О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 11.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 2508/19 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на А. Б. М. против определение № 2649 от 02.08.2019 г. по ч. т. д. № 3670/2019 г. на Софийски апелативен съд.
С молба №9237 от 31.10.2019г. жалбоподателят – А. М. е направила искане за отвод на състава, както и на съдиите от първо и второ търговско отделение на основание чл.22,ал.1, т.6 ГПК, посочен в титулната част на молбата. Настоящият състав е компетентен да се произнесе само относно искания от него отвод и с оглед заявеното основание приема следното :
Разпоредбата на чл.22, ал.1, т.6 ГПК въвежда като основание за отвод от разглеждане на делото наличието на друго обстоятелство, което би навело на основателно съмнение в безпристрастието на съдиите, участващи в съдебният състав, разглеждащ спора. На настоящият съдебен състав не е известно такова обстоятелство, а и страната не го сочи конкретно, което налага извод, че отправеното искане по чл.22 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице лимитивно изброените в текста основания. Доколкото членове на състава са разглеждали дела с участие на молителката, следва да се отбележи, че тези дела не са свързани с произнасяне по съществото на спора, предмет на настоящето производство, поради което и общо поддържаното от М. в тази насока не може да бъде основание за отвод.
За да се произнесе по допустимостта на подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд в производство по чл.402 ГПК е отменил определение от 24.07.2018г. на СГС, с което са отменени на основание чл.402 ГПК допуснати обезпечения по предявен осъдителен иск с определение от `17.10.2017г. по гр.д. 2641/07г. и определение от 04.11.2008г. на САС по т.д. 1986/08г. и вместо това е постановено оставяне без уважение молбата на М. по чл.402 ГПК.
При така очертания предмет на производството пред апелативната инстанция се налага извод, че подадената частна жалба е процесуално недопустима, както правилно е отбелязал и състава на САС и както самата жалбоподателка е посочила в частната си жалба.
Съгласно чл.402, ал.2 , пр.2-ро ГПК определението на съда по отмяна на обезпечение на иска може да бъде обжалвано пред въззивната инстанция, а съгласно разрешенията дадени с ТР ОСГТК№1/10г. обезпечителното производство е двуинстанционно. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по правилността на акта на първостепенния съд по искане по чл.402 ГПК не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийски апелативен съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В този смисъл изрично, както вече бе посочено, са и разрешенията дадени с ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2010г.Съобразно приетото по тълкуване на чл.315 и чл.321 ГПК/отм./ / чийто аналог в действуващия ГПК са чл.396 и чл.402 ГПК/тези определения подлежат на обжалване пред ВКС, само в хипотеза на постановяването им за първи път в производството от второинстанционния съд, т.е. когато е сезиран с такова искане и е постановил определение, с което се е произнесъл по него, но не и в случаите когато същият в качеството му на въззивен съд е упражнил инстанционен контрол по произнасянето по такова искане от сезирания с него първостепенен съд. В този смисъл, освен това е и константната, безпротиворечива практика на ВКС, обективирана напр. в определение № 405 от 11.06.2013 г. по ч. т. д. № 2463/2013 г. на ВКС, I т. о., определение № 409 от 15.07.2015 г. по ч. т. д. № 1455/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 64 от 21.01.2013 г. по ч. т. д. № 823/2012 г. на ВКС, I т. о., определение № 694 от 16.10.2013 г. по т. д. № 3650/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 147 от 17.02.2016 г. по ч. т. д. № 438/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 137/23.02.2015 г. по ч. гр. д. № 7451/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 36 от 03.02.2016 г. по ч. гр. д. № 59/2016 г. на ВКС, I г. о., определение № 2 от 03.01.2017 г. по ч. т. д. № 2322/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 400 от 18.07.2017 г. по ч. т. д. № 1564/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 426 от 18.09.2017 г. по ч. гр. д. № 3534/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 555 от 06.10.2017 г. по ч. т. д. № 2047/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.
С оглед изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 31.10.2019г., подадена от А. М. за отвод на настоящия съдебен състав на основание чл.22, ал.1,т.6 от разглеждане на образуваното ч. т.д. №2508/19г. на ВКС, І т.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. Б. М. против определение № 2649 от 02.08.2019 г. по ч. т. д. № 3670/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в седмичен срок от съобщенията до страните че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: