О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
[населено място] , 05.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2902/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 пр. второ вр. с пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „АСК – Г Актив „ ЕООД против определение № 383 /13.09.2018 г. по ч.т.д.№ 355 / 2017 г. на І т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 3356/05.10..2016 г. по ч.гр.д.№ 4399/2016 г. на Софийски апелативен съд . С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на страната против определение от 20.04.2016 г. по т.д.№ 38/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което ,на основание чл.70 ал.2 ГПК, е увеличена цената на предявените от „АСК – Г Актив „ЕООД против „ Банка ДСК „ ЕАД и „ Алфа Микс „ ЕООД искове, в размер на 1 731 091 лева за всеки от тях. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, поради постановяването му в противоречие с формирана от състави на ВКС практика по идентичен правен въпрос, както следва : опр. № 38 по ч.гр.д.№ 13/ 2011 г. на ІІ г.о., опр.№ 374 по ч.гр.д.№ 3582/2014 г. на І г.о. и опр.№ 486 по ч.т.д.№ 435 / 2009 г. на І т.о. на ВКС .
Ответната страна – „Банка ДСК„ЕАД – оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на атакуваното определение. Намира неотносима цитираната от жалбоподателя съдебна практика, като предхождаща постановяването на ТР № 5 от 12.07.2018 г. г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС , с приетото по т. 5 от което съставът на І т.о. на ВКС е обосновал недопустимостта на частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира , че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт.
За да се произнесе ,настоящият състав съобрази следното :
С определение, на основание чл.70 ал.2 ГПК, първоинстанционният съд е определил цена на предявените искове – 1 731 091 лева за всеки от тях, поддържани от ищеца като неоценяеми, предвид формулирания петитум – за установяване погасени заложни права на ответника „ Банка ДСК„ЕАД / заложен кредитор / върху търговското предприятие на ответника „ Алфа Микс „ ЕООД / залогодател / , поради приключило изпълнение по реда на ЗОЗ, представляващо придобивно основание в полза на ищеца „АСК – Г Актив„ЕООД, в качеството му на правоприемник на „ Кепитъл Мениджмънт Груп „ – купувач в проданта по ЗОЗ. Съдът е квалифицирал исковете като установителни, за установяване несъществуването на правоотношение по договори за залог между ответниците. Обекта на обезпеченията по тези договори предопределя цената на исковете, като определима от стойността на заложените имущества, на основание чл. 69 ал.1 т.4 ГПК.
Определението на Кюстендилски окръжен съд е обжалвано и потвърдено с определение № 3356/05.10..2016 г. по ч.гр.д.№ 4399/2016 г. на Софийски апелативен съд.
За да остави без разглеждане , като недопустима, частната жалба на „АСК – Г Актив „ЕООД против въззивното определение, съставът на І т.о. на ВКС се е позовал на т.5 от ТР 12.07.2018 г. г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че определението по чл. 70 ал.2 ГПК подлежи на едноинстанционно обжалване и с разглеждането му по същество от въззивна инстанция предвидения от законодателя инстанционен контрол се явява изчерпан. Изложени са изрични съображения за непреграждащия характер на определението, по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, както и за непопадането му в категорията на определенията, разрешаващи самостоятелен материалноправен въпрос , съпътстващ исковото производство, по чл.274 ал.3 т.2 ГПК, които съображения са предопределили и разрешението в цитираното Тълкувателно решение.
Частната жалба е неоснователна.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика е несъобразима, като постановена предходно на ТР № 5/2015 г. по тълк.дело № 5 / 2015 г. на ОСГТК на ВКС и за разлика от последното – незадължителна за настоящия състав. При това, както правилно отбелязва ответната страна – „ Банка ДСК „ЕАД , разрешенията в цитираната съдебна практика / първите две от цитираните определения на ВКС, третото не касае произнасяне по промяна цената на иска / също не са в противоречие с възприетото от предходния касационен състав, който не е възприел необжалваемост на първоинстанционния акт, основан на чл.70 ал.2 ГПК, а ограничаване инстанционния му контрол до въззивна инстанция, на основание чл. 274 ал.3 ГПК, тъй като не се касае за преграждащ развитието на исковото производство съдебен акт или разрешаващ материалноправен спор, а процесуалноправен въпрос относно паричната оценка на предявеното с исковете спорно право.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 383 /13.09.2018 г. по ч.т.д.№ 355 / 2017 г. на І т.о. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: