О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София, 12.06.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2829/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Румениге-2006”ЕООД,гр. София против решение №30 от 02.05.2018 г. по т.д. №51/2018 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация- „Пристанище Бургас” ЕАД, гр. Бургас, чрез пълномощника си – юрк. Р. Гурчева е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. А.Г. е поддържал основание по чл.280,ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Във връзка с първите две посочени основание е заявил, че били налице въпроси, „свързани със задълженията на съда да обсъди представените доказателства и доводите на страните във връзка с тях….” Интерпретирал е дадените разрешения с т.19 на ТР ОСГК №1/01г. относно дейността на въззивната инстанция, като е развил подробно оплакванията си за това, че въззивният съд не бил обсъдил показанията на свидетеля Е. И., поради което и изводите на съда не съответствали на защитната теза на страната по основателността на иска.Поддържано е още, че в тази връзка е налице и противоречие с изброени съдебни актове на ВКС по въпросите относно задължението на съда да изложи свои мотиви, както и по отношение на възможността да препрати към мотивите на първата инстанция съобразно чл.272 ГП.Така страната е счела, че е обосновала основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. След тези доводи, отново пространно касаторът се е спрял на твърдяното нарушение да бъдат обсъдени показанията на посочения свидетел, като е сочил отново практика, която според него, била несъответна на процесуалното поведение на състава. С оглед поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен въпросът : 1/ „Следва ли увредената страна да се позовава изрично на разпоредбата на чл.197,ал.1, изр.2 ЗЗД, в случай че от събраните по делото доказателства се установи, че е налице премълчаване от страна на продавача”. Страната подробно е развила защитната си теза, относно това, че продавачът е премълчал за недостатъците на продадената вещ, въпреки че бил знаел за тях.Заявено е, че по въпроса били постановени решения на ВКС, които са изброени. Посочено е, че била трайна и непротиворечива практиката на ВКС,че съзнателното премълчаване на недостатъците на вещта не се презюмира, а следва да се докаже от ищеца.Направени са и оплаквания за допуснати процесуални нарушения от състава, като въззивният съд не проследил служебно за неизпълнение на задължението на първостепенния съд да даде указания с доклада. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава извод, с така депозираното изложение, за наличие предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Макар и общо формулиран, той е поставил въпрос- относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, конкретизиран с това, че съдът не бил обсъдил свидетелски показания, което довело, според него и до неправилни правни изводи по отношение на основателността на иска.Релевантността на общо поставения въпрос се определя от относимостта на конкретното оплакване за игнориране на определено доказателство към решаващите изводи на състава и неговата рефлексия спрямо постановения правен резултат. В случая, страната е поддържала, че в резултат на необсъждането на показанията на свидетеля Е. И. и по-конкретно на посоченото от него, че пробата от рудата се вземала като основно купът се разделял на сегменти и от всеки сегмент се вземало еднакво количество проба със сонда от върха, от основата и от средата на сегмента, но не на повече от метър дълбочина, се извежда неправилност на извода на съда за това, че след като са могли да участват в трите търга, стоката е била на тяхно разположение и те са имали възможност да направят оглед на рудата.Така е обосновано твърдението, че ако въззивният съд бил обсъдил всички доводи, твърдения и възражения/ не е конкретизирано кои/ не би достигнал до изводите, че купувачът бил запознат с качествата на стоката. Доводите са фактически несъобразени, както с установеното по спора, от което са изведени, така и с конкретните показания на сочения свидетел- тяхната значимост и относимост, с оглед обстоятелството, че същият експерт, както сам е заявил е бил нает за консултант от ищеца – като е бил назначен за негов технолог – металург. Решаващите изводи на състава са съобразени с правното съдържание на понятието „скрит недостатък”, като в тази връзка именно е отчетен факта , че в случая се касае за стока, която няколко месеца е била на разположение още при обявяване на първия търг и касаторът е имал както възможността да извърши общ оглед, така и да проведе изследвания на химичния й състав, като ответната страна е предоставила / и по това не се спори/ свободен достъп до стоката, проведени са и няколко изпитвания от независими лаборатории, ангажирани от дружеството – въззивник – сега касатор. Съдът подробно е разгледал всички възражения на страната, направени с въззивната жалба, като с оглед фактите установени по спора изрично е мотивирал това, че още към момента на сключване на сделката в резултат на изпитанието на рудата, възложено от самият него, ищецът е знаел за завишеното съдържание на сяра в рудата. Нивото на сяра не било проверено към момента на сключване на договора за покупко- продажба, но и не било в условията на търга, нито е било поставяно в договора такова изискване като качествен показател. Действия по установяване на нивата на този компонент, ищецът е предприел едва при експедицията на товара, като е имал възможността да направи това и по-рано / след като вече го е направил през м.май 2013 г/, след като такова е било изискването, договорено по друг договор -между него и Меркон Комодитес ДМСС, а към момента на спечелване на третия търг, той с оглед направените изпитвания е бил наясно със завишените нива на сяра.Т.е. направен е извод, с оглед тази установена и изведена от доказателствения материал фактическа обстановка, че по делото не се установява наличие на скрити недостатъци на продадената вещ. При тези фактически данни, така поставен общият въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е относим към решаващите изводи на състава, обусловили постановения правен резултат.
Поставеният втори въпрос във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е релевантен, тъй като е фактически, а не правен. Този извод се налага поради това, че страната свърза съдържателно въпроса с доказването на определен факт и обстоятелства, по конкретното дело, а не с правните изводи на съда. Извън това и допълнителното основание не е обосновавано, тъй като страната общо и абстрактно е навеждала доводи по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не по поддържаното във връзка с въпроса основание, мотивирано при това със защитната й теза, а не с решаващите правни изводи на състава.Оплакванията за неправилност на изводите на състава във връзка с посоченото във връзка приложението на чл.197 ГПК, както и оплакването във връзка с доклада, осъществен от първостепенния съд не е поставено като правен въпрос, но дори и такъв да бъде изведен, същият не обосновава довод по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото изложеното съответства на разбирането на страната за осъществените факти, а не с мотивираното от състава и установено по спора, относно приетото, че не е налице скрит недостатък, който продавачът да е премълчал. В случая касаторът изгражда защитната си теза хипотетично, въвеждайки като установено обратното на доказаното по спора. В същият смисъл и липсата на довод относно допуснато нарушение във връзка с доклада, заявен с въззивната жалба преклудира възможността касаторът да се позовава на това пред настоящата инстанция за първи път.
По заявеното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касаторът не е сочил каквито и да било доводи свързани с противоречие с практиката на КС на РБ респ. СЕС.
При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30 от 02.05.2018 г. по т.д. №51/2018 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: