3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№156
София, 10.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 68/15година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. Н. П. от [населено място] против определение № 668 от 08.10.2014 г. по ч.гр.дело №575/2014 г. на Варненски апелативен съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, касаторът е заявил като основание за допускане на касационно обжалване наличие на хипотезите на чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК.Посочил е, че жалбата следва да бъде допусната до разглеждане с цел „ да бъдат дадени отговори” на следните въпроси -/ „ Допустимо ли е в производство по чл.63 от ГПК съдът да продължи срока със срок различен от искания от молителя и в този случай съществува ли за съда задължение да уведоми молителя за постановеното разпореждане” и 2 / „ Следва ли съдебният акт, с който съдът частично уважава молбата по чл.63 ГПК, да бъде мотивиран.” Страната е разгледала развитието на спора, развила е разбирането си относно значимостта на мотивирането на съдебните актове, като е посочила, че след като била поискала продължаване на срока за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване с едни месец, а съдът продължил този срок само с две седмици, следвало да изложи причините, поради които го е направил.Посочено е още, че с решение №134/13г. по т.д. № 34/13г. / съд не е посочен/ било прието, че излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон и неговото спазване било съблюдавано в практиката на ВКС. Поддържано е, че обжалваното определение противоречи на определение № 287/10г. на ВКС, ІІ г.о., както и на решение № 434/10г. на ВКС, І г.о. , с които бил даден отговор на въпроса – следва ли по искането на страна в процеса за продължаване на срок, съдът да се произнесе преди прекратяване на делото. Страната счита също така, че обжалваното определение противоречи и на решение № 434/10г. на ВКС, І г.о., с което било прието, че неизпълнението на неправилни или неясни указания не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.Поставените от него въпроси са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но същите обосновават единствено наличие на общо основание за допускане на касационен контрол. По допълнителният критерий, страната е поддържала, че „обжалваното определение” противоречи на определение № 287/10г. на ВКС, ІІ г.о., както и на решение № 434/10г. на ВКС, І г.о., чиито мотиви са обобщени от касатора като такива свързани с въпроса дали по искането на страната за продължаване на срок за извършване на определено процесуално действие, съдът дължи произнасяне преди да постанови определение за прекратяване на делото, поради неизпълнението на това процесуално задължение.Такъв въпрос, обаче, нито е поставен от страната като релевантен, нито е разглеждан от въззивният съд, който за да потвърди определението за връщане на въззивната жалба на настоящия касатор е приел, че първостепенния съд е процедирал правилно, като в отговор на молбата на П. за продължаване на срока за внасяне на държавна такса за възззивно обжалване е уважил искането му за продължаване на този срок с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок, като препис от това разпореждане е връчен на страната.Съдът е приел още, че съда няма задължение за връчване на съобщение за разпореждането за продължаване на срока, тъй като съгласно чл.7, ал.2 ГПК такова задължение съществува само по отношение на актове, които подлежат на самостоятелно обжалване, като се е позовал на задължителна практика на ВКС в същия смисъл. Следователно, поддържаното от касатора не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК тъй като актовете на ВКС, разглеждат въпроси неотносими към разглеждания случай. Същото като правен извод е валидно и по отношение на соченото противоречие с решение № 434/10г. на ВКС, І г.о. , с което са разгледани въпроси относно правната стойност на неправилните указания на съда и правните последици от неизпълнението им. Т.е. тези мотиви също са неотносими към разглеждания случай. Доколкото страната не е сочила практика, свързана с разрешаване на поставените от нея въпроси, то и тя не обосновава наличие на соченото основание о чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на нормата, нито становището на страната по процесуалноправния спор, свързано с нейните оплаквания за неправилност на акта. След като липсва мотивирано изложение за неяснота или непълнота на правна норма, приложена от съда, която се нуждае от тълкуване, респективно обосноваване на неправилно формирана съдебна практика, която следва да бъде променена, то и не е налице валиден довод за установеност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 668 от 08.10.2014 г. по ч.гр.дело №575/2014 г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: