5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
[населено място], 11.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 849 /2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Постъпила е молба от ответника по делото – „Евиданс Инженеринг„ ООД, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка / чл.247 ГПК /, допълване / чл.250 ГПК / и тълкуване / чл.251 ГПК / на постановеното по делото решение № 76/16.07.2019 г., с което по предявен от Община Чирпан иск, квалифициран от състава по чл.47 ал.1 т.2 пр. първо ЗМТА, е постановена отмяна на арбитражно решение от 20.12.2018 г. по арб.дело № 191/2016 г. на Арбитражен съд при БТПП.
Ответната страна – Община Чирпан – оспорва допустимостта, в евентуалност – основателността на молбата. Счита, че наведените от страната твърдения са неотносими към производство по чл.247 ГПК, тъй като не се касае за твърдяно несъответствие между формираната от съда воля в мотивите и постановения диспозитив на решението.Допълването по реда на чл.250 ГПК е предпоставено от непроизнасяне на съда по част от спорното право / когато е делимо / , по някой от съединените искове, по допълнителни искания, свързани с главния предмет / за плодове, лихви и пр./ , така както е предявено от ищеца. Такава непълнота , предвид искането си до съда, ищецът не открива. Оспорва се и поддържания от „Евиданс Инженеринг „ООД размер на дължима държавна такса, с оглед цената на иска, както и се сочат за недопустими отправените от дружеството искания за отмяна на определението за насрочване на делото и на определението за ход по същество, предвид невнесянето изцяло на дължимата държавна такса, дори последното да би било нализе. Противопоставя довод, че тълкуване по реда на чл.251 ГПК предпоставя неизпълнимият, с оглед съдържанието на диспозитива си, съдебен акт , какъвто не е настоящият случай. Тълкуването, при това, следва да се осъществи в съответствие с изявената в мотивите воля на съда, поради което самите мотиви не подлежат на тълкуване. Чрез тълкуването се осигурява реализиране на правните последици на решението, а не възможност за пререшаването на спора, каквото страната счита, че ответникът цели.
За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното:
В подадената от „Евиданс Инженеринг„ ООД молба се навеждат твърдения за пълна неяснота, двусмисленост и противоречивост на мотивите на постановения съдебен акт, вкл. противоречието му с формирана от състави на ВКС съдебна практика, считана за безспорно приложима към настоящия правен спор. Твърдят се излагане на неверни обстоятелства и допуснати фундаментални непълноти в мотивирането на решението. Поддържа се довод, че настоящият състав не е имал правомощието да определи правната квалификация на предявения иск , като такъв по чл.47 ал.1 т.2 пр. първо ЗМТА, а е следвало да го разгледа с оглед формалното позоваване на чл.47 ал.1 т.5 ЗМТА и чл.47 ал.2 ЗМТА . Намира, че въпреки направеното в открито съдебно заседание възражение за непълно внесена държавна такса / твърди се подлежаща на довнасяне сума от 6 659,63 лева , предвид пълен размер на дължимата държавна такса – 478 903,48 лева – внесена в останалата си част /, съдът недопустимо се е произнесъл по спора, поради което се претендира отмяна на определението му за даване ход на устните състезания и на определението за насрочване на делото. Претендира се тълкуване на пасажи от мотивите / стр.7 пар.1, стр. 8 пар.2 и др. от решението / вкл. относно придадено от съда значение на конкретни думи и словосъчетания, в аспект на значението им, с оглед принципното приложение на института на кредиторовата солидарност и на допустимостта , при преценка за наличие на арбитражна клауза да се изхожда от преценка на страните по материалното правоотношение, в който смисъл се счита, че съдът недопустимо се е произнасял по съществото на спора. Като не съобразява изрично направеното разграничение в мотивите, относно безспорната представителна власт на „Евиданс Инженеринг„ ООД за останалите съдружници в гражданското дружество, която, обаче, не е равнозначна на договорена кредиторова солидарност, и като пропуска изричното обосноваване на състава в коя хипотеза същият би могъл да се позове на сключената арбитражна клауза, ответникът намира за противоречиво отричането на собствените му права на кредитор, въпреки направеният извод за принадлежност на материалните права по договора общо на всички кредитори – съдружници в гражданското дружество, от която материалноправна легитимация е изведено и съдържанието на иначе неотречената за съществуваща и сключена, но обслужваща различни от страните в конкретното процесуално правоотношение арбитражна клауза. Твърди се също неправилна интерпретация на мотивите на арбитражния състав, в обосноваването на компетентността му да разгледа спора, като се претендира изключването на тази интерпретация от мотивите на решението / стр.4 абзац втори, изр.4 /. Преценката за наличието на арбитражно споразумение, обслужващо конкретния спор и при конкретното конституираните страни по същия, ищецът намира, че се отнася до разрешаването на материалноправен въпрос / стр.5 , последен абзац от изложението към раздел І / , претендирайки тълкуване от настоящия състав дали подобно правомощие е в компетенциите му, в производството по чл.47 ЗМТА или изключително в правомощията на арбитражния съд. Претендира се тълкуване на мотивите, с оглед обосноваване извод са ли същите в унисон или в противоречие с решения на състави на ВКС, съответно цитирани / които, впрочем не са по реда на чл.47 ЗМТА, не коментират наличие или липса на арбитражна клауза и между които и настоящия спор липса обективен идентитет в преценяваните факти, относно наличието или липсата на активна солидарност /. Включително се претендира тълкуване на мотивите, с оглед значението му в бъдещи спорове, отнасящи се до института на активната солидарност и до приложението на конкретната арбитражна клауза между страните.
Молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Не се поддържа твърдение за противоречие между формираната в мотивите на решението воля на съда и обективирането й като правен резултат, в диспозитива на съдебния акт, което е единствено допустимия предмет на производство по чл.247 ГПК. Въпреки твърдяната вътрешна противоречивост, непълнота и неяснота на мотивите, не се твърди обоснован в същите извод за съществуваща действителна арбитражна клауза, обосноваваща компетентността на арбитражния съд, в противоречие с отменителния диспозитив, основан на липса на такава арбитражна клауза, като обвързваща конкретните страни в процесуалното правоотношение. Само противоречието в мотивите не е от естество да обоснове очевидна фактическа грешка. Произнасянето по различно от действителното правно основание е довод за нарушение на принципа на диспозитивното начало, но не и довод за наличие на очевидна фактическа грешка. Отделно стои въпроса, че именно с оглед обстоятелствата съдът е бил длъжен и обосновал правната квалификация на иска / в това отношение исковото производство по чл.47 ЗМТА не съдържа специфика, налагаща формално съобразяване с поддържаната от страната квалификация / . При това произнасянето му е в съответствие и с поддържаното от ищеца – не за липса на арбитражно споразумение изобщо, а за неприложимостта му в конкретния правен спор, но не с оглед предмета на спора, поради което е и неприложима правна квалификация по чл.47 ал.1 т.5 ЗМТА, а с оглед конституираните в арбитражното производство страни и начина на предявени от ищеца права – от свое име и за своя сметка.
Тълкуването, както правилно е възразил ищеца – Община Чирпан – се допуска, с оглед реализиране правните последици на съдебния акт,за осигуряване изпълнимостта на съдебното решение и затова има за допустим обект единствено диспозитива на същото. Не се твърди неяснота на диспозитива – за отмяна на постановеното арбитражно решение, без наличието на основание за връщане на спора за ново разглеждане от арбитражния съд, с оглед констатирания порок по чл. 47 ал.1 т.2 пр. първо ЗМТА. С отправената молба по същество се иска ново мотивиране на съдебния акт , в съответствие с разбиранията на страната, твърде тенденциозно акцентиращи върху пасажи от текста , независимо от цялостната изразена концепция и при отказ да се разграничават представителни от материални права и съответстващи им страни в материалното правоотношение, каквото именно разграничение е проведено в решението. Противно на допустимия предмет на производството по чл.251 ГПК, страната претендира тълкуване на мотивите, вкл. премахване на части от същите и произнасяне от състава по правилността на изводите му, по съображения на ответника, за несъгласие със същите и цитирана за относима съдебна практика. Недопустимо по начало е мотивиране на интерес от тълкуването, с оглед абстрактно приложение на възприетото от съда в бъдещи възможни спорове с идентичен предмет, вкл. между същите страни. А и настоящото разрешение на съда, както впрочем и всички цитирани от молителя решения , не е задължително за останалите състави на ВКС, в производства по чл.47 ЗМТА.
Не е предявен и допустим предмет на допълване на съдебното решение, който предпоставя довод за непроизнасяне по целия правен спор. Още повече, че титуляр на такава молба в настоящото производство, с оглед предмета на същото, би могъл да бъде единствено ищецът – предявил спорното право и доколкото ответникът не е , а и не би могъл в това производство да противопостави възражения , по които се формира сила на пресъдено нещо.
Неотносимо към производствата по чл.249 ГПК, чл.250 ГПК и чл.251 ГПК е твърдението за разглеждане на спора, въпреки невнесена изцяло държавна такса, в размер съставляващ 1/72 от цялата дължима такава – 6 659,63 лева. Независимо от неотносимостта му, възражението е и несъстоятелно. Цената на предявените пред арбитражния състав искове, така както са приети и разгледани в арбитражното решение, е в размер на 11 806 096,39 лева, 4 % върху която сума възлиза на 472 243,85 лева и точно в този размер е внесена по сметка на ВКС – преводно нареждане, находящо се на лист 162 по номерацията на настоящото дело.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх.№ 7111/ 09.08.2019 г. на „Евиданс Инженеринг„ ООД , с искане за поправка на очевидна фактическа грешка / чл.247 ГПК / , допълване / чл.250 ГПК / и тълкуване / чл.251 ГПК / на решение № 76/16.07.2019 г. по т.д.№ 849/2019 г. на І т.о. на Върховен касационен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страните, пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: