4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№751
[населено място] 14.10.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на пети октомври ,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 252 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 121/03.11.2014 год. по т.д.№ 76/2014 год. на Силистренски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 198/ 20.05.2014 год. по гр.д.№ 1770 / 2013 год. на СРС,в обжалваната му част, в която и по иск на [фирма] , с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК,е признато за установено,че касаторът дължи на ищеца сумата от 11 000 лева / предявена при условията на частичен иск /, съставляваща част от възнаграждение по договор за изработка, за която сделка има издадена фактура № 1622/14.09.2009 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – липса на мотиви / въпреки извършеното от съда препращане по реда на чл.272 ГПК /,в които да бъдат изложени собствени на въззивния съд съображения по всички възражения на ответника – касатор,съответно въззивник в предходната инстанция ,на практика останали неразгледани,и по преценка на всички относими доказателства.Оспорва правилността на споделеното и от въззивния съд приравняване показанията на разпитаните свидетели на обяснения на страна в производството,но дори да би било правилно,се позовава на неравностойно съобразяване обясненията на всяка от страните в процеса.Счита,че оскъдните самостоятелни мотиви на въззивното решение предпоставят неговата необоснованост.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е претендирал установяване вземане от ответника от възнаграждение / искът предявен за част от същото – 11 000 лева, при пълен размер от 29 040 лева / по договор за изработка, за която сделка е издадена фактура № 1622 / 14.09.2009 год. . Не се спори по изпълнението на ищеца , както и по изискуемостта на възнаграждението . В отговора на исковата си молба ответникът е противопоставил възражение за погасяване на задължението на няколко части , при това в брой, противно на договореното плащане по банков път , както следва : авансово 9 000 лева , за които е издадена приходна квитанция към касов ордер № 19 / 16.04.2009 год. , на два пъти по 5 000 лева – на 20.05.2009 год. и на още два пъти по 5 000 лева – на 29.07.2009 година.Твърди, че за тези плащания / извън първата авансово платена сума / ищецът не му издал разписка, въпреки многократното си настояване за такава .За последното, както и за плащането на сумите, са допуснати свидетели на ответника. Първоинстанционният съд,изхождайки от обстоятелството, че на същите лица ответникът е възлагал да го представляват във взаимоотношенията му с ищеца по сключената сделка,е приел,че показанията им фактически имат характеристиката на обяснения на страна по спора и ще следва да се ценят с тази им доказателствена стойност, т.е. не биха имали доказателствена сила за изгодни за страната обстоятелства, доколкото не може да се разчита , че точно тези лица биха свидетелствали непредубедено и безпристрастно.Независимо от квалифицирането им със стойност на „ обяснения по реда на чл. 176 ГПК „, първоинстанционният съд е извършил преценка и на конкретното съдържание на показанията и изложил самостоятелни съображения за тяхната неубедителност, извън качеството на лицата,предвид ангажирането им със сключването, респ. изпълнението на процесната сделка / средствата за погасяване на задължението били осигурени чрез заем , но без спомен относно лицата осигурили сумите и без счетоводно отразяване на заемите, с което съдът е приел, че показанията остават изолирани и без опора в други данни от обективната действителност, макар възможни / .
Въззивният съд е препратил към фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд.Изрично е обосновал извод, че полагането на дължимата грижа / грижата на добрия търговец / налага плащането на дълга да бъде предприето от длъжника срещу надлежно удостоверяване на погашението – чл. 77 ЗЗД . При отказ на кредитора да предостави документ, платецът разполага с възможностите по чл. 97 ЗЗД . Съдът изрично е квалифицирал възраженията на ответника в отговора на исковата молба – че е плащал без предоставяна му от кредитора разписка , като „ ирелевантни „. Макар доразвивайки го и в друг аспект, се е позовал и на счетоводното неотразяване на погашенията и при ответника.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по въпросите, повдигнати във въззивната жалба и единствено да се присъедини и препрати към мотивите на първоинстанционното решение, по реда на чл.272 ГПК ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,с решения постановени по реда на чл. 290 ГПК : реш.№ 268 по гр.д. № 191 / 2011 год. на ІІ г.о. ВКС , реш.№ 157 по т.д.№ 823 / 2010 год. на ІІ т.о. ВКС и определение № 1233 по гр.д.№ 4085 / 2013 год. на ІІІ г.о. на ВКС и 2/ Може ли свидетелските показания да се зачетат като обяснения на страната по реда на чл.176 ГПК ? – с формално посочена хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от поставените въпроси не покрива изискването за правен, тъй като независимо от посоченото препращане към мотивите на първоинстанционния съд,по реда на чл.272 ГПК,въззивният съд е обосновал самостоятелен извод,който по същество ирелевира изобщо доказателственото значение на събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания,по чието значение за процеса ,респ. квалифициране,ответникът единствено формира надлежен довод по смисъла на чл.269 пр.второ ГПК / впрочем процесуално недопустими, на основание чл.164 ал.1 т.3 пр.второ ГПК, като меродавен за допустимостта е целият дължим размер на възнаграждението, а не този на отделните частични погашения – с подобно тълкуване би била лесно заобикаляна законовата забрана/.На практика съдът е формирал извод,че доказателствено значение би имала единствено разписка за плащането,съгласно чл.77 ЗЗД,след като намира възраженията на ответника – за плащане при отказан му от ищеца документ, ирелевантни за спора,а следователно такова би било и установяването на това обстоятелство.По този решаващ извод на въззивния съд правен въпрос не е формулиран.Непокриването на общия селективен критерий изключва необходимостта, а и възможността за преценка на допълнителния такъв, сочен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият от поставените въпроси отново не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,по идентични на гореизложените съображения – за формиран от въззивния съд решаващ извод за ирелевантността на събраните свидетелски показания. Дори да не би бил формиран такъв, за преценка правилността на правните изводи относно доказателствената стойност на показанията е от значение не формалната им квалификация като „обяснения на страна по реда на чл.176 ГПК„,а мотивите за некредитирането им.В случая такова мотивиране е налице,предвид конкретно съобразени качества на свидетелите – ангажирани от ответника по сключването на сделката и изпълнението на собственото му задължение по договора,в аспект на възможната им пристрастност и необективност и извършеният анализ на съдържанието на показанията,с отчитане неподдържането им от други обективни данни по делото, в който смисъл същите са преценени за изолирани и неубедителни.Дори да би бил приет за удовлетворен общия селективен критерий,необоснован остава,с единствено формалното цитиране на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,допълнителния селективен такъв, съгласно задължителните указания на т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена неясна,непълна или противоречива процесуална норма,по приложението на която е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива,но подлежаща на преодоляване като неправилна,с оглед развитието на обществените отношения или промени в законодателството,така че тълкуването й да би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 / 03.11.2014 год. по т.д.№ 76 / 2014 год. на Силистренски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :