Бургаски окръжен съд е отменил разпореждане № 3047/23.10.2017 г. . Чрез адв.П. А. дружеството е уведомено на 06.11.2017 г., но към този момент същият е упълномощен да го представлява единствено по предявените срещу него искове на [фирма] .Спрямо този момент на уведомяване, подадената повторно въззивна жалба, но с предмет първоинстанционното решение,постановено по предявен от [фирма] иск, в която част на производството дружеството е било представлявано от адв.Г., се явява в срок и редовна.
При така установеното настоящият състав съобрази следното:
Действително Бургаски окръжен съд е постановил недопустимо разпореждане № 3117/27.10.2017 г. , в частта му с която е било отменено разпореждане № 3047/23.10.2017 г. за връщане на подадената от [фирма], чрез адв.Г., въззивна жалба,като нередовна. Същото,обаче,не е отменено,а правни последици пораждат и недопустимите съдебни актове.Действително, разпореждане № 3117 е постановено преди изтичане срока за обжалване на разпореждане № 3047 и в този смисъл за страната, макар първоначално възникнал, е отпаднал правния интерес от атакуването му. Това обстоятелство, обаче, е ирелевантно, след като [фирма] е било надлежно уведомено за въззивното решение,чрез адв.Г., в частта му постановена по осъдителните искове на дружеството срещу [фирма] и Н. В., част от която е и предмет на спорната въззивна жалба и същата действително е била нередовна, а нередовността – надлежно указана – не е била отстранена в предоставения за това срок. Подадената от адв.П. А. въззивна жалба от 10.11.2017 г. се явява просрочена, тъй като редовността й следва да бъде преценявана съобразно датата на уведомяване за решението чрез адв.Г. – 08.09.2017 г.. До датата 09.10.2017 г., на която е изтекъл срока за отстраняване нередовността на въззивната жалба от 25.09.2017 г., дружеството [фирма] не е извършило упълномощаване на адв.П. А., за процесуално представителство по обжалването на първоинстанционното решение , в частта по иска му , с правно основание чл.92 ЗЗД, за сумата от 10 480 лева, к у м у л а т и в н о с оттегляне упълномощаването на адв.Г. преди датата 09.10.2017 г..Само тогава за съда би възникнало задължението да доведе нередовността до знанието на новия пълномощник, от което уведомяване би текъл нов срок за отстраняване на нередовност. Двете въззивни жалби не следва да се преценяват самостоятелно, като предявени с идентичен предмет и доколкото чрез втората страната се позовава на отстранена нередовност на първата и надлежно сезиране на въззивния съд.
Предвид преждеизложеното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 470/19.12.2017 г. по т.д. № 334 / 2017 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е прекратено производството по подадена от [фирма] въззивна жалба срещу решение № 312/28.08.2017 г. по т.д.№ 498/2015 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, в която със същото е отхвърлен иска на дружеството против [фирма] и Н. Д. В., на основание чл.92 ал.1 ЗЗД, за сумата от 10 480 лева – неустойка за некачествено изпълнени СМР по договор за строителство от 05.02.2014 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :