3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
[населено място], 26.10.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1495 / 2015 год.,за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК.
Образувано е по молба на В. М. Г.,М. В. М. и Мариана В. Е. , за отмяна на влязло в сила решение № 54 по гр.д.№ 12705 / 2012 год. на І г.о.на СГС. Молителите твърдят, че процесуалният им представител е бил уведомен за постановяването му на 19.01.2015 год., но ги е известил за същото след изтичане преклузивния срок за обжалване на решението, поради което са лишени от възможността да упражнят потестативното си право на жалба, а не разполагат и с право на възстановяване срок за обжалване по чл.64 ГПК, доколкото процесуалното бездействие на пълномощника им не съставлява „ особено непредвидено обстоятелство „ по смисъла на същата разпоредба.
Ответната страна – ЗАД [фирма] – оспорва молбата за отмяна като неоснователна, тъй като основанието по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК касае осуетено право на защита на страната в хода на самото съдебно производство. Визираните от молителите обстоятелства не попадат в никоя от хипотезите на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, като в конкретния случай същите са били надлежно представлявани в производството от двама процесуални представители, при редовното им призоваване за всяко от съдебните заседания.
Молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК, считано от постановяване на самото решение,чиято отмяна се претендира – на 06.01.2015 год.,в който смисъл е ирелевантна датата на действителното му узнаване от молителите – сочена като 07.02.2015 година .
Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна .
Основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК визира три самостоятелни хипотези, в две от които, в резултат на нарушение на съдопроизводствени правила,страната не е била надлежно представлявана – представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала,макар валидно възникнала, представителна власт /поради оттегляне,отказ /, в производството в което е постановен актът, подлежащ на отмяна, а в третата хипотеза – когато въпреки липсата на такова нарушение на съдопроизводствените правила от съда,страната не е могла да участва лично или чрез повереник,поради особени непредвидени обстоятелства,които не е могла да преодолее.Молителите не визират нарушение на съдопроизводствените правила от съда,поради което първите две хипотези са обективно изключени от обстоятелствената част на молбата. Не е налице и третата хипотеза, тъй като се касае за бездействие на процесуалния представител на молителите,на което съдебната практика безпротиворечиво отрича квалификацията „особено непредвидено обстоятелство„,тъй като е проявление на неположена дължима грижа за водене на делото,респ. на недобросъвестност / за понятието „ особени непредвидени обстоятелства„,употребено и в други разпоредби на ГПК – чл. 64 ал.2 ГПК,чл.133 ал.1 ГПК е налице задължителна съдебна практика – опр. № 707 по ч.т.д.№ 501 / 2012 год. на ІІ т.о. ВКС /.При това се касае за обстоятелство, последващо постановяването на акта, чиято отмяна се иска , поради което и обективно не попада в хипотезиса на чл.303 ал.1 т.5 пр. трето ГПК. Смисълът на извънинстанционният контрол по чл.303 ал.1 т.5 ГПК е в гарантиране правото на защита на страната в процеса на формиране на правния резултат,но не следва да се прилага разширително – и досежно гарантиране правото на инстанционен контрол върху влязлото в сила решение,чиято отмяна се иска.За недопустимостта да се прилага разширително чл.303 ал.1 т.5 ГПК е налице изобилна съдебна практика – в този смисъл реш.№ 142 / 17.12.2009 год. по т.д.№ 486 / 2009 год. на на ІІ т.о. на ВКС , реш. № 410 / 08.07.2010 год. по гр.д. № 979/ 2009 год. на ІV г.о. на ВКС , реш. по т.д.№ 185 / 2011 год. на ТК, ІІ т.о. на ВКС и др.. В напълно идентична на настоящата хипотеза е отречено основание по чл. 303 ал.1 т.5 ГПК и с решение № 60 по гр.д.№ 1665 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС. Лошото процесуално представителство,в нарушение на чл.43 ал.2 от Закона за адвокатурата,не съставлява основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК дори и когато засяга производството до постановяване на съдебния акт,тъй като контролирането му не е в задълженията на съда и съответно не се явява резултат от нарушение на конкретно съдопроизводствено правило,въвеждащо такава отговорност,а наличието на процесуален представител, надлежно упълномощен от страната, изключва приложението на третата възможна хипотеза.Недобросъвестността при упражняването на представителната власт е съобразима и преценима във вътрешните отношения между представляван и представител,тъй като съставлява нарушение на поетите с договора за правна помощ задължения.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. М. Г.,М. В. М. и Мариана В. Е. , за отмяна на влязло в сила решение № 54 по гр.д.№ 12705 / 2012 год. на І г.о.на СГС, на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :