4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88
[населено място] ,10.02.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1645 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 499/07.01.2014 год. по гр.д.№ 2843 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 2615/18.06.2013 год. по гр.д.№ 21634 / 2012 год. на Пловдивски районен съд и вместо това е уважен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.124 ал.1 вр. с чл.422 ал.1 ГПК,за съществуване вземане на ищеца към ответника – касатор,в размер на 12 234,34 лв. – неиздължен остатък от продажна цена на доставено от ищеца на ответника студено пресовано слънчогледово олио , по фактура № 219/ 26.05.2008 год. и в размер на 7 765,62 лв. – цялата дължима продажна цена за доставено сурово слънчогледово олио , по фактура № [ЕГН] / 02.02.2009 год. ,ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка доказателствената стойност на представени по делото касови фискални бонове, в частност фискален бон № 0680 от 02.06.2008 год., за сума от 20 000 лева, вписан в приходен касов ордер,издаден от ищеца, както и несъобразяване на всички представени по делото доказателства и анализирането им,визирайки несъобразяване дадените от вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза разяснения в съдебно заседание,досежно нередовност на воденото от ищеца счетоводство.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала отговор.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира неиздължени от ответника суми от продажна цена на доставено му слънчогледово олио, сделките по които доставки са удостоверени с двете фактури.Ответникът не оспорва сключването на договорите за продажба, вкл. изпълнението им и изискуемостта на вписаните във фактурите цени,но твърди,че с разплащания, вкл. неусвоени на друго основание остатъци от суми,разплащани в изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена по други доставки между страните, по същество е удовлетворил ищеца, прихващайки ги срещу задължението по двете фактури.Позовава се на разплащане по банков път, но и на касови плащания, едно от които удостоверено с фискален бон от 02.06.2008 год., за сума от 20 000 лева.Съдебно-икономическата експертиза,сумирайки осчетоводените от ответника разплащания по процесните и други фактури за доставка на стоки от ищеца / без ответникът да е заявил, че същите изчерпват всички правоотношения между страните по спора, с оглед твърдението за дълготрайни търговски взаимоотношения / е приел, че същите са в кореспондиращ на сбора от продажните цени по всички фактури размер,с което и първоинстанционният съд е обосновал отхвърлянето на иска. Експертизата е установила, че плащане с касов бон № 0680 от 02.06.2008 год. за сума от 20 000 лева, не е осчетоводено от ищеца,предполагайки че оттук произтича и счетоводния остатък от задължението на ответника. Протоколът от разпита на вещото лице ,в съдебно заседание при приемане заключението му, не съдържа допълнителни разяснения, вкл. досежно нередовност на счетоводството на ищеца, противно на посоченото от касатора.
Въззивният съд е променил правния резултат, като е приел, че спорният фискален бон не следва да бъде зачетен в погашение задължение на ответника, тъй като не съдържа данни за платеца / не е коментирано упоменаването му в приходен касов ордер на ищеца /, но също и не би могло да бъде отнесено към погасяване на задължение по процесните две фактури, тъй като основанието на плащането не се съдържа в документа, а е неизводимо и от приходния касов ордер на ищеца. Въззивният съд е съобразил в тази връзка възражението на ищеца за налични и други, освен заявените от ответника,търговски правоотношения.Формулирал е и недоказаност на възражението на ответника, че плащанията от 17.10.2008 ,20.10.2008 и 24.10.2008 г. ,в общ размер от 150 000 лева ,са погасили задължение по фактури №№ 322, 324, 331 от м. октомври 2008 год., вземането по които е с 7 765,26 лева по- малко, поради което и този остатък е погасил задължението по фактура № [ЕГН] / 02.02.2009 год. . Тази недоказаност съдът е извел от некореспондиране на основанията на извършените плащания в периода 13-20 октомври и 20-27 октомври 2008 год.,според банковото извлечение по сметка на ответника, с твърдението му за погашение по преждепосочените фактури.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, на практика инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е формулирал въпросите : 1 / „за доказателствената стойност на фискалния бон „ – като разрешен в противоречие с решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК – № 12 от 12.04.2010 год. по т.д.№ 142 / 2009 год. на І т.о. на ВКС и 2 / „ за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните „ – като разрешен в противоречие с реш.№ 199 от 17.12.2009 год. по т.д.№ 386 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС .
Първият от поставените въпроси , макар и релевантен , не се явява обоснован с допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Въззивният съд не е отрекъл доказателствената стойност на фискалния касов бон, но съобразил съдържанието му, като неустановяващо основанието на плащането,неизводимо и от приходния касов ордер, в който е възпроизведена индивидуализацията му.Точно обратна е хипотезата,предпоставила отговор за доказателствената стойност на фискалния бон,като плащане по конкретно правоотношение, в цитираното решение,съобразило именно отнасянето на касовите бележки към конкретно издадени фактури, което обстоятелство противната по спора страна не е оспорила,докато в настоящия спор е налице изрично оспорване.При това решението е постановено в съответствие с конкретно действаща правна уредба – Наредба № 4 от 16.02.1999 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, отменена към релевантния по настоящия спор период.Поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, въпросът не обуславя допускане на касационното обжалване.
Вторият от въпросите не кореспондира с фактически установимо доказателствено средство – допълнителни разяснения на вещо лице към представена и приета по делото съдебно-икономическа експертиза – с което въззивният съд да не се е съобразил.Протоколът от съдебното заседание по приемане заключението на съдебно-икономическата експертиза не съдържа такива данни . При това , евентуалният извод за нередовност на счетоводството на ищеца,сам по себе си не би обусловил решаващ извод от естество да промени правния резултат. Следователно, така формулираният втори въпрос не покрива характеристиката на правен, по смисъла на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 499 / 07.01.2014 год. по гр.д.№ 2843 / 2013 год. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :