5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
[населено място] ,10.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1699 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. В. Щ., Ц. В. Д. и В. З. М. против решение № 141 / 30.01.2014 год. по гр.д. № 3829/2013 год. на Софийски апелативен съд,ГК, 4 състав , в частта , с която със същото е отменено решение от 18.06.2013 год. по гр.д.№ 18054 / 2011 год. на Софийски градски съд, ГК,12 състав , като са отхвърлени активно субективно съединените искове на всеки от касаторите против [фирма] ,с правно основание чл. 92 ЗЗД, за разликата над 1 400 евро за всеки , до присъдените от първоинстанционния съд 5 000 евро за всеки от ищците,както и в частта в която със същото решение е оставено в сила първоинстанционното, за отхвърляне на исковете за разликата над 5 000 евро до претендираните от всеки 20 000 евро.Касаторите оспорват правилността на решението,като формално сочат съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост . Обстоятелствената част на касационната жалба, обаче, извън интерпретация на фактическата обстановка по спора,така както я възприемат ищците, сочи на нарушение на материалния закон – чл. 20 ЗЗД – при тълкуване клаузите на сключения предварителен договор за учредяване право на строеж , срещу задължение на приобретателя да построи и предаде на прехвърлителите – възложители , конкретни обекти от застроеното , както и нарушение на чл. 301 ТЗ,при съобразяване правните последици на съставен констативен протокол от 05.02.2011 год., досежно обвързване ответното дружество с предоставения в същия протокол срок за изпълнение на довършителни работи,а оттук определяне и периода на релевантната за определяне на дължимата неустойка забава. Нарушението на материалния закон страната обуславя и от несъобразени от въззивния съд релевантни факти и обстоятелства, респ. неосъществена преценка на доказателствата за тях .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба , като не счита обосновани основания за допускане на касационното обжалване. Счита, че изложението по чл.280 ал.1 ГПК съдържа доводи за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК,формулираните въпроси нямат характеристиката на правни,по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищците претендират неустойка за забава в изпълнение задължението на ответното дружество да построи и предаде в срока,съгласно сключения помежду им предварителен договор за учредяване право на строеж,срещу задължение за построяване на обекти,оставащи в собственост на прехвърлителите , последните . Неустойката е уредена в чл. 30 б.”г” от договора, според който „ при забава на изпълнителя по отношение на който и да било срок за изпълнение и по установена негова вина,която забава е продължила повече от 60 дни , същият дължи на всеки един от собствениците – учредители обезщетение в размер на 100 евро за всеки ден забава,но размера на обезщетението не може да надвишава 20 000 евро „ . Клаузата за срок на изпълнението , на която се позовават ищците,е чл.14 ал.1,според който „изпълнителят се задължава в срок до 25 месеца от подписването на протокола за определяне на строителна линия и ниво, да построи, завърши,довърши и предаде с акт обр.15 сградата в цялост и отделните обекти на учредителите – собственици…”. Акт – образец 15 е изготвен на 05.02.2011 год. . В чл. 3 от предварителния договор е предвидено обектите да бъдат предадени на учредителите – съсобственици в завършен и окончателен вид, годни за употреба, при изрично вписани гарантирани изисквания относно степента на довършеност.С констативен протокол от 05.02.2011 год., подписан от ищците и представител на ответника – Р. Р.,в качеството му на Председател на Съвета на директорите , е уговорен срок от 120 дни – до 05.06.2011 год.,за отстраняване на недостатъци по изпълнените строително монтажни работи,който срок ищците сочат и като срок за дължимите, неизпълнени до този момент / констатирано в протокола / довършителни работи .
В отговора си ответникът е оспорил исковата молба, твърдейки че срокът по чл.14 ал.1 от договора се отнася за предаването на сградата с акт обр.15,което е извършено в рамките на същия, не и за дължимите довършителни работи;забавата му е предопределена от забава на ищците, по отношение задължението им / чл.5 / да съдействат за определяне на необходимите материали за изпълнението на довършителните работи, представяйки отправена за това покана последващо на исковата молба ; изготвеният констативен протокол от 05.02.2011 год. не го обвързва, като неподписан от законния представител на дружеството,а и по начало касае уговорен нов срок за отстраняване недостатъци на изпълненото, не и за изпълнение на довършителни работи;дори да се съобрази срока по констативния протокол като обвързващ, то забавата следва да се отчита за период след 180 дни от съставянето му, тъй като чл. 30 б.”г” визира отговорност при не по-малко от 60 дни забава, т.е. за период след 05.08.2011 год. ; уговореното в чл.30 б.”г” няма характера на неустойка, но ако съставлява такава,същата е прекомерна, с оглед изпълнената част от довършителните работи; неустойката е ограничена до размер от 20 000 евро общо за всички учредители – собственици, а не до 20 000 евро на всеки от тях .
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че срокът уговорен в чл.14 ал.1 от предварителния договор касае единствено предаването на обекта с акт обр. 15 и е спазен . Обвързващ ответника срок за изпълнение на довършителните работи е единствено този по отправена нотариална покана – 30 –дневен / след изтичане 120 –дневния срок по констативния протокол от 05.02.2011 год. /, по отношение която е прието фингирано връчване, с оглед уговореното в чл.38 – 39 от договора и данните от разписката за връчване.Обвързаност със срока по констативния протокол от 05.02.2011 год., изготвен на датата на съставяне акт – образец 15, подписан от името и за сметка на изпълнителя от същото лице – Р. Р. , подписало и констативния протокол,съдът е отрекъл,тъй като последнят не е законен представител на дружеството. Приложението на чл.301 ТЗ не е било коментирано от въззивния съд,а и довод за това не е наведен с въззивната жалба . Така въззивният съд е счел,че на 16.09.2011 год. ответникът е бил поканен да изпълни довършителни работи в 30 – дневен срок, изтекъл на 15.10.2011 год. , откогато същият е в забава, но че неустойка ,предвид редакцията на чл.30 б.”г” дължи едва след изтичане 60 дни от началото на периода на забавата, т.е. от 14.12.2011 год. и до 28.12.2011 год. – за 14 дни,в размер на 1 400 евро .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК , касаторите са формулирали следните три въпроса / посоченото в п.4 не е формулирано като въпрос,а е изложение на доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 236 ал.2 вр. с чл. 235 ал.2 ГПК / : 1 / Може ли съдът да приложи чл.301 ТЗ в случай, че управителят на търговското дружество не е възразил веднага след узнаване на извършени действия без представителна власт / при връчване на нотариалната покана от 16.09.2011 год./,а възражението е направено едва с отговора на исковата молба – 8 месеца по-късно ? ; 2/ Когато с констативен протокол,неразделна част от договора,са предвидени срокове за изпълнение,изпада ли в забава страната,която не ги е спазила ? и 3 / Страната изпаднала в забава дължи ли договорената между страните неустойка ? . По никой от въпросите касаторите не са посочили какъвто и да било допълнителен селективен критерий , по чл. 280 ал.1 т.1 ,2 или 3 ГПК.
Дори само необосноваването на допълнителен селективен критерий е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В случая, обаче,не се явява покрита и общата предпоставка за достъп до касация – формулиране на въпроси,с характеристиката на правни, съгласно т.1 на ТР № 1/2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството,че въззивната жалба не съдържа изрично позоваване на чл.301 ТЗ не е основание въззивният съд да не приложи нормата,ако фактите,твърдени от страната и във връзка с които е обоснован изричен довод за неправилност на първоинстанционния акт,следва да бъдат подведени под действието на тази разпоредба.В случая,обаче, въззивната жалба не съдържа такива релевантни обстоятелства – относно момента на действително узнаване за съдържанието на протокола от 05.02.2011 год. , доколкото нотариалната покана въззивният съд е приел за обявяваща различен, нов 30-дневен срок за изпълнение,респ. узнаване на същия от ответника,при това в условията на фингирано връчване,което не позволява приложението на чл.301 ТЗ ,изискващ обективно установен факт на узнаване.Следователно, формулираният въпрос съдържа и несъответстваща на установен по делото факт предпоставка – узнаване на срока по констативния протокол с нотариалната покана от 16.09.2011 година.Нещо повече,страната е разполагала с изрична договорна клауза в полза на извод за надлежно уведомяване чрез Р. Р. / чл. 34 от договора / , чието несъобразяване от съда предпоставя друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила , по което не е формулиран правен въпрос, нито обоснован с допълнителен селективен критерий .
Предвид извода за необвързаност с констативния протокол от 05.02.2011 год. от ответника, съдът не е коментирал забава, съобразно сроковете посочени в същия, поради което и така формулираният втори въпрос не е в обхвата на произнасянето му и не е обосновал решаващ извод по спора.Третият въпрос не е формулиран в съответствие със специфика на спора,която да предпостави отговор, различен от дадения от съда,който не е отрекъл,че при забава се дължи обезщетение, но съобразно периода на същата и уговорения размер на неустойката.
Във всички случаи,обаче,правният въпрос предпоставя обосноваване на даден от въззивния съд отговор на същия в противоречие със задължителна съдебна практика или казуална такава , изрично посочени и приложени към изложението или позоваване на приложението на непълна, неясна или противоречива правна норма, предпоставила решаващ за изхода на спора извод , по която е формирана противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване, с оглед изменение на законодателството или развитието на обществените отношения,с цел точното прилагане на закона или за развитието на правото.Такива допълнителни селективни критерии,съгласно задължителните указания на ТР № 1/2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС,касаторите не са обосновали.
С оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски на противната страна – 1200 лева адвокатско възнаграждение . Възражението на касаторите за прекомерност е необосновано, спрямо предмета на касационното обжалване – разликата от 18 600 евро по всеки активно субективно съединен иск / общо 55 800 евро /, неприсъдена от въззивния съд, съобразно чл.9 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / съобразно изм. обн. ДВ бр. 28 от 28.03.2014 год. /,а също и съобразявайки съдържанието на представения изчерпателен и обоснован с относима съдебна практика отговор на касационната жалба.Документът – авизо за местен превод – е съставен „online„ от банковата институция, изпълнител на преводното нареждане, поради което настоящият състав намира за надлежно потвърдено извършването на банковата операция .
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 141 / 30.01.2014 год. по гр.д. № 3829/2013 год. на Софийски апелативен съд,ГК, 4 състав.
ОСЪЖДА Й. В. Щ., Ц. В. Д. и В. З. М., да заплатят на [фирма] , на основание чл. 81 вр .с чл. 78 ал.3 ГПК, разноски за настоящата инстанция , в размер на 1200 лева .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :