6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
[населено място] ,22.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2452 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Брокс-98„ООД против решение № 119/24.04.2018 г. по т.д.№ 121/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 124/15.12.2017 г. по т.д.№ 64/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд и е прекратено дружеството – касатор , на основание чл.155 т.3 ТЗ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото и доводите на страните, а към обсъдените е подходил фрагментарно. Страната намира вътрешно противоречиви изложените мотиви, доколкото факти, обективиращи препятстващи действия от страна на представляващия миноритарния съдружник – ищеца, са обосновали невъзможност за продължаване дейността на дружеството, в противоречие с формираната съдебна практика, че релевантно за уважаване на иска би било аналогично поведение, но от страна на мажоритарен съдружник или съдружници, разполагащи с т.нар. „блокираща квота„,съобразно притежаваните от тях дружествени дялове от капитала. Касаторът се позовава и на разгледани от въззивния съд обстоятелства, в аспект на установяването на „ важни причини „ за прекратяване на дружеството, каквито ищецът не е посочил с исковата молба и не са коментирани в първоинстанционното решение. Необосновано e игнорирано, според страната, заключението на икономическата експертиза. Страната счита, че при постановяване на решението съдът се е отклонил от формираната съдебна практика, според която и при преценката на предпоставките по чл.155 т.3 ТЗ следва да се изхожда от интереса на дружеството като цяло, а не от интереса на отделни съдружници – в случая на Община Септември.Акцентира се на обстоятелството, че искът е инспириран от икономически интереси на Кмета на Община Септември, с цел отстраняване на дружеството като конкурент на фирми, приближени на същия. Искането за прекратяване касаторът счита изначално необосновано с конкретни обстоятелства, вкл. посочени в протокола от заседанието на Общински съвет Септември, на което е взето решение за предявяването на иска по чл.155 т.3 ТЗ. Изрично се акцентира и на обстоятелството, че съдружниците са юридически лица , в отношенията между които не може да се коментират присъщи на физическите лица емоции и състояния , като обида и недоверие.
Ответната страна – Община Септември – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Според нея, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос, относим към цитираната съдебна практика, а тази по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е обоснована , съгласно задължителните указания в т.4 на ТР №1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва се и наличието на „ очевидна неправилност „ , по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
„ Брокс – 98 „ООД е дружество в което съдружници са Община Септември, притежаваща 24,96 % от капитала и „Алфа Инвест„ ООД – притежаващо останалите дружествени дялове и следователно мажоритарен съдружник в същото. Община Септември е предявила иск по чл.155 т.3 ТЗ, позовавайки се на управление на дружеството от мажоритарния съдружник изключително в негов интерес. На фона на увеличаваща се загуба от дейността на дружеството през 2015 г., спрямо тази от 2014 г. / исковата молба подадена през 2017 г./, ищецът твърди осчетоводяването на задължения и вземания на дружеството с неясен произход, като същите не се събират, респ. погасяват. Посочват се две сделки от 2008 г., с които се твърди разпореждане с имущество на дружеството на занижени цени и в полза съответно : на съдружник в „Алфа Инвест„ООД, с който представляващия ответното дружество управител е в роднинска / съпружеска връзка, както и в полза на съдружник и управител на „Алфа Инвест„ООД / мажоритарния съдружник в „Брокс – 98„ООД /. Паралелно с твърдението за загуби от дейността, ищецът твърди неразпределяне на натрупана печалба, като приходите на дружеството се изразходват за изплащане на възнаграждения спрямо неясно какъв нает от ответника персонал и за каква осъществявана от същия дейност.
Ответникът е оспорил твърденията в исковата молба, считайки ги и по начало недостатъчни да обосноват „ важни причини „ за прекратяване на дружеството, съгласно чл.155 т.3 ТЗ. Още повече,че се касае за факти , осъществили се повече от 10 години преди предявяването на иска / досежно сделките на разпореждане /. Позовава се и на пълната немотивираност на приложеното решение на Общински съвет – Септември, за прекратяване на дружеството. Страната счита, че действителните мотиви на предприетите действия се коренят в интерес на Кмета на Община Септември да отстрани дружеството, като реален конкурент в дейността по сметопочистването. Ответникът акцентира на липсата на доказателства за препятстване Община Септември в упражняване правата й на съдружник, вкл. досежно информиране относно дейността на дружеството.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел ,че не се доказват обстоятелствата, обосноваващи според ищеца „ важни причини„ по смисъла на чл.155 т.3 ТЗ, обобщени до : трайна нерентабилност, тенденция към натрупване на задължения, неосъществяване на основната търговска дейност, поради наличие на непреодолими пречки или поради бездействието на съдружниците и влошени взаимоотношения между тях.
Въззивният съд е променил правния резултат по следните съображения : 1/ За периода от 2015 г. до 31.08.2017 г. рентабилността на дружеството е с отрицателен знак / съгласно заключение на съдебно-икономическата експертиза по делото /, като не се осъществява основната му дейност – строителни и ремонтни дейности и комунални услуги; 2/ Налице е несъответствие между счетоводно отразените и действителните вземания на дружеството / макар изрично съдът да е посочил, че икономическото му състояние не е пряко относимо към предпоставките по чл.155 т.3 ТЗ /, което несъответствие ,видно от мотивите, се установява поради неотписването на действително възникнали, но погасени по давност, вземания, поддържано осчетоводяване на вече събрани вземания, както и на такива, удовлетворени чрез прихващане; 3/ Налице е несъответствие между осчетоводените и действителните задължения на дружеството, отново предпоставено от несъобразено погасяване чрез прихващане ; 4/ Налице са непогасени задължения към бивш служител и бивш управител на дружеството, същевременно съдружници в „Алфа Инвест„ООД, оценени като такива в голям размер, при липса на доказателства за извършвана търговска дейност; 5/ Извършени са разпореждания с имоти на дружеството на занижени спрямо пазарните цени / преждекоментираните покупко-продажби от 2008 г., при иск предявен на 10.04.2017 г./, в полза на лица, свързани със съдружника „Алфа – Инвест „ООД.
Въз основа на преждеизложените съображения въззивният съд е приел за доказано, че управлението на ответното дружество не е в интерес на същото, доколкото не осъществява основния си предмет на дейност, нито осъществяваната търговска дейност е рентабилна. Този извод съдът е счел, че не се преодолява от факта на реализиране приходи от предоставяне под наем на трети лица на притежавано от дружеството имущество, още повече, че наемател е дружество, в което съдружник е мажоритарния съдружник в „Брокс – 98„ООД – „Алфа Инвест„ООД и което дружество – наемател осъществява конкурентна на дейността на ответника дейност по сметосъбиране и сметоизвозване. В подкрепа на „важни причини„, по смисъла на чл.155 т.3 ТЗ, съдът изтъква липсата на редовно водено счетоводство и обективната възможност съдружникът „Алфа Инвест„ ООД да взема решенията за управление, като притежаващо мажоритарния дял от капитала на „Брокс-98„ООД. Взаимоотношенията между съдружниците са квалифицирани като влошени,на основание предходните факти, и пречка за нормалното функциониране на дружеството. Съображенията на ответника, за действителната цел на предприетото прекратяване – отстраняването му като конкурент в дейността по сметосъбирането и сметоизвозването, за сметка интересите на приближени до Кмета на Община Септември лица, както и поведението на Община Септември, изразяващо се в мълчалив отказ за издаване на скица на недвижим имот на дружеството , във връзка със сключването на договор за кредит с търговска банка, съдът е квалифицирал като достатъчно доказателство за изгубено доверие между съдружниците.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът е преповторил касационните си доводи за неправилност, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, подкрепяйки ги с цитиране на съдебна практика .Изрично е формулиран само въпроса : Могат ли отношенията между съдружници – юридически лица, едното от които община, да се квалифицират като влошени и на базата на какви факти, което да е основание за прекратяване на дружеството по реда на чл.155 т.3 ТЗ и какъв би бил предмета на доказване на това обстоятелство ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Страната се позовава и на „ очевидна неправилност „ по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обоснована с нарушаването на принципа, че „ никой не може да черпи права от неправомерното си поведение „ , доколкото съдът е квалифицирал като липса на доверие, обосноваващо „ важна причина „ по смисъла на чл.155 т.3 ТЗ , поведение на ищеца, препятстващо действия на ответното дружество, предприети в интерес на търговската му дейност. Касаторът счита, че основният аргумент на съда – че дружеството не осъществява основния си предмет на дейност – е напълно произволен и несъобразен с пояснението на понятието „ основен предмет на дейност„ , съдържащо се пар.1 т.22 от ДР на Закона за независимия финансов одит , според което „ основен предмет на дейност„ е дейността на търговското дружество, когато общата стойност на нетните приходи от продажби от тази дейност е повече от 50 % от общата стойност на нетните приходи от продажби. Доказателства по делото, коя от осъществяваните от ответника дейности формира повече от 50 % от общата стойност на нетните приходи от продажби, не са събирани. Обобщаващо, за обосноваването на „очевидната неправилност„ касаторът визира неотносими към понятието „важни причини„ обстоятелства, зачетени от съда.
Въпросът не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ГПК, тъй като извода за липса на доверие между съдружниците е само допълващ, без да изчерпва съображенията на съда за настъпването на „важни причини„ за прекратяване на ответното дружество. Липсата на доверие, както вече се посочи, е изведена не въз основа на всички преждеизложени от съда факти, счетени за релевантни, а само от съмненията на ответника, досежно действителната причина за предявяването на иска от ищеца, както и от поведението на ищеца във връзка с подадени от ответника молби, за издаване на скици и удостоверение, необходими за сключване на договор за банков кредит. Така формулиран въпросът не предпоставя и единен ,общоважим за всички хипотези отговор, доколкото предмета на доказване и действително съобразимите факти биха били различни във всеки конкретен случай.Не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Видно от формираната съдебна практика по приложението на чл.155 ТЗ, вкл. по аргумент от ТР № 4/2012 г. относно допустимото обезщетяване на неимуществени вреди, търпими от търговски дружества по правилата на договорната отговорност, квалифицирането на поведението им, чрез действията на волеобразуващите и волеизявяващите им органи, по начин присъщ на взаимоотношения между физически лица, не е недопустимо. Противно съждение би означавало да се изключи наличието на воля у правните субекти – юридически лица, респ. да се изключат същите изобщо от търговския оборот, като неоправомощени за юридически сделки и юридически постъпки, доколкото всяко от тях предпоставя материализирането на воля или поне намерение.
„Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
Тъй като съобразените от въззивния съд факти, съгласно описанието им в мотивите на съдебния акт, не позволяват квалифицирането им като „причина„ за прекратяването на ответното дружество, представлявайки непреодолима пречка за осъществяване на дейността му, още по-малко удовлетворяват квалификацията „в а ж н а причина„ , по смисъла на чл.155 т.3 ТЗ, настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280 ал.2 пр.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт, поради необоснованост на предпоставките по чл.155 т.3 ТЗ, въз основа на коментираните от съда факти, на което основание следва да се допусне касационното обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 119/24.04.2018 г. по т.д.№ 121/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на „Брокс–98„ООД, в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за заплатена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса, в размер на 40 лева.
След представяне на доказателства за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. – за насрочване в открито заседание или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: