ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№158
[населено място] 29.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и седемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 397/2017 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1096 от 08.12.2016 г. по ч.гр.д. № 272/2016 г. на Разградски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Разградски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] против определение № 4 от 17.10.2016 г. на Съдията по вписванията при Районен съд – Исперих, с което е постановен отказ от вписване на удостоверение с № 20160630101441/30.06.2016 г. и с № 20160630101343/30.06.2016 г. на Агенцията по вписванията, удостоверяващи вписвания в Търговския регистър по партидите съответно на [фирма] и на „А. Б. – клон България” К., на прехвърляне на търговското предприятие от отчуждителя „А. Б. – клон България” К. на [фирма]. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че представените удостоверения, не подлежат на вписване, тъй като не са сред изброените в чл.4 ПВ актове, за тях не може да бъде приложена б.”л” на същия текст. Заявената от молителя аналогия с разрешенията дадени в т.3 ТР ОСГТК №7/13г. е мотивирана като неприложима, тъй като с цитираното тълкувателно решение се разглежда въпроса- по кой ред се извършва вписването на удостоверенията по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ, разпоредено от ал.6 на чл.263и ТЗ т.е. предвидено изрично по смисъла на чл. 4, б. „л” от ПВ. За разлика от това, по отношение на представените за вписване удостоверения липсва такава законова разпоредба, подобно на разгледаните в тълкувателното решение случаи. Посочено е още, че чл.16, ал.4 ТЗ изрично предвижда кой акт в случая подлежи на вписване при прехвърляне на търговско предприятие и това е договор за продажба на предприятието.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие предпоставките по чл.280, ал. 1 ГПК. В своето изложение частният касатор е посочил, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси: „Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 ТЗ, в Имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?”; „Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото, на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека , удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал.1 ТЗ на вписване по смисъла на чл. 4, б. „и” ПВ(понастоящем б. „л”)?” и „При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 от ЗЗД?”. Касаторът е поддържал тези въпроси в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, като е развил съображения, че с обжалваното определение, решаващият състав се е произнесъл в противоречие с определение № 523 от 06.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 2428/2014 г., I т.о., ТК, определение № 84 от 20.01.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3123/2013 г., I т.о., ТК и решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр.д. № 720/2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., които третират тълкуване на разпоредбата на чл.171 ЗЗД. Посочени са още определение № 170 от 25.03.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 3746/2014 г., II т.о., ТК, определение № 673 от 16.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2193/2014 г., IV г.о., ГК. Касаторът е поддържал като допълнителен критерий и основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, тъй като според [фирма] отговорите на поставените по-горе въпроси са формирали неправилен извод на решаващата инстанция, че в случая е неприложимо прилагането по аналогия на чл. 263и, ал.6 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл.2 от ПВ, че подлежащите на вписване актове следва да бъдат изрично посочени в закон. Налице била противоречива практика на компетентните да разглеждат жалби срещу откази на службите по вписванията окръжни съдилища като са изброени: Определение № 200 от 02.11.2016 г. на ОС – [населено място] по ч.гр.д. № 357/2016 г.; Определение № 785 от 07.12.2016 г. на ОС – [населено място] по ч.гр.д. № 20165100500199; Определение № 851 от 07.12.2016 г. на ОС-гр. Враца по в.гр.д. № 631/2016 г. Други доводи не са развити.
С така представеното изложение касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъде изведен от решаващите изводи на съда, обусловили обжалвания правен резултат – т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. При така определената със задължителна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че релевантни за наличието му, в случая, са първият и третият въпроси, тъй като са съобразени с решаващите изводи на състава. Касаторът, обаче, не обосновава по отношение на тях предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираните от него определения № 523 от 06.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 2428/2014 г., I т.о., ТК, определение № 84 от 20.01.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 3123/2013 г., I т.о., ТК определение № 170 от 25.03.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 3746/2014 г., II т.о., ТК и определение № 673 от 16.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2193/2014 г., IV г.о не съставляват съдебна практика, съобразно разрешенията дадени с т.2 и 3 ТР ОСГТК №1/09г. Този извод се налага, поради това, че част от тях са постановени по реда на чл.288 ГПК, а с тези, които са по реда на чл.274, ал.3 ГПК не е допуснато касационно обжалване. Единственият акт, относим към наличие на задължителна за съдилищата практика- решение № 131 от 26.03.2012 г. по гр.д. № 720/2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановен по реда на чл.290 ГПК е формирал такава по въпроси, различни от поставените, а именно такива по приложението на чл.346, ал.2 ГПК / отм/, относно правните последици на разпореждане на длъжника с недвижим имот. Т.е. и това решение е ирелевантно за установяване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като противоречивата практика на съдилищата е обобщена и преодоляна към настоящият момент със задължителна за тях – определение №122 от 14.03.2017г. по ч.т.д. 163/17г. на ВКС І т.о.. Това определение, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, формира задължителна за съдилищата практика по въпроса: „Следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя и кой е акта, който подлежи на вписване”. По този въпрос, съставът на ВКС, І т.о. е приел, че при прехвърляне на търговско предприятие, елемент, от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя на основание чл.171 ЗЗД във вр. чл.4,б.”л” ПВ на вписване в имотния регистър подлежат договора за продажба на търговското предприятие, а не издадените удостоверения от Агенцията по вписване – Търговски регистър за вписване на основание чл.16,ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговското предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника.Прието е още, че разпоредбата на чл.171 ЗЗД съобразява възможността за настъпване на промени с обезпеченото вземане като тези промени подлежат на отразяване в имотния регистър, но цитираната норма посочва като подлежащи на вписване само правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, а не удостоверенията за вписване в други публични регистри на обстоятелства във връзка с тях. И специалната норма на чл.17, ал.1 ПВ също изрично изброява само правните сделки, като ал. 2 изисква представяне на документ, обективиращ тази правна сделка. Разгледани са случаите, при които изрично е предвидено вписване на удостоверения за вписване в друг публичен регистър и е направен извод, че издадените удостоверения от АВ по чл.16, ал.1 ТЗ не са сред тях. Тази практика се споделя от настоящият състав. След като въззивният съд е постановил своят акт в съответствие с нея, то не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
По изложените съображения атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1096 от 08.12.2016 г. по ч.гр.д. № 272/2016 г. на Разградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :