6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
[населено място] ,20,05,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май ,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3073 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 429 / 09.07.2014 год. по т.д.№ 623 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 83 / 10.03.2014 год. по т.д.№ 203 / 2012 год. на Окръжен съд – Смолян . Със същото са уважени предявените против касатора активно субективно съединени искове на [фирма] и Л. Р. Г.,с правно основание чл.74 ТЗ,за отмяна на решенията на ОС на [фирма] от 06.11.2012 год. за изключване на ищците като съдружници .Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.137 ал.3 ТЗ,при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразени доводи и доказателства при постановяване на решението – чл.235 ал.2 ГПК , както и като необосновано,за което липсват конкретни съображения.Страната счита, че съдът неправилно е счел за недоказано получено от всеки от ищците предупреждение за изключване и покана за ОС на дружеството, включващо в дневния ред изключването , в изискуемите за това срокове преди събранието,предвид събрани , но неотчетени от съда доказателства / изявления на представляващия съдружниците на самото ОС, постановеното и според страната задължително за въззивния съд решение на същата инстанция, но в производство по обжалване отказ за вписване на решението за изключване на съдружниците,съответно отменен и вписването разпоредено, данните от обратната разписка за връчването на писменото предупреждение и поканата,отправени едновременно и до двамата ищци, предвид представляване на [фирма] именно от ищеца и едноличен собственик на капитала – Л. Г. , негов управител/.Касаторът оспорва извода за приложимост на клаузата на чл.14 ал.3 от дружествения договор, предвиждаща – в отклонение от чл.137 ал.3 пр. първо ТЗ – единодушно вземане на решение за изключване на съдружник.
Ответните страни – Л. Г. и [фирма], представлявано от първия – оспорват касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищците са предявили иска по чл.74 ТЗ навеждайки следните основания за незаконосъобразност и несъответствие с разпоредби на дружествения договор на решенията на ОС на [фирма] от 06.11.2012 год.: неполучени от Л. Г. предупреждение за изключване като съдружник и покана за ОС,респ. неполучени в изискуемия 7-дневен срок преди ОС покана за същото и своевременно предупреждение за изключване от съдружника [фирма] ; липса на изискуемото мнозинство при вземане на решенията за изключване,предвид нарушение разпоредбата на чл.14 ал.3 от дружествения договор, изискваща единодушно решение на съдружниците за изключване на съдружник,в отклонение от чл.137 ал.3 пр. първо ТЗ ; противоречие на взетото решение за изключване с чл. 137 ал.3 пр. второ ТЗ,тъй като при вземане на решението – гласувано едновременно и за двамата съдружника – не са отчетени гласовете на всеки от изключваните при вземане решение за изключването на другия съдружник; непредявени конкретни основания за изключване и неоснователност на твърдението за извършени такива от ищците,вкл. несъстоятелност на част от изтъкнатите като неизпълнени задължения ,за вменяване като задължения на отделните съдружници,а не на дружеството като правен субект.
Ответникът е оспорил исковете,твърдейки че предвид представителството на [фирма] от втория ищец, изключван в личното му качество на съдружник,чл.14 ал.3 от дружествения договор не следва да намери приложение, като нищожна – противоречаща на закона и добрите нрави клауза , доколкото и предвид „ конфликт на интереси” / очевидно тези на изключваните съдружници спрямо оставащия / минира изобщо възможността за провеждане законосъобразна процедура по изключване на съдружник. Позовава се на съвместното изпращане на поканата за ОС и предупреждението за изключване,с една куриерска пратка до двамата съдружника / неправилно посочено в касационната жалба,че документите са изготвени като съвместно адресирани до двамата ищци,при положение че всяко от предупрежденията и всяка от поканите е разделно адресирана до всеки ищец /, която куриерска пратка е надлежно получена по адреса на управление на [фирма] от служител на дружеството.Досежно основанията за изключване,посочва конкретни такива в отговора на исковата молба.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел,че не се доказва получено предупреждение за изключване съгласно чл.126 ал.3 ТЗ и покана за свикване на ОС само по отношение съдружника Л. Г..Въззивният съд не е оспорил реда за отправянето им – чрез куриерска служба,както и чрез електронна поща,а преценил доказателствата относно връчването им на всеки отделен съдружник, като самостоятелен правен субект.Не е мотивиран извод за недопустимо изпращане на предупрежденията за изключване и поканите за ОС с една обща пратка,отчитайки факта,че не се касае за съвместно адресиране на самите документи до двамата съдружника.Решаващ е извода за недоказано получаване на адресирана до Л. Г. и от същия в лично качество на съдружник,покана за ОС и предупреждение за изключване.Съдът също така е счел,че с предприемане на съвместно гласуване за изключването на двамата съдружника едновременно, се явява нарушен чл.137 ал.3 пр.второ ТЗ, като е накърнено правото на глас на съответния съдружник,в осигуряване блокиране на клаузата на чл.14 ал.3 от дружествения договор,според която и в отклонение от чл.137 ал.3 пр.първо ТЗ решението за изключване на съдружник следва да се вземе единодушно.Изложени са и съображения,че отправените предупреждения не съдържат конкретни обстоятелства в обосноваване нарушения по смисъла на чл.126 ал.3 ТЗ, такива са наведени едва с отговора на исковата молба,с което не се санира липсата на адекватно съдържание на отправените предупреждения, изхождайки от смисъла на същите – да се даде възможност на съдружника за предприемане действия в преодоляването на нарушенията или за защита срещу неоснователността на твърденията за извършването им.В евентуалност съдът е счел че част от наведените основания за изключване са негодни като такива, тъй като визират действия, присъщи на дружеството и дейността му като търговец и осъществявани от негово име и за негова сметка,а не дължимо от съдружниците съдействие за дружествените работи.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси :
1/ Какъв е редът за отправяне на писмено предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ,неговото съдържание и какъв е документа,който го материализира ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение № 160 по т.д.№ 379 / 2009 год. на І т.о.; 2/Допустимо ли е предупреждение за изключване, съответно покана за ОС да се отправи едновременно до двама съдружници,единият от които представлява като управител втория и след като от съдържанието на поканата е недвусмислено ясно,че предприетата процедура за изключване касае и двамата ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК ;3 / Налице ли са изключения от правилото на чл.137 ал.3 пр. второ ТЗ,съгласно което при вземане на решение за изключване на съдружник не гласува само изключвания и може ли да се обоснове изключение, когато двама или повече от изключваните съдружници се представляват от едно и също лице ? – обосноваван също в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ; 4 / Когато изключването е предприето на няколко самостоятелни основания / нарушения / достатъчно ли би било, за да се приеме законосъобразност на решението на ОС,установяването на едно или няколко, вместо на всички нарушения ? – отново обосноваван по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Първият от поставените въпроси не удовлетворява изискването за правен въпрос,съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – въпросът за реда за отправяне на предупреждение за изключване и покана за ОС не е предпоставил отговор на въззивния съд, с решаващо за изхода на спора значение. Както се посочи по-горе, съдът не е приел за несъобразен конкретен ред /начин/ за връчването им, изхождайки именно от липсата на изрично визиран в закона такъв ,освен изискването за писмена форма на двата документа и удостоверяване факта на връчването им на всеки от съдружниците – адресати.Именно последното,при това само по отношение на съдружника Л. Г.,въззивният съд е счел недоказано по делото.Този му решаващ извод за нарушение на чл.126 ал.3 ТЗ и чл.139 ал.1 ТЗ,обаче,е неотносим към съдържанието на формулирания въпрос и е фактологично обусловен от доказателствата по делото.Дори да би се приел удовлетворен общия селективен критерий, необоснован е допълнителния такъв по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Реш.№ 160 по т.д. 379/2009 г. на І т.о. ВКС съставлява задължителна за въззивния съд съдебна практика в отговор на съвършено различен от настоящия правен въпрос, а именно : Може ли едно и също предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ да се използва от дружеството при провеждане на две и повече процедури за изключване / на един и същ съдружник и в смисъл на използване факта на еднократното му отправяне и получаване от същия /, когато предшестващото решение на ОС не е вписано или е отменено по съдебен ред ?”. Несъстоятелни са по начало мотивите към формулирания от касатора въпрос, тъй като не кореспондират с действителната фактическа обстановка : не се касае за материализирани в един и същ документ и предупреждение за изключване / с изложение на основанията за това / и покана за ОС до всеки от двамата изключвани съдружника, което и съгласно съдебната практика е напълно допустимо , но не е било предмет на спор по делото / така реш.№ 3 по т.д.№ 482 / 2009 год. на І т.о. ВКС , приложено към изложението /. Нито се касае за изпращане на предупреждение и покана / на практика идентични по съдържание за всеки от ищците /, с посочване в титулната част на всеки от документите и двамата съдружника,в която хипотеза би могло да се възпримат за основателни възраженията на ответника за релевантно уведомяване и на двамата ищци.
Вторият от поставените въпроси отново не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,тъй като въззивният съд не е формирал решаващ извод за основателност на исковете, предвид недопустимост на отправянето на предупреждения за изключване и покана за ОС, чрез общото й адресиране до двама съдружника, процедура за изключване на които се предприема,а от липсата на доказателства за достигнало до единия от тях,в качеството на физическо лице, адресирано до него и в това му качество предупреждение за изключване и покана за ОС, на практика изхождайки кумулативно от липсата на доказателства за съдържанието на куриерската пратка и факта на получаването й от служител на ищцовото дружество.Необоснован се явява и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК с формалното позоваване на разпоредбата.В несъответствие със задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , касаторът не е посочил неясната, непълна или противоречива правна норма, тълкуване на която в отговор на така поставения въпрос е провокирало противоречива съдебна практика,нито обосновал нуждата от преодоляване на създадена непротиворечива такава,предвид развитие на обществените отношения или промяна в законодателството. Както изрично е акцентирал и въззивният съд,от значение е не начина на достигане предупреждението за изключване и поканата за ОС до съдружника,а факта на това достигане до знанието му,недоказан в конкретната хипотеза.
Третият от формулираните въпроси покрива общия селективен критерий за правен въпрос,тъй като един от решаващите изводи за основателност на исковете е предпоставен от отказа на въззивния съд да приеме за законосъобразно при гласуване изключване на съдружник да не бъдат съобразени гласовете на друг,също изключван съдружник, предвид факта на представляването му от първия. Необоснован, обаче, по идентични на преждеизложените съображения,е допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Отговорът на правен въпрос следва да е предпоставен от наличие на правна норма,създаваща затруднения в тълкуването си или при обоснована празнота на закона, подлежаща на попълване чрез аналогия на закона или на правото, но в обслужване на защитим от закона интерес.Последният не би могъл да бъде изведен от фактически сложилите се отношения между правните субекти,резултат на субективните им представи, намерения и нагласи ,а от вида и съдържанието на правоотношението,което следва да регулира. В случая, касаторът претендира отговор на въпрос,обоснован от фактически сложилите се отношения между съдружниците,единият от които представляващ и като такъв формиращ при определени предпоставки волята и на другия.Логиката на въпроса му почива на предположението,че тези два субекта биха гласували винаги еднакво и в противоречие с интереса на останалите съдружници,но гаранция за противното не съставлява сама по себе си смяната на представителството на дружеството – ищец.От конкретната фактическа обстановка не може да се изведе общозначим,универсален правен интерес на ответника като търговско дружество, предпоставящ защита,в ущърб на законово предвиденото за всеки правен субект – страна по членствено правоотношение – право на участие в дружествените работи, респ. право на глас.
Четвъртият от въпросите не съставлява правен въпрос, тъй като решаващият извод на въззивния съд,свързан с основанията за изключването,при това посочен в евентуалност спрямо останалите – за нарушения на процедурата по уведомяване за изключването и за ОС / чл.126 ал.3 ТЗ и чл.139 ал.1 ТЗ /, е досежно тяхната абстрактност и неконкретизираност в самото предупреждение за изключване , както и несъстоятелността на някои от недопустимо конкретизираните в хода на производството, по начало да обусловят нарушение на носимо от съдружника задължение относно дружествените работи. Въззивният съд не е счел, че недоказването на всички, респ. доказването само на някои от визираните нарушения, е от естество да предопредели основателност на исковете.Необосноваването на общия селективен критерий изключва необходимостта от коментиране на допълнителен такъв, макар формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК само по себе си да не удовлетворява това изискване,съгласно т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 429 / 09.07.2014 год. по т.д.№ 623 / 2014 год. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :