6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 817
[населено място] ,03,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 708 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. С. против решение № 313/17.11.2014 год. по т.д.№ 450/2014 год. на Варненски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 17 / 08.05.2014 год. по т.д. № 80/2013 год. на Разградски окръжен съд. Със същото е уважен предявеният от [фирма] против касатора иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК,за признаване за установено наличие на вземане на ищеца към ответницата по запис на заповед,издаден на 20.03.2009 год. от [фирма], с поемател СНЦ „ Бизнес Център Руен „ и джиросан от поемателя на [фирма],авалиран от касаторката,, за сума в размер от 27 563,26 лв.,ведно със законната лихва върху същата,считано от подаване на заявлението по чл.417 т.9 ГПК.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,с доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е разгледал наведените,според страната своевременно,вкл. с оглед здравословното й състояние,възражения свързани с каузалното правоотношение,обезпечено със записа на заповед.Позовава се на служебното задължение на съда да следи за приложението на императивна материално правна норма,каквато визира чл.3 ал.2 т.6 от Закона за кредитните институции,предвид обстоятелството,че каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, е договор за финансов лизинг, сключен с лизингодател,неоправомощен да извършва по занятие лизингова дейност,в противоречие с преждепосочената разпоредба.Предвид неразглеждане на възражения,свързани с обезпеченото каузално правоотношение,касаторката твърди недопустимост на въззивното решение.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основания за допускане на касационното обжалване.Намира,че формулираните въпроси са неотносими към решаващите правни изводи във въззивното решение и по същество са такива за проверка на правилността на въззивния акт, на основанията по чл.281 т.3 ГПК , различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Производството по реда на чл.422 ГПК е образувано за установяване вземане на ищеца към ответницата – авалист по запис на заповед,с издател [фирма] ,джиросан от поемателя СНЦ „Бизнес Център Руен „ на настоящия ищец.В отговора на исковата молба ответницата се е позовала на „морални основания„ за отхвърляне на иска – тежкото си здравословно състояние и обстоятелството, че джиратарят не е проучил длъжника – издател по записа на заповед,като наведените обстоятелства кореспондират с правоотношение по договор за кредит между същите. Твърди се липса на основание,макар да се касае за абстрактна сделка – запис на заповед и да не са въведени конкретни възражения за връзка между същата и каузално правоотношение, обусловило издаването й. Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, която обаче няма съдържанието по чл.372 ал.2 ГПК, вкл. не допълва или пояснява неясни в съдържанието си волеизявления от исковата молба.На практика съдържа правни доводи относно основателността на иска.Ответницата е депозирала „допълнителен отговор”, чието съдържание не е провокирано от съдържанието на „допълнителната искова молба” и в който се оспорва наличието на каузална причина за издаване записа на заповед между издателя и поемателя,твърди се нередовност на записа на заповед, предвид уговарянето на падежа на вземането кумулативно „ на предявяване „ и „ на определена дата „,невалидни авал / предвид мястото на полагането му – на гърба на ефекта / и на джирото , с оглед липсата на правомощия на осъществилото го физическо лице,да се разпорежда от името на джиранта – търговско дружество.В последващо допълнително становище,след срока за отговор и за допълнителен отговор на исковата молба, ответницата е посочила,че по сключеното между издател и поемател каузално правоотношение по договор за финансов лизинг, лизингодателят – СНЦ „ Бизнес център Руен „ не е разполагал с лиценз за банкова институция – не е регистриран в регистъра при БНБ и на основание чл.3 ал.2 т.6 от ЗКИ не е могъл да осъществява лизингова дейност,поради което и сключеният между него и [фирма] договор за лизинг е нищожен.В същото това становище е релевиран довод за „ недобросъвестност „ и „ злоупотреба с право „ на поемателя,очевидно свързан с твърдяната липса на лиценз да сключва договори за лизинг.
За да уважи предявеният иск , първоинстанционният съд се е счел допустимо сезиран с възражения свързани с каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, но приел, че авалистът не би могъл да противопостави относителните възражения на издателя,освен ако сам не е страна по каузалното правоотношение / какъвто не е настоящия случай / или при „недобросъвестност„ и „ злоупотреба с право „ на приносителя на ефекта .Счел е,че за доказване последното тежестта се носи от ответницата и не са ангажирани доказателства,установяващи знание на приносителя на ефекта за наличие на относителни възражения по правоотношението с хонората,, който смисъл е вложим в понятията „ недобросъвестност при придобиване на ефекта „ и „злоупотреба с право”.
Във въззивната жалба се твърди необоснованост на първоинстанционното решение, предвид уважаването на иска за сума от 27 563,26 лева, при установен от съдебно-икономическата експертиза размер на вземането по трита договора за финансов лизинг ,сключени между СНЦ „Бизнес Център Руен„ и [фирма] , в размер на 84 048,50 лева.Страната поддържа тезата за липса на каузална причина за издаване записа на заповед тъй като спрямо момента на издаването на ефекта – 20.03.2009 год., всички договори за лизинг между страните – издател и поемател по записа на заповед – са последващи.Твърди се постановяване на решението в противоречие с материалния закон, досежно извода за редовност на записа на заповед от външна страна и валидност на авала и джирото. Твърдяната „недобросъвестност„на ищеца, като приносител на ефекта, се обосновава от една страна със знанието му за сключени между страните по записа на заповед договори за лизинг , след издаването на записа на заповед и надлежното изпълнение задълженията на лизингополучателя [фирма] по тези правоотношения, а от друга – предвид знанието на приносителя, че поемателят не е имал правото да сключва договори за лизинг, поради липса на лиценз, съгласно чл.3 ал.2 т.6 ЗКИ.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение разглеждайки доводите на касаторката, свързани с абсолютни възражения относно формата на записа на заповед,авала и джирото, каквито единствено и в качеството на авалист същата е оторизирана да противопостави.Приел е, че в срока за отговор е наведено единствено общо оспорване вземането на ищеца,което не променя предмета на произнасяне на съда, нито въвежда за ищеца – кредитор задължение да установява каузална причина за издаването на ефекта, респ. изискуемо задължение по каузалното правоотношение,обезпечено със записа на заповед,позовавайки се на задължителна съдебна практика – т.17 от ТР№ 4 / 18.06.2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС . По възраженията,основани на каузална причина за издаването на ефекта, наведени с допълнителния отговор, въззивният съд е съобразил, че същите не са съпътствани от своевременни релативни възражения за липса на изискуемо вземане по каузалното правоотношение – невъзникване на вземането, погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение.Възраженията направени с последващо становище от 20.01.2014 год. въззивният съд е счел за въведени след преклузивния за това срок за отговор на исковата молба.Приел е,че особени непредвидени обстоятелства биха обусловили възстановяване на срока,на основание чл.64 ал.3 ГПК, но ако молбата за това бъде предявена в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му- в случая – в едноседмичен срок от получаване определението на съда по чл. 374 ал.2 ГПК и следователно подадената е несвоевременна.Независимо от съображенията за процесуална недопустимост на произнасяне по чл. 63 ГПК,въззивният съд се е позовал и на задължителна съдебна практика относно тълкуване понятието „особени непредвидени обстоятелства„, мотивирайки,че хроничното заболяване на ответницата не съставлява такова,тъй като няма неочакван и внезапен характер .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси : 1/ Може ли функцията на съда по прилагане на закона да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се приложи императивна материалноправна норма , установена в обществен интерес ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с т.1 на ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС,като се поставя както в обосноваване недопустимост на въззивното решение,така и на неправилност; 2 / Преклудирано ли е правото на ответника да представи доказателства в първото съдебно заседание, след запознаване с доклада по делото,от които извежда възражение свързано с отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна, с оглед доклада и указанията на съда ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза , с реш. по чл. 290 ГПК № 163 по т.д.№ 965 / 2010 год. на І т.о. на ВКС.
Видно е от обстоятелствената част на изложението, че първият от въпросите се поставя предвид отказа на въззивния съд да разгледа възражения на страната,направени с допълнителното становище след срока за отговор на исковата молба / а и след допълнителния отговор / и в частност – това за нищожност на договорите за лизинг, обезпечени със записа на заповед,предвид сключването им от лизингодател, без надлежен лиценз на банкова институция.Очевидно последното се визира като нарушение на императивна правна норма,за чието приложение въззивният съд следи служебно и без нарочен довод във въззивната жалба, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2013 год. по тълк. дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.Подобно нарушение, дори да би било налице, не предпоставя недопустимост,а неправилност на съдебния акт, тъй като е свързано с приложение на материалноправна норма по регулиране на спорно правоотношение , а не с произнасяне в противоречие с принципа на диспозитивното начало или по иск, при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка.Така поставеният въпрос,обаче,би бил релевантен,ако ответницата бе страна по каузалното правоотношение, чиято нищожност обосновава,доколкото и като авалист не би могла да противопоставя относителни възражения по правоотношението между издателя и хонората.Същите могат да се противопоставят от авалиста при позоваване на „ недобросъвестност при придобиването на ефекта „ или „ злоупотреба с право „, разбирани в практиката като знание на приносителя на ефекта за наличие на относителни възражения / правоизключващи, правоунищожаващи , правопогасяващи / по правоотношението с хонората. Само чрез подобно възражение,подчинено на процесуалните преклузии, тъй като не се основава единствено на нищожност на каузалното правоотношение между издателя и поемателя,каквато твърди касаторката, а и на факта на знание на приносителя – джиратар за тази нищожност,в процеса би могло да се въведе като предмет приложението на императивна правна норма, за която действително въззивният съд следи служебно и без изричен довод във въззивната жалба / впрочем при наличие на такъв в настоящия случай /.По отношение това възражение,обаче, въззивният съд е приел настъпила преклузия и липса на предпоставки за възстановяване срока за предявяването му в процеса, съгласно чл.63 ГПК.По правилността на този му извод, единствено релевантен за неразглеждане възражението за „ недобросъвестност при придобиване на ефекта „ и „злоупотреба с право „ на приносителя на ефекта по същество, процесуалноправен въпрос страната не е поставила и обосновала с допълнителен селективен критерий. Следователно и като неудовлетворяващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, първият от формулираните въпроси не съставлява основание за допускане на касационното обжалване .
Вторият въпрос е предпоставен от аналогични на посочените в обосноваване на първия обстоятелства и свързан с направени в първото съдебно заседание доказателствени искания от ответницата, вкл. за установяване липсващ лиценз на финансова институция, съгласно чл. 3 ал.2 т.6 ЗКИ за лизингодателя – джирант СНЦ „Бизнес Център Руен”. Въпросът е некоректно формулиран, доколкото включва като предпоставка изрично посочено в отговора на исковата молба релевантно – в случая към твърдяната нищожност на каузалното правоотношение -възражение,каквото същият не съдържа, нито се обосновава предпоставеност на последващото предявяване на това възражение, с оглед позицията на ищеца,уточняване на фактическата обстановка – предходно неясна или от указанията на съда.Въпросът дословно възпроизвежда даденият отговор с цитираното, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, решение на ВКС. Като несъответен на фактически развилото се процесуално правоотношение между страните и съда, въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Поради същото,неприложимо е и разрешението в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 163 по т.д.№ 965/2010 год. на І т.о. на ВКС.В същото действително е прието за допустимо представяне на писмени доказателства и след срока за отговор, но именно в хипотезата в която възражението, във връзка с което се представят, е надлежно заявено с отговора,а необходимостта от ангажиране на тези доказателства е предпоставена от последвалите отговора на исковата молба уточнения на фактическата страна на спора и указания на съда.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 313/17.11.2014 год. по т.д.№ 450/2014 год. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :