3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 250
гр. София, 14.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, търговска колегия, първо отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело N 2113 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Община Варна срещу решение № 121 от 17.05.2019 г. по т. дело № 137/2019 г.125 на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – „Стройбилд“ ООД, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 282 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК във връзка, с което е поставил въпросите: 1/. ”Липсата на уговорен срок за изпълнение, води ли при всички случаи до забава на длъжника? “; 2/.”Липсата на уговорен срок за изпълнение, означава ли, че длъжникът определя кога да изпълни дължимото или това следва от характера на уговорената престация, съобразно добросъвестността и обичая?“; 3/.” С оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, след като длъжникът не е изпълнил съобразно дължимата от него престация в конкретния случай, в обикновено необходимия за това срок за изпълнение, то счита ли се че същият е добросъвестен?“; 4/.” При липсата на уговорен срок за изпълнение необходими ли са каквито и да било действия от страна на кредитора, за да постави длъжника в забава или това следва от характера на престацията и правилата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД“; 5/. „Ако кредиторът изчака обикновено необходимото за подобни случаи време за изпълнение от страна на длъжника поведението на кредитора добросъвестно ли е ?“; 6.” Съобразно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД липсата на изпълнение в рамките на разумния срок предпоставя ли като необходима покана за изпълнение от страна на добросъвестния кредитор, изчакал обикновено необходимото за подобни случаи време или длъжникът вече е в забава?“; 7/.” На още по – голямо основание, необходими ли са изрични действия на кредитора по поставяне на длъжника в забава, когато длъжникът действа със засилената грижа на добрия търговец?“. Страната е формулирала и два въпроса във връзка с вещно – прехвърлителния ефект на договор, сключен под отлагателно условие. Ззаявила е, че счита тези въпроси за съществени, като е дала своя интерпретация на т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1 от 19.02.0210 г. по т. дело № 1/2009 г., след което без обоснована връзка с изложението до тук, е посочила кратки правни изводи във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 114, ал. 1 ЗЗД, както и във връзка с разваляне на двустранните договори при неизправности на двете страни. След тези съждения е сочила и решения на ВКС. Други доводи не са изложени.
Поставените въпроси от № 1 до № 7 са общи, хипотетични, а въпрос № 3 е и фактически и съответно несвързани с решаващия извод на съда, който е приел, че в разглеждания случай, в сключените между страните договори и три броя анекси липсва уговорен срок, в който настоящият ответник по касация следва да предаде на продавача – Община Варна обектите, представляващи уговорената продажна цена. Липсата на срок за изпълнение води до забава на длъжника само след като бъде поканен изрично от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Направен е извод, че липсват данни за предприети такива действия от Община Варна. Прието е още,че липсата на уговорен срок в договорите означава, че изпълнението е предоставено на волята и възможностите на длъжника, не дали изобщо да изпълни или не, а кога да изпълни, а по приложението на чл. 63, ал. 1 ЗЗД- че ако е налице преценка за липса на изпълнение в рамките на разумния срок то налице са възможностите за кредитора, указани в чл. 69, ал. 2 ЗЗД- кредиторът може да поиска от съда да даде на длъжника достатъчен срок за изпълнение. Липсата на предприети действия от настоящият касатор е заключил съда, означава, че не са налице предпоставките по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и предявените искове са неоснователни. С оглед тези решаващи изводи на състава, обусловили крайния резултат, така формулираните въпроси са без правно значение или не съставляват общо основание. Въпросите относно вещнопрехвърлителния ефект не са разглеждани от съда в контекста вложен от касатора, като нямат отношение към лаконично обоснованото от състава, че с договорите, тълкувани в тяхната цялост е осъществена покупко – продажба на недвижими имоти, поради което същите подлежат на разваляне по реда на чл. 87,ал.3 ЗЗД. Всъщност, така поставените въпроси съдържателно определящи спор по отношение на вида на осъществената сделка, влизат в противоречие с твърденията на страната- ищец в производството, че такава сделка е налице, поради което и тя предявява като допустим иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Т.е., ако тези въпроси бъдат разрешени по начина, по който страната ги е поставила тя би поставила под съмнение възможността да иска разваляне на тези договори по съдебен ред или от разглеждане на тези въпроси страната няма правен интерес.
Но дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, то страната не е сочила каквото и да е било по поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, чиято обща дефинитивност е разяснена със задължителна тълкувателна практика – т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Липсва, също така и посочена връзка с изложените от страната твърдения, че всяка страна по договор трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, че този текст намира приложение и при търговските сделки, че грижата на добрия търговец изисква да се положи грижа по – голяма от обичайната, че давността по чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението веднага, че чл. 87 ЗЗД дава възможност на кредитора да развали договора и че при неизправност по договор и на двете страни, всяка от тях може да иска развалянето му. Всичките тези твърдения на страната не са разрешавани от съда по начин, различен от цитираната практика на ВКС, както и те не са обусловили крайния резултат по спора, изведен в мотивите на обжалваното решение от липсата на действия на кредитора да постави длъжника в забава. С оглед това, не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК.
В обобщение следва да се приеме, че с така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 17.05.2019 г. по т. дело № 137/2019 г.125 на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: