1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
[населено място] ,17.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1736 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 756 / 2.02.2014 год. по гр.д.№ 1101 / 2013 год. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено решение № 330 / 18.10.2013 год. по т.д.№ 181 / 2013 год. на Районен съд – Петрич . С последното е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, за установяване вземане на ищеца спрямо ответника, по запис на заповед от 15.09.2009 год., с издател [фирма] , падеж – 20.11.2012 год., за сума в размер на 11 685,96 евро. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение , като постановено в нарушение на материалния закон – чл.535 т.2 ТЗ,при преценка действителността на записа на заповед, с оглед съдържаща се в самия него кауза – облигационното основание на вземането, обезпечено чрез записа на заповед , при липса на спор относно тази обезпечителна функция.Така касаторът счита, че противно на чл. 535 т.2 ТЗ вр. с ТР № 1 / 2005 год. по т.д.№ 1 / 2004 год. на ОСГК на ВКС – т.2,записът на заповед е недействителен, като съдържащ условие за плащането.Паралелно касаторът сочи довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила,досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса.Твърди, че ищецът – кредитор и поемател по записа на заповед е следвало да установи каузалното правоотношение,обезпечено с менителничния ефект и връзката между двете,респ. вида и размера на задълженията на ответника по каузалното правоотношение,докато в негова тежест е единствено доказване релативните възражения,свързани с правопогасяващи или правоизключващи вземанията факти.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба, както и обосноваването на основания за допускане на касационното обжалване, вкл. поради неформулиране на ясен и точен въпрос, включен в предмета на спора и определил решаващите мотиви на въззивното решение .Позовава се на наведено едва в касационната жалба основание за недействителност на записа на заповед, както и на несъстоятелност на довода за недоказаност на облигационното правоотношение, обезпечено чрез записа на заповед, предвид събраните по делото доказателства .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Искът е предявен по реда на чл.422 ГПК, за установяване вземане на [фирма] против [фирма] , в качеството му на издател по запис на заповед от 15.09.2009 год., с падеж – 29.11.2012 год. , за сума в размер на 11 685,96 евро ,ведно със законната лихва върху същата от датата на заявлението по чл.417 т.9 пр. първо ГПК.Още с исковата молба е заявена каузална причина за издаване записа на заповед – в обезпечение задължение на ответника по разплащане на лизингови вноски,по договор за лизинг № 62/15.04.22008 год.,съгласно актуализиран досежно срок на погасяване и размер на отделните лизингови вноски , погасителен план с анекс № 3 / 15.09. 2009 год. / която е и датата на издаване записа на заповед /. Обезпечителната функция, идентична на твърдяната от ищеца,е изрично включена в договора – чл. 5 ал.1.Ищецът не е конкретизирал кои конкретни лизингови вноски обезпечава записа на заповед, най-общо сочещ три такива , всяка в размер от 3 895,32 евро / общо 11 685,96 евро /,чиято изискуемост е настъпила в периода 20.09.2010 год. – 20.04.2013 год. .Ответникът не е депозирал отговор, като в първото съдебно заседание е оспорвал само размера на претенцията, позовавайки се на паралелно висящи и други съдебни производства, за събиране вземания на ищеца от ответното дружество, на основание същия договор за лизинг.Първоинстанционният съд, въпреки липса на възражения и дори преди абстрактното оспорване на размера от ответното дружество, служебно е назначил съдебно-счетоводна експертиза, чието допълнително заключение установява,че запис на заповед / пореден № 18 , доколкото по обезпечаване задълженията на ответника по договора за лизинг са издадени общо 20 записа на заповед/ обезпечава изпълнението на три поредни изискуеми лизингови вноски, с падежи съответно 20.09.2011 год. ,20.10.2011 год. и 20.11.2012 год.,последната дата съставляваща падеж по записа на заповед, издаден за общата сума от размера на трите вноски по 3 895,32 евро или за 11 685,96 евро. Експертизата е установила неиздължени общо 44 броя месечни лизингови вноски, между които и преждепосочените .
За да потвърди първоинстанционното решение въззивния съд е приел, че въззивната жалба е бланкетна, поради което и е невъзможно излагане на мотиви относно конкретни аспекти на правилността на въззивното решение,предвид ограничението на чл.269 пр. второ ГПК,като очевидно не го е квалифицирал като нищожно или недопустимо, за което следи служебно.Въззивната жалба не съдържа довода за недействителност, на основание чл.535 т.2 ТЗ, посочен в касационната жалба, който и като основан на императивна правна норма, също предпоставя служебно задължение на въззивния съд да установи и санкционира нарушението й / т.1 ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС /. Независимо от бланкетността на въззивната жалба, съдът е изложил мотиви за доказаност на облигационното правоотношение,обезпечено със записа на заповед и наличието на изискуемо към падежа на ценната книга вземане на ищеца към ответника, на основание същото, в размера по записа на заповед.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът поставя следните два въпроса, обосновавани във всяка от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,вкл. с формално позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК :
1/ Действителен ли е,съгласно чл.535 т.2 ТЗ, запис на заповед,в съдържанието на който е предвидено условие за пораждане задължението за плащане на вписаната в записа на заповед сума ? – касаторът цитира задължителна и казуална съдебна практика,постановена преди приемането на Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 год. по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.С разрешението, дадено по т.4д на същото, бе прието,че добавка в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение,на каквото безспорно сочи добавката „по лизингов договор № 62 – F / 2008 ”,съдържаща се в процесния запис на заповед,не е пречка за издаване заповед за незабавно изпълнение,освен в случай,че добавката отрича безусловния характер на задължението.Ако не го отрича следва да се счита ненаписана.Отбелязването на каузалното правоотношение,обезпечено със записа на заповед ,само по себе си не накърнява реквизитите по чл.455 т.2 и чл.535 т.2 ТЗ и обективно е от значение при доказването на иска по чл.422 ГПК, в хипотеза на призната в самия запис на заповед негова обезпечителна функция спрямо посоченото каузално правоотношение.В идентични на настоящата хипотези, разрешението на т.4д от ТР № 4/ 2013 год. е коментирано като отговарящо на изискването за безусловност на задължението за плащане , съгласно чл.535 т.2 ТЗ , в реш. № 21 по т.д.№ 1348 / 2013 год.,реш.№ 138/10.11.2014 год. по т.д.№ 1074/2011 год. на І т.о.ВКС,реш.№ 71 по т.д.№ 2473 / 2013 год. на ІІ т.о. на ВКС .Неизпълнението на задължение по облигационното правоотношение съставлява основание на изискуемо вземане на кредитора по облигационното правоотношение,обезпечено със записа на заповед, а не условие за събиране на плащането,което винаги следва да е различен от обхвата на задълженията на страните / по същественото съдържание на сделката / факт.
Следователно, ако би бил релевантен,поставеният въпрос се явява необоснован с допълнителен селективен критерий, доколкото наличието на еднозначна,непротиворечива,задължителна съдебна практика / ТР № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС/ изключва позоваването на предхождащи я решения,постановени по реда на чл.290 ГПК, както и на казуална съдебна практика по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в противен смисъл,вкл. хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът, обаче, е и ирелевантен, тъй като и ако би бил налице недействителен запис на заповед, чиято недействителност не е коментирана и съобразена от въззивния съд, въпреки липса на изричен довод във въззивната жалба,е налице съществено нарушение на съдопроизводствено правило – чл.269 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, коментирано по-горе . В случая въззивният съд няма отговор на въпроса,съставлява ли накърняване действителността на ценната книга,посочването на каузалното правоотношение,в обезпечаване вземане на което, е издадена тя , в текста на самата запис на заповед.Само в случай, че въззивният съд би отговорил,и то утвърдително,противно на преждецитираната задължителна съдебна практика,въпросът би имал характеристиката на правен въпрос, обоснован в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.1 ГПК .
2/ Следва ли по иск по чл.422 ал.1 ГПК, ищецът – поемател по менителничен ефект,да установи валидно възникнало и съществуващо облигационно правоотношение с длъжник – издателя по записа на заповед, респ. вида и размера на задълженията по същото и обезпечаване изпълнението им със записа на заповед, т.е. връзката между ценната книга и облигационното правоотношение ? – касаторът сочи задължителна и казуална съдебна практика,предхождащи постановяването на ТР № 4 / 2014 год. по т.д.№ 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС . Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК,не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа на заповед.С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК,подлежи на доказване и каузалното правоотношение,но само доколкото възраженията,основани на това правоотношение,биха имали за последица погасяване вземането по записа на заповед.По правилото на чл.154 ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите на които основава твърденията и възраженията си,обуславящи за претендираното,съответно отричаното право.Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване,съгласно чл.154 ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца – абстрактна правна сделка – изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема,че ищецът – кредитор,сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект.Коментар на т.17 на ТР № 4 / 2014 год. е даден и в реш. № 248 по т.д.№ 3437 / 2013 год. І т.о. на ВКС.Не би могло да се вмени в тежест на кредитора – поемател по записа на заповед,установяването на обстоятелство,за позоваване на което няма изначален правен интерес в производството по чл.422 ал.1ГПК,съгласно преждепосоченото в мотивите на Тълкувателното решение:че не следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение.Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника – длъжник по записа.Ако той би потвърдил същата кауза,на доказване биха подлежащи само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането / какъвто е настоящия случай/.Ако би твърдял различна кауза,съгласно Тълкувателното решение, всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза.Доказването на каузата на ищеца в този случай,обаче,в съответствие с възприемане мотивите на т.17 в цялост,се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника,различна от действителната каузална причина за издаването на ефекта,респ.недължимост на вземането на това основание,предвид правопогасяващи,правоизключващи или правоунищожаващи възражения. Ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед.Интерес,но не и задължение,от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед,ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника,в случай че същият би твърдял и доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект.За посочването на кауза,но недоказването й,ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска,основан на абстрактната правна сделка,независимо от защитата на ответника .
В настоящият случай ответникът не е и оспорвал твърдяната от ищеца обезпечителна функция на записа на заповед,нито доказал релативни възражения срещу размера на вземането по договора за лизинг, изискуемо към падежа на ценната книга. Именно, с оглед обвързването на ценната книга с падеж, в съответствие с постановената до момента задължителна за въззивния съд съдебна практика,е проведено и доказването на ищеца,за наличие на три неизплатени месечни лизингови вноски,дължими към 20.11.2012 год. и обективно несъвпадащи с предмета на обезпечението, дадено с останалите 19 бр. записи на заповед между страните , в обезпечаване задълженията на лизингополучателя по изплащане на всички месечни лизингови вноски .
Следователно,въпросът покрива характеристиката на правен въпрос, съгласно чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т. 1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, но не е обоснован с допълнителен селективен критерий , предвид съответствие на постановеното въззивно решение с ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС и постановените решения по реда на чл.290 ГПК,относно значението на падежите на записи на заповед при обезпечителна функция на същия по договори с периодично изпълнение / решение № 108 / 22.07.2014 год. по т.д.№ 2418 / 2013 год. на І т.о. на ВКС, реш.№ 171 / 11.11.2014 год. по т.д.№ 2913 / 2013 год. на състав на ВКС, І т.о.,реш. по т.д.№ 4224 / 2013 год. на І т.о. на ВКС / .
Ответната страна не е представила документ за плащане на адвокатско възнаграждение от 600 лв. по банков път,съгласно удостовереното в договора за правна помощ и в съответствие със задължителните указания в т.1 на ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 756 / 20.02.2014 год. по гр.д.№ 1101 / 2013 год. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :