8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
[населено място] , 03,11,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври ,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 609 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба С. П. М. против решение № 91/05.11.2014 год. по т.д.№ 176/2014 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 146/07.05.2014 год. по т.д.№ 352/2013 год. на Бургаски окръжен съд.Касаторът оспорва допустимостта,евентуално правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.116 б.”а” ЗЗД, досежно извода за прекъсване на погасителната давност за вземането на ищеца, с подписването на записа на заповед, възприет от въззивния съд като признание за съществуването на вземането,на основание каузално правоотношение между издателя и поемателя по същата,както и като постановено в противоречие с чл.537 вр. с чл. 486 ал.2 ТЗ, досежно извода за действителността на записа на заповед,въпреки едновременно уговорен, според касатора, падеж „на предявяване„ и „на определен ден„.Твърди се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради служебно произнасяне на съда по приложението на чл.116 б”а” ЗЗД, въпреки липсата на подобен довод от ищеца,както и поради непроизнасяне по всички доводи на ответника , а именно – за изпълнение на договора за строителство, посочен от ищеца като каузална причина за издаване на записа на заповед, в обезпечаване задължения на възложителя – ответник по същия,от трето за производството лице – [фирма],вкл. непроизнасяне по представените доказателства за финансиране на строителството от ответника от различен от ищеца финансов източник.Касаторът намира необоснован извода на въззивния съд за доказана връзка между договора за строителство,сключен между страните и процесния записа на заповед,вкл. предвид позоваването от ищеца на три договора за строителство, а представяне на един , разминаването в сумите по договора за строителството и по записа на заповед,липсата на доказателства за притежаван от ищеца финансов ресурс за изпълнение на договора за строителство.
Ответната страна – Б. С. М. – оспорва касационната жалба,с формално твърдение за необоснованост на основания за допускане на касационното обжалване и доводи за правилност на въззивното решение по същество.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Искът по реда на чл.422 ал.1 ГПК е предявен за установяване вземане на Б. М. против С. М. , по запис на заповед от 08.08.2010 год. , с падеж 08.08.2012 год., в съдържанието на който фигурира и израза „ срещу представянето „ на записа на заповед . Именно предвид последния и изрично посочена за падеж дата, ответникът с отговора на исковата молба е оспорил редовността на ценната книга,паралелно оспорвайки и автентичността на подписа си като нейн издател , както и посочвайки липса на каузална причина за издаване записа на заповед.С допълнителна искова молба ищецът е посочил като каузална причина за издаването на записа на заповед 3 договора за строителство,по силата на които ответникът му е възложил застрояването на обект,срещу задължението възложителят последващо да предостави ползването му на ищеца – изпълнител,за определен период от време.Твърди се, че изпълнението на последното задължение е станало невъзможно, тъй като и след застрояването му обектът е апортиран от ответника в търговско дружество – трето за спора лице . Ищецът е представил доказателства за въвеждане на обекта в експлоатация на 17.11.2008 год. и е посочил, че поради невъзможността за изпълнение, насрещното задължение за предоставяне ползването, по волята на страните е заместено с дължимо възнаграждение за изработеното, за обезпечаване на което е издаден и записа на заповед. Позовава се на цената на възложените СМР – 428 000 лева, надхвърляща размера на вземането по записа на заповед – 300 000 лева.Твърди също, че записът на заповед обезпечава и задължение на ответника по договори за заем, по които същият дължи връщане на 44 165 лева.
Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че ищецът установява връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение с ответника,на основание договор за строително – монтажни работи / изработка /, по което безспорно се установява изпълнението на ищеца , но не се установява / заключение на съдебно-икономическа експертиза / изплатено от ответника възнаграждение,изключая сума от 18 500 лева. Тъй като възнаграждението за изработеното – 428 000 лева – не надхвърля размера на вземането по записа на заповед – 300 000 лева, съдът е счел, че искът следва да бъде уважен,независимо че ищецът не е доказал другата паралелно посочена каузална причина за издаване на ефекта – договори за заем , за сума от 44 165 лева, поради непосочено идентично основание за превода на парични суми от ищеца в полза на ответника ,в представените платежни документи / в същите фигурира като основание за плащането – „ захранване на сметка „ / . Неавтентичността на записа на заповед е отречена със заключения на съдебно-графологически / единична и тройна / експертизи.По отношение довода за нищожност на записа с оглед начина на определяне падежа на вземането,съдът е изложил съображението,че не се касае за падеж и „ на предявяване „, наред с падеж „ на определен ден „,като изразът „срещу представянето „ на документа не е идентичен на израза „ на предявяване„ . Съдът,без позоваване на ответника на прекъсване давността на основание чл.116 б.”а”ЗЗД,по направено възражение за погасяване на вземането по давност в допълнителния отговор на ответника,е отхвърлил възражението, приемайки,че с издаването на записа на заповед е прекъсната за ответника давността по отношение вземането на ищеца на основание договора за строителство,като доказана каузална причина за издаване на записа на заповед.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки решаващите мотиви на първоинстанционния, за доказана от ищеца връзка между договор за строителство от 07.10.2004 год. ,сключен между страните и записа на заповед от 08.08.2010 год. с издател – ответника и поемател – ищеца.Приел е за доказано изискуемо за ищеца вземане от ответника, от възнаграждение по договор с характеристика на такъв за изработка,надхвърлящо размера по записа на заповед и точно поради това е приел за ирелевантно обстоятелството, че втората каузална причина за издаване на ефекта – в обезпечаване задължения на ответника като заемател,за сума от 44 165 лева,не препятства уважаването на иска изцяло,доколкото и самият ищец не твърди, че неиздължената част от вземането по договора за строителство е в размер на разликата между 300 000 лева и 44 165 лева или 255 835 лева.Този му извод касаторът свързва с недопустимост на произнасянето, считайки че предявявайки иска за вземане от 300 000 лева и на основание договори за заем за сума от 44 165 лева,то по кумулативно соченият, като каузална причина ,договор за строителство се претендира остатък от 255 835 лева, а не пълната сума по записа на заповед и като е уважил иска изцяло, въпреки недоказано каузално правоотношение по договори за заем, първоинстанционният, а потвърждавайки решението му – и въззивният съд са се произнесли свръх петитум.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът,наред с довода за вероятна недопустимост на въззивното решение,формулира следните въпроси : 1 / Спрямо кое от заявените от ищеца основания на вземането му,предмет на иска по чл.422 ГПК,следва да се преценява налице ли е произнасяне в рамките на заявения петитум – това по абстрактната сделка или това по каузалната,за чието обезпечаване се твърди сключена абстрактната ? – въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното , с ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС – т.17 ; 2 / Задължен ли е въззивният съд да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания ?- обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с т.19 от ТР № 1 / 04.01.2001 год. по гр.д.№ 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 68 по т.д.№ 78 / 2012 год. на ІІ т.о. и цитираните в него решения на ВКС,произнесени в идентично производство в касационна инстанция; 3/ Представлява ли записът на заповед признание по смисъла на чл. 116 б.”а” ЗЗД , водещо до прекъсване на давността за вземането, произтичащо от каузалната сделка, за чието обезпечаване е издаден записа на заповед ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 100 по т.д.№ 194 / 2010 год. на ІІ т.о. и реш.№ 98 по т.д.№ 851 / 2012 год. на І т.о. на ВКС, в евентуалност – в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК; 4/ Определен ли е едновременно „ на предявяване „ и „ на определен ден „ падежът по запис на заповед , ако в съдържанието му е включен израза „се задължавам срещу представянето на този запис на заповед да платя на поемателя … „ ? – въпросът обосноваван с твърдение за противоречие в задължителна за въззивния съд съдебна практика : между цитираното от въззивния съд решение № 155 по т.д.№ 664 / 2012 год. на І т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и определение № 749 по ч.т.д.№ 857 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК.
Първият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,доколкото въззивният съд е изложил съображения и по изискуемостта , респ. размера на вземането по въведена от ищеца каузална сделка,обезпечена със записа на заповед.Необоснован е ,обаче, сочения допълнителен селективен критерий, като страната превратно цитира мотивите на т.17 от ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 1/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС.Именно в същите е отговорено еднозначно , че независимо от въведена в предмета на спора каузална причина за издаване на записа на заповед,предмет на иска остава вземането по абстрактната правна сделка.В приложение на т.17 на ТР № 4 / 2013 год. е постановена и последваща го задължителна за въззивния съд съдебна практика : реш. № 17 по т.д.№ 116 / 2014 год. ІІ т.о., реш.№ 66 по т.д.№ 378 / 2014 год. ІІ т.о., реш.№ 179 по т.д.№ 3747 / 2013 год. , вкл. и реш.№ 248 по т.д.№ 3437 / 2013 год. на І т.о. на ВКС на настоящия състав.Съгласно т.17 на ТР № 4/2014 год. ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл.422 ал.1 ГПК,не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение във връзка с което е издаден записа на заповед.С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК,подлежи на доказване и каузалното правоотношение,но само доколкото възраженията, основани на това правоотношение,биха имали за последица погасяване или изключване вземането по записа на заповед.По правилото на чл.154 ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите на които основава твърденията и възраженията си,обуславящи за претендираното,съответно отричаното право.Именно във връзка с разпределение тежестта на доказване,съгласно чл.154 ал.1 ГПК и основанието на вземането на ищеца – абстрактна правна сделка,изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС се приема,че ищецът – кредитор,сочещ обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект.Не би могло да се вмени в тежест на кредитора – поемател по записа на заповед,установяването на обстоятелство,за позоваване на което няма изначален правен интерес в производството по чл.422 ал.1ГПК,съгласно преждепосоченото в мотивите на Тълкувателното решение:че не следва да сочи и доказва връзка между абстрактното с конкретно каузално правоотношение.Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо единствено за предмета на защитата на ответника – длъжник по записа.Ако той би потвърдил същата кауза,на доказване биха подлежащи само релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането.Ако би твърдял различна кауза,съгласно Тълкувателното решение,всяка от страните доказва твърдяната от нея кауза.Доказването на каузата на ищеца в този случай,обаче,в съответствие с мотивите на т.17 в цялост,се обуславя не от основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да обори доказвана от ответника,различна от действителната,каузална причина за издаването на ефекта,респ.недължимост на вземането на това основание,предвид правопогасяващи,правоизключващи или правоунищожаващи възражения. Както бе обобщено в преждецитираното решение по т.д.№ 3437 / 2013 год. на настоящия състав : Ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед.Интерес,но не и задължение,от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед,ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника.
Предвид преждеизложеното, доводът за вероятна недопустимост на въззивното решение е несъстоятелен.Ищецът основава вземането си на абстрактната сделка и при липсата на противопоставени от ответника правоизключващи,правоунищожаващи или правопогасяващи възражения , основани на конкретно каузално правоотношение / напротив – изцяло се отрича наличие на такова / , не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска му за която и да е част от сумата по записа на заповед,независимо от непълното доказване на кумулативно съществуващи каузални причини за издаване на ефекта.
Вторият от въпросите предпоставя отговор за правилността на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК.Впрочем и с оглед преждепосоченото разрешение в т.17 от ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, разглеждането на доводите на касатора за изпълнение на договора за строителство от трето за спора лице, за несъответствие между размера на вземането по каузалната сделка и записа на заповед, за липсата на доказателства за финансов ресурс за изпълнение договора за строителство от ищеца , биха били релевантни към своевременно въведени с отговора на исковата молба възражения за наличие на каузална причина за издаване на ефекта и свързано с това конкретно правозащитно възражение за недължимост на вземането, на основание каузалното правоотношение.Ответникът не е въвел такова твърдение, напротив – оспорва наличието на каквато и да било каузална причина, а последващо наведени доводи, след настъпила преклузия за това му възражение,не обвързват съда със задължение за произнасяне,какъвто е и изричния му мотив за неразглеждането им.Следователно,въпросът е поставен в несъответствие с решаващия мотив на въззивния съд,да остави без коментар тези доводи във въззивната жалба,което предпоставя релевантен такъв относно действително настъпили последици на процесуални преклузии ,а не по приложението на чл.236 ал.2 ГПК вр. с чл. 269 ГПК. Допълнителният селективен критерий би бил обоснован с т.19 от ТР № 1 / 04.01.2000 год. по т.гр.д.№ 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС, макар съдържаща задължителни указания за мотивите на съдебното решение но при действието на ГПК / отм./,както и с цитираното Решение № 68 по т.д.№ 78/ 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС, отчитайки спецификата при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год. относно процесуалните преклузии, само ако би бил обоснован правен въпрос по приложението на чл. 236 ал.2 вр. с чл.269 ГПК, т.е. в хипотеза на въведени с въззивната жалба доводи,кореспондиращи с навременно въведени в процеса възражения на страната, какъвто не е настоящия случай.
Третият от поставените въпроси обосновава общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , доколкото съдът е отхвърлил възражение за погасяване вземането на ищеца по давност, на основание чл. 116 б.”а” ЗЗД,като произтичащо от договор за изработка, възприемайки като признание за вземането съставянето на самия запис на заповед,при доказана според съда връзка между същия и каузалното правоотношение по договора за изработка.Необоснован е с цитираните актове допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК , тъй като същите не съдържат отговор на правен въпрос с конкретиката на формулирания, а именно : съставлява ли признание на вземане,основано на каузално правоотношение между страните по запис на заповед,прекъсващо давността по смисъла на чл.116 б.”а” ЗЗД, самото съставяне на записа на заповед.При това,въпросът е предпоставен от доказана,според въззивния съд,връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение,а видно от обосноваването му, касаторът оспорва именно доказаността на тази връзка. С оглед разрешението по т.17 от ТР № 4 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС,предметът на производството – вземането по абстрактната сделка – предпоставя приложение на специалната погасителна давност по чл. 531 ТЗ и само ако ответникът би твърдял и доказал каузална причина за издаване на записа на заповед, би имал основанието да противопостави възражение за погасяването на вземането по каузалното правоотношение по давност, с оглед разпоредбите на чл.110 и сл.ЗЗД.
Четвъртият въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия – кореспондиращ с довод с идентичен предмет във въззивната жалба на касатора – е обусловил един от решаващите изводи на въззивното решение, за редовен запис на заповед.Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като не е налице твърдяното противоречие между цитираните актове, задължителна за въззивния съд съдебна практика .В определение № 749 по ч.т.д.№ 857/ 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е разгледана хипотеза на определен падеж по ценна книга както „ на определен ден „ , така и „ платим при предявяване „,който израз не е равнозначен на израза „ срещу представянето„ ,съдържащ се в процесната запис на заповед. Изразът „ срещу представяне „ не е относим към уговаряне падеж „ на предявяване „ по смисъла на чл.486 ал.1 т.1 ТЗ, а към „ предявяване за плащане „ по смисъла на т.3 на ТР № 1 / 28.12.2005 год. по т.д.№ 1 / 2004 год. на ОСТК на ВКС,което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж,какъвто е и процесния. В този смисъл е и решение № 155 по т.д.№ 664 / 2012 год. на І т.о. на ВКС, както и решение по т.д.№ 2879/2013 год. на І т.о. ВКС.„Представянето /предявяването/ за плащане„има функцията на покана за изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение.То не е условие за настъпване на самата изискуемост / освен при падеж „на предявяване„/,а представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Следователно , въззивният съд не е отговорил на въпроса в противоречие със задължителна за същия съдебна практика, като не е налице и противоречива такава , като основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91/05.11.2014 год. по т.д.№ 176/2014 год. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. П. М., на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК,да заплати на Б. С. М., разноски за настоящата инстанция в размер на 3 500 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :