8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
[населено място] ,17,06,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осми юни , през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3734 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и К. К. П. против решение № 509/31.07.2014 год. по гр.д.№ 523 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта с която със същото е отменено решение № 111/29.11.2013 год. по т.д.№ 27 / 2013 год. на Хасковски окръжен съд и са уважени предявените от М. Д. Г.,по реда на чл.422 ал.1 ГПК, субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, като е прието за установено по отношение на ищцата – кредитор , вземане към ответниците и настоящи касатори, при условията на солидарна тяхна отговорност, в качеството на авалисти , в размер на 15 000 евро, по запис на заповед от 18.11.2011 год. , ведно със законната лихва върху същата сума,считано от 09.11.2012 год. до окончателното й изплащане.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение с доводи за постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване на представени по делото писмени доказателства – изброени на стр.3 и 4 от касационната жалба,за погасяване задължението към [фирма] по договора за кредит от 17.07.2007 год. ; превратно възприемане на установимите с свидетелски показания на св.Д. С. факти – мотивите за издаване на процесния запис на заповед в полза на конкретното физическо лице,различно от субектите , имащи търговски правоотношения помежду си, относими към обезпечителната функция на записа на заповед; несъобразяване вцялост на доказателствената стойност на обясненията на К. П.,предвид качеството му на представляващ длъжника – издател на записа на заповед , към момента на издаването; несъобразяване на съществуващото между исковата молба и въззивната жалба на М. Г. противоречие в твърденията й относно наличието на каузална причина за издаване на менителничния ефект.Последното касаторите квалифицират като недобросъвестно поведение на кредитора,което не е ирелевантно за правния спор. Упоменаването от ищцата на договор с „ Р. / България „ АД,впрочем въведено от самите ответници с молба вх.№ 10274 / 25.10.2013 г. ,като предходен спрямо правоотношението, сочено като каузална причина за издаване на ефекта /според касаторите съставлява признание за наличие на причина за издаването на записа на заповед.
Ответната страна – М. Г. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като не счита , че цитираната от касаторите съдебна практика конфронтира с възприетото от въззивния съд, с оглед качеството на касаторите – ответници – авалисти по ефекта и обхвата на допустимите им възражения в това им качество .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Ищцата М. Г. предявява вземането си,на основание на запис на заповед с издател [фирма] / последващо преобразувано в Е. /, преценен от въззивния съд като редовен от външна страна,поради което и обуславящ изискуемо вземане както към издателя , така и към авалистите – настоящи касатори – [фирма] и К. П..В отговора си на исковата молба,издателят по записа на заповед – [фирма] – е оспорил наличието на причина за издаването на записа на заповед,тъй като между праводателя му [фирма] и ищцата не съществува облигационно или друго правоотношение, на основание което дружеството й дължи сумата от 15 000 евро.Оспорил е и факта на предявяване записа на заповед за плащане. В отговора си на исковата молба , ответниците [фирма] и К. П. оспорват основателността на иска,противопоставяйки нищожност на ефекта / поради липса на решение на ОС на дружеството – издател, за задължаване по същия ,респ. липса на такова решение и от ОС на дружеството [фирма] , за обвързване като авалист /,твърдейки че съществува каузална причина за издаване на ефекта,но на основание каузалното правоотношение ищцата няма изискуемо вземане към издателя на записа на заповед.Посочено е , че записа на заповед от 18.11.2011 год. е издаден в обезпечение на правоотношение между свързани с кредитора по същия лица / дъщерята на М. Г. – Х. Н. и съпругът й – П. Н. – съдружници в [фирма] / от една страна и издателя – [фирма],от друга,които правоотношения са приключили без да е възникнало основание за плащане.Конкретизирано е,че във връзка с напускането на Х. Н. и П. Н. като съдружници в [фирма] , с прехвърляне на дружествените им дялове с договор от 18.11.2011 год., при дата на записа на заповед 18.11.2011 год. / представен е договор за прехвърляне ,но само на дружествените дялове на П. Н., не и на Х. Н. / и съществуващо правоотношение между дружеството и [фирма], по договор за кредит от 17.07.2007 год., в размер на 20 000 евро,обезпечен от съдружниците Х. Н. и П. Н.,в качеството на физически лица,вкл. със запис на заповед от 07.06.2011 год.,за да би се гарантирало,че последните няма и след напускане на дружеството да отговарят за изпълнение задълженията му по кредита, непогасен изцяло към 18.11.2011 год.,е издаден именно процесният запис на заповед. Тази конкретизация е потвърдена и в молба – становище на ответниците с вх.№ 10274 / 25.10.2013 год. , описващо и предходни взаимоотношения между дружеството – издател и съдружниците, както и помежду им , а също и в касационната жалба. Като част от условието за прехвърляне на дружествените дялове на Х. Н. и П. Н. на единствено оставащия съдружник [фирма], респ. едноличен собственик на капитала на [фирма] , ответниците сочат именно поето изплащане на остатъка от дълга по кредита единствено от [фирма], последващо преобразувано в Е. , която уговорка между солидарните длъжници, обаче, е непротивопоставима на кредитодателя – [фирма], последното обуславящо и мотива за обезпечението чрез процесния запис на заповед.Издаването му в полза на майката на съдружника Х. Н. – М. Г., е обосновано с наличието и на други кредитори на Х. Н. и П. Н. и с цел избягване запорирането на вземането им от издателя на ефекта, в обезпечение изпълнение на техни задължения.Ответниците са посочили,че кредитодателят е образувал изпълнително производство, по издадена срещу [фирма] и солидарните съдлъжници -Х. Н. и П. Н. заповед за изпълнение на парично задължение,като взискателят е удовлетворен и изпълнителното дело – № 472 / 2012 год. на ЧСИ З. е прекратено именно поради погасяване на дълга.Прекратяването,обаче,е на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК – „ когато взискателят е поискал това писмено„,различно от погасяването,предвидено в т.1 на разпоредбата.Доказателства кой е извършил плащането към кредитора [фирма] не се сочат и представят,макар формално да се твърди заплащане единствено от [фирма].Размерът на задълженията по изпълнителния лист е 23 537,04 евро – част от главница по запис на заповед от 07.06.2011 год., цялата в размер на 25 475,25 евро, законна лихва от 27.01.2012 год. и разноски от общо 2 320, 69 лева, като е издаден в полза на [фирма], поемател по записа на заповед от 07.06.2011 година, съгласно договор за цесия от 17.07.2007 год. и анекс от 07.06.2011 год. между [фирма] , [фирма],Х. Н. и П. Н.,за обезпечаване вземането на цесионера.
Ищцата е оспорила сочената от ответниците причина за издаване на ефекта,като по начало се противопоставя на значимостта на правоотношение, дори да би било доказано, между издателя и трети за правоотношението по ценната книга лица. Не сочи каузална причина за издаване на ефекта.В първото съдебно заседание съдът е указал на страните доказателствена тежест, както следва : на ищеца – за редовността на записа на заповед,на ответниците търговски дружества – за нищожност на записа на заповед , на соченото от тях основание за това , а за ответниците – [фирма] и К. П. – и за съществуването на каузално правоотношение, обезпечено с ценната книга.
За да промени правния резултат въззивният съд е акцентирал на противоречието в позицията на длъжника по записа на заповед – [фирма] и авалистите по същия – [фирма] и К. П., тъй като първият отрича каузална причина за издаване на ефекта, а последните сочат такава.Приел,че изложените от ответника [фирма] обстоятелства не сочат конкретното правоотношение, по повод което е издаден менителничния ефект,а тези от ответника К. П. – на връзка с договор за прехвърляне на дружествени дялове от 18.11.2011 година от съдружниците Х. Н. и П. Н. .Приел е ,че тежестта да докаже каузална причина за издаване на записа на заповед носи страната която я твърди, т.е. ответниците – авалисти по записа на заповед, не и ищцата .Въззивният съд приема, че ответниците излагат комплекс от правоотношения между издателя на ефекта и трети за правоотношението по същия лица, според които липсата на вземане на сочените като свързани с поемателя на ефекта лица – Х. и П. Н. към издателя на ефекта, предполага погасено задължение по договор за кредит на [фирма] към [фирма], респ. погасяването му именно от издателя на записа на заповед / изхождайки единствено от твърденията на ответниците и независимо от доказателствата за връзка между договора за кредит, обезпеченията по същия, прехвърлянето на дружествени дялове от Х. и П. Н. от една страна и записа на заповед от друга /. Този факт, обаче, макар и краен в поредността на доказване връзката между каузално правоотношение и записа на заповед, но релевантен за крайния извод по спора, въззивният съд е счел недоказан, позовавайки се и на представен анекс,с който задължението към банката – кредитодател е разсрочено в бъдещ период до 2017 година, респ. отчитайки липсата на доказателства за погасяване / както се посочи по-горе самото основание за прекратяване на изпълнителното дело не кореспондира с твърдяната от ответниците причина – погасяване дълга към взискателя /. Установяване погасяване чрез свидетелски показания съдът е посочил недопустимо, съгласно чл. 164 ал.1 т.4 ГПК.Паралелно, въззивният съд е счел, че безспорната родствена връзка между поемателя по записа на заповед и Х. Н. – страна по противопоставените каузални правоотношения,както и съвпадащата дата на издаването на записа на заповед с тази на договора за прехвърляне дружествените дялове / при това представен такъв само от съдружника П. Н. / в полза на [фирма] , са недостатъчни да обосноват необходимата причинност между конкретното каузално правоотношение – договора за прехвърляне на дружествени дялове / и заявените като поети във връзка с него съпътстващи задължения , при това не на приобретателя на дружествените дялове, а на [фирма] , по отношение погасяване договора за кредит.Съдът е приел,че каузално правоотношение съществуващо между лица, различни от страните по записа на заповед,е по начало непротивопоставимо.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторите са формулирали следните въпроси : 1/ Какъв следва да е правният извод на съда за съществуване на вземането по запис на заповед, когато волята на издателя не е била да се задължи към ищеца – поемател , а да гарантира вземане , произтичащо от каузално правоотношение между издателя и трети за абстрактната сделка лица ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,поради противоречие на въззивното решение с реш.№ 127 / 12.07.2013 год. по т.д.№ 274 / 2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и 2 / Ако записа на заповед има гаранционно-обезпечителна цел и тази цел не може да бъде реализирана,задължението по него явява ли се лишено от основание ? – въпросът зададен с формално позоваване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от формулираните въпроси е некоректно поставен досежно съдържанието на крайния правен извод за съществуване на вземане на основание запис на заповед,който извод по начало не е обусловен единствено от установяване наличието на връзка между записа на заповед и каузално правоотношение,в обезпечение на което същият е издаден,още по-малко когато страните по каузалната и абстрактната сделка не са еднакви. Крайният извод зависи и от развитието на каузалното правоотношение в конкретния случай и винаги предпоставя отговор, основан на фактите и обстоятелствата, респ. доказателствата по конкретното дело, поради което и не би могъл да обоснове съдържание на правен въпрос, по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Нещо повече, самият въпрос предпоставя доказана връзка между абстрактна и каузална сделки, сключени между несъвпадащи страни,какъвто правен извод въззивното решение не съдържа.При това,изводът за неоснователност на възраженията на ответниците, поради принципна непротивопоставимост на каузално правоотношение между лица, различни от тези по абстрактната сделка, за установяване причинност в издаването на ефекта спрямо каузално правоотношение , е само паралелен,тъй като е формиран и извод, че дори да би била доказана твърдяната от ответниците връзка,окончателната липса на вземане от страна на ищцата предпоставя във всички случаи липса на задължение към [фирма],при това поради погасяването му от [фирма],в съответствие и с твърдението на ответниците, каквото погасяване не се установява като факт по делото.Оспорена е и установимостта на връзка между прехвърлянето на дружествени дялове от Х. Н. и П. Н. в полза на [фирма] и издаването на записа на заповед. По начало възражението на ответниците – авалисти се основава на твърдение за последващо преуреждане на вътрешните отношения между солидарните длъжници по договора за кредит – [фирма], Х. Н. и П. Н.,във връзка със сключени договори за прехвърляне на дружествените им дялове на третия съдружник – [фирма] / също недоказан по отношение Х. Н. факт /, като задължението към [фирма] в отношенията между същите се счита задължение единствено на дружеството.Подобна уговорка не се съдържа нито в договора за прехвърляне на дружествен дял, нито в самостоятелен писмен документ по делото,като не подлежи на установяване със свидетелски показания /чл.164 ал.1т.3 ГПК /.Действително и ако би била установена самата връзка между твърдяно от ответниците каузално правоотношение и издаването на записа на заповед,тежестта за доказване на вземане към [фирма] във връзка с развитието на каузалното правоотношение би предпоставила доказано от ищцата погасяване на задължение по кредита от страна на Х. Н. и П. Н. в претендиран до този по записа на заповед размер, но такава връзка въззивният съд е отрекъл като изводима единствено от съвпадащата дата на договора за прехвърляне на дружествен дял и записа на заповед, респ. родствената връзка между поемателя по същия и Х. Н. – страна солидарен длъжник по договора за кредит.
Следователно,формулираният въпрос не кореспондира с отговор, изчерпващ решаващите мотиви на въззивното решение и по начало не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като предпоставка за отговор на същия е доказана връзка между каузално правоотношение и абстрактна сделка – запис на заповед , страните по които не съвпадат,какъвто извод въззивното решение не съдържа. Впрочем, паралелният довод на въззивния съд, наведен в евентуалност и ако би се приела за установена такава връзка, е в съответствие с приложеното в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК решение № 127/12.07.2013 год. по т.д.№ 274 / 2012 год. ІІ т.о. ВКС, в което е прието, че правно значима е не всяка връзка между менителнично и каузално правоотношение,а само такава връзка,при която погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица погасяването на задълженията и по другото правоотношение . Такава връзка съставът постановил решението е приел, че съществува само ако страните и по двете правоотношения са едни и същи.Само тогава записът на заповед притежава гаранционно-обезпечителна по отношение на каузалното правоотношение функция ,поради което и като краен извод е възприето, че: менителничното правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица. Въззивният съд, спрямо който даденото разрешение е задължително, е възприел, при това само като евентуален довод за неоснователност, същото. Нещо повече,в конкретния случай длъжникът – издател на ефекта не е противопоставил каузална причина за издаване на ефекта , поради което и крайният извод на съда удовлетворява и друга задължителна за същия съдебна практика, според която отговорността на авалиста е самостоятелна спрямо тази на издателя и относителни възражения,основани на каузалното правоотношение,в обезпечение на вземането по което е издаден ефекта,авалистът не може да противопоставя,освен ако сам не е страна по това правоотношение.Възражения,основани на съществуването или несъществуването на задължение по каузалното правоотношение биха били допустими от страна на авалиста само в хипотезата на недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право, изводим от систематичното тълкуване на чл.465 вр. с чл.485 ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.8 и чл.63 ал.1 ЗЗД / в този смисъл решение № 17 / 21.04.2011 год. по т.д.№ 213 / 2010 год.на ІІ отд. реш.№ 120 по т.д.№ 988 / 2009 год. , реш.№ 21 по т.д. № 1091 / 2010 год.,реш.№ 26 по т.д.№ 1027 / 2013 год., реш.№ 2 по т.д.№ 984 / 2012 год.,всички на ІІ т.о. на ВКС/.Недобросъвестност или злоупотреба с право, практиката възприема че е налице при знание на хонората за наличие на правоизключващи,правопогасяващи или правоунищожаващи възражения на длъжника по облигационното правоотношение,обезпечено с менителничния ефект,по което същият е кредитор / така реш.№ 2 по т.д.№ 984 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС,реш.№ 40 по т.д.№ 148 / 2011 год. на І т.о. на ВКС, реш.№ 230 по т.д.№ 383 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др./ ,като тежестта за доказването му носи авалиста. И. от касаторите цитат е от съображенията по същество на спора, а не част от отговора на правния въпрос по т.д.№ 274 / 2012 год. на ІІ т.о. ВКС ,като следва да се съобрази,че и правният извод по същество в конкретния случай е бил обоснован от доказана воля на страните по абстрактната сделка, да обезпечат изпълнението на друга , каузална сделка, по която не издателят на ефекта е длъжник,а такъв е трето спрямо страните по абстрактната сделка, респ . по спора, лице.
Вторият от формулираните въпроси също предпоставя доказана гаранционно-обезпечителна цел на издаването на записа на заповед по отношение конкретно каузално правоотношение, какъвто извод въззивният съд не е обосновал,поради което и въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Необоснован,съгласно задължителните изисквания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,е и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК : не е посочена неясна ,непълна или противоречива правна норма, чието тълкуване е предпоставило противоречива съдебна практика,нито е обоснована от касаторите необходимост от преодоляване на иначе непротиворечива,но неправилна,с оглед развитието на обществените отношения или промени в законодателството, съдебна практика, с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 509/31.07.2014 год. по гр.д.№ 523 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] и К. П. , на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.1 ГПК,да заплатят на М. Г. разноски за настоящата инстанция,в размер на 1075 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :