О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 16.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 1/2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Юробанк България” АД, [населено място], против определение № 501 от 25.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 419/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Ответниците по частната касационна жалба – „Астро Трейд“ ООД/ в несъстоятелност/, [населено място], Т. И. С. – синдик на „Астро Трейд“ ООД /н/, [населено място] и Брукнер Къмпани Лимитед, компания съществуваща съгласно законите на Гибралтар, не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
С определение № 132/19.03.2018 г. на основание чл. 292 ГПК производството по ч. т. д. № 1/2018 г. по описа на ВКС, І т.о. е било спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2017 г. и тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Решение по първото тълкувателно дело е постановено на 09.07.2019 г., а по второто – 22.04.2019 г., поради което производството следва да бъде възобновено.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд, е потвърдил определение № 27/23.01.2017 г., постановено по т.д. № 92/2016 г. на Окръжен съд Търговище, с което в едната част делото е прекратено поради недопустимост на предявения в условията на евентуалност установителен иск, че ответникът „Юробанк България” АД, [населено място], не притежава ипотечно и заложно право съобразно нотариален акт № 187 и договор за особен залог от 05.11.2008 г., а в другата част е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по предявените установителни искове за признаване относително недействителни спрямо кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Астро Трейд“ ООД, [населено място] на споразумение за встъпване в дълг, на договор за ипотека и на договор за особен залог, подробно описани в обжалваното определение на Апелативен съд Варна, до влизане в сила на решение по т.д. № 61/2016 г. на Окръжен съд Търговище. За да постанови този резултат, въззивният съд се е позовал на образувано тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което, според съда, ще разреши окончателно спора за преюдициалността на делото с предмет вземането на кредитора, както и на т.д. № 3/2016 г. с оглед влязлото в сила решение, третиращо част от процесното вземане.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частният жалбоподател, в твърдяна от него хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1,2 и 3 ГПК, е поставил следните въпроси: 1.„Налице ли е връзка на преюдициалност между производството по предявен иск относно съществуване на вземане на кредитор и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия?“ и 2.„При положение, че част от вземането на кредитора е неоспоримо, за което има влязъл в сила съдебен акт, следва ли това да се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право за горницата, произтичаща от същото право?“, като в подадената частна касационна жалба се поддържа, че по втория въпрос е образувано тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В хипотеза на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, дружеството – частен жалбоподател, е поставило следния въпрос: 3. „Преюдициален ли е въпросът за размера на вземането на кредитора, което е обезпечено със залог/ипотека, по отношение на иск по чл. 135 ЗЗД срещу този залог/ипотека?“. По този въпрос, страната е поддържала, че е образувано и т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което има значение за разрешаването му.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешения- правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. Тези изисквания, обуславящи наличието на общия критерий за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира за осъществени по отношение на първия и третия формулиран въпрос.
Първият въпрос относно наличието на връзка на преюдициалност между производството по предявен иск относно съществуване на вземане на кредитор и предявен иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Страната по този въпрос е поддържала основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се е позовала на образуваното, но неприключило с решение към момента на подаване на частната касационна жалба т.д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване в тази хипотеза. Приетото от двете предходни инстанции разрешение, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, е изцяло в съответствие с разрешенията, дадени с ТР ОСГТК № 2/2017 г.
Вторият поставен въпрос – за пределите на силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право за горницата, произтичаща от същото право при предявен частичен иск не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият е засегнат в мотивите на обжалваното определение, но не е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. Въпросът е посочен от решаващия въззивен състав като обуславящ за преценката на увреждащия характер на договора за цесия при разглеждане на иска по чл. 135 ЗЗД, който е предмет на т.д. № 92/2016 г. на ТОС. Съдът изрично е посочил, че е налице висящност относно размера на цената по договора като негов съществен елемент, тъй като тази цена е предмет на т.д. № 61/2016 г. на ТОС. Изложените от въззивната инстанция пространни мотиви в посока пределите на силата на пресъдено нещо при предявен частичен иск в друго производство не следва да се тълкуват изолирано от предмета на частното производство – законосъобразността на първоинстанционното определение. С последното производството по т.д. № 92/2016 г. на ТОС е спряно, поради наличие на преюдициалност между иска по чл. 135 ЗЗД и отрицателния установителен иск за несъществуването на вземанията на кредитора в непрекратената му част по т.д. № 61/2016 г. Именно оттук се извежда неотносимостта на формулирания от частния касатор въпрос към решаващите изводи на въззивния съд.
Третият въпрос- относно преюдициалния характер на размера на вземането на кредитора, което е обезпечено със залог/ипотека, по отношение на иск по чл. 135 ЗЗД срещу този залог/ипотека е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК т.е. налице е общото основание. За да е налице допълнително поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване текста на основанието, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта, които по принцип не са релевантни към основанията за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 1/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, І т.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 501 от 25.08.2017 г. по в.ч.т.д. № 419/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: