2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
[населено място] ,25,02,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 280 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Д. И. и Ц. И. против определение № 3367/24.11.2015 год. по ч.гр.д.№ 4806/ 2015 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 03.11.2015 год. по гр.д.№ 4806/2015 год. на СГС, за оставяне без уважение молбата на жалбоподателите с правно основание чл.83 ал.2 ГПК – за освобождаване от държавна такса и разноски.Жалбоподателите оспорват крайния извод на въззивния съд за липсата на предпоставки за освобождаване, въз основа съдържанието на депозираните от тях декларации за семейно и имотно състояние, като неотчитащ следните обстоятелства: част от имуществото /СИО/ е ипотекирано; регистрираното от жалбоподателите – ищци дружество – търговец не разпределя печалба,съответно същите не реализират доходи от дейността му, прекратена още през 2012 год. , в резултат на застрахователно събитие – пожар, застрахователно обезщетение за което именно е предмет на спора, по който се иска освобождаването по чл.83 ал.2 ГПК; семейството има две непълнолетни деца и следва да се съобразят средствата,необходими за издръжката им ; икономическата ситуация и стагнацията на пазара за недвижими имоти изключват сигурността,че жалбоподателите – ищци биха реализирали доходи от наличното си имущество, с отдаване под наем или чрез разпореждане по друг начин.Като цяло жалбоподателите обосновават дължима преценка на предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК с оглед реалните ,а не хипотетични възможности за доходи.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателите не са формулирали правен въпрос,сочейки въззивното определение постановено в противоречие с опр. № 553 / 01.10.2010 год. по ч.гр.д. № 448 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС, поради неправилна преценка на имущественото им състояние. Неформулирането на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като настоящата инстанция е в правомощието си единствено да конкретизира и уточни поставения ,не и да извлича възможно изводимия от изложението въпрос / ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС / . Дори да се приеме, че страната, цитирайки съдебна практика в обосноваване на допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване, е визирала именно правният въпрос , разгледан в същата , то касационното обжалване отново не би следвало да бъде допуснато. В опр. № 553 по ч.гр.д.№ 448 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС , постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК / видно от съдържанието, въпреки погрешно посочена квалификация по чл.288 ГПК / и като такова съставляващо задължителна за въззивния съд съдебна практика, е споделено разрешението, прието и в атакуваното определение: че наличното имущество,при преценка имущественото състояние на молещите освобождаване от държавна такса и разноски ,на основание чл. 83 ал.2 ГПК , не е съобразимо само с оглед реалните доходи , които предоставя към момента на преценката , а и с оглед възможните бъдещи такива, вкл. от разпоредителни сделки със собствеността върху същото или в качеството му на обезпечение по договори за кредит.Следователно, дори да би се приел за посочен идентичен на разглеждания в определението правен въпрос, покриващ общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, то не се явява обоснован допълнителния такъв в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивното определение не е в противоречие с отговора на правния въпрос, даден в опр. № 553 по ч.гр.д.№ 448 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3367 / 24.11.2015 год. по ч.гр.д.№ 4806/2015 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :