4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 361
С., 26,04,2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВЕРОНИКА Н.
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2381/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №490 от 13.03.2015 г. по т.д. №4128/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация – Г. И. Д. и К. Т. К. и двамата от [населено място], чрез пълномощника си- адв. В.Д. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си е посочил и възпроизвел текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Поставил е въпросът – „ за задължението на съда по чл.7 и чл.10 ГПК за осигуряване на възможност и оказване на съдействие на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му, както и този за задължението на въззивния съд да повтори порочно извършените в първоинстанционното производство процесуални действия” . Страната общо се е спряла на основните начала в гражданското съдопроизводство, като е изложила оплакванията си за това, че „ в нарушение на съдопроизводствените правила не са спазени и основни принципи в гражданския процес, закрепени в нормите на чл.7 и чл.10 от ГПК.” Поддържано е, че по приложението на тези норми е формирана съдебна практика – две решения на ВКС / служебно приложени/. Посочена е и т.17 от ТР ОСГК№1/2000г., без да се излагат допълнителни съображения.Касаторът подробно е развил оплакванията си развити в касационната жалба, за това че „ страната” не била „законно представлявана и защитавана”, поради това, че П. М. не можел самостоятелно да представлява дружеството, тъй като следвало същото да бъде защитавано от тримата управители заедно. Развити са и подробни оплаквания за допуснати от съдилищата процесуални нарушения в тази връзка – първостепенния съд не се съобразил с „режима на представителство”, което довело до „ невъзможност дружеството да бъде законно представлявано”, а възивният съд, поради това, че не констатирал и отстранил тези нарушения и отхвърлил доказателствените искания. Направено е и оплакване, за това че съдът не се бил произнесъл по искане за привличането на П. като подпомагаща страна и не разгледал съобразно правилата молбата за възстановяване на срок, подадена от особения представител. В заключение и с оглед така изложеното касаторът е обобщил, че „предвид горното – решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби”. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпросът по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е пряко свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания правен резултат – изрично т.1 ТР ОСГТК №1/09г. В случая, поставеният от касатора въпрос е общ и несъдържащ конкретно процедиране на въззивният съд довело до постановяване на обжалвания резултат. Същите оплаквания са били предмет на въззивната жалба и съдът ги е разгледал, като във връзка с оплакването за нарушено право на защита в първоинстанционното производство се е произнесъл веднъж с нарочно определение по исканията за доказателства, с което е мотивирал неоснователност за твърденията на страната за допуснати от първата инстанция нарушения, с оглед процедирането на първостепенния съд – изрично назначил особен представител, предвид противоречивите интереси на страните. Отчел е също така, съобразно доказателствата по делото, че назначеният особен представител е бил редовно уведомен и получил препис от исковата молба и доказателствата на 08.04.2013г. от която дата е започнал да тече срока за подаване на отговор. Този срок е бил пропуснат, като искането да бъде възстановен е подадено няколко месеца по-късно – на 03.09.2013г., без да са сочени уважителни причини, без да са представени доказателства и без да са приложени към молбата изискуемия отговор с възраженията и доказателствените искания, съобразно чл. 65, ал.2 ГПК. Ето защо, възивният съд е определил като правилно процедирането на първостепенния съд, приложил разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК по отношение на подадения на 19.09.2013г. отговор на исковата молба. Като правилно и процесуално обосновано е прието и процедирането на СГС относно това, че при констатация за действащ управител на дружество е бил освободен особения представител за периода до заличаването на този управител от ТР,а също така и това, че управителя / в този кратък период/ не се е възползвал от дадената от състава процесуална възможност да вземе становище по исковете. Тези мотиви са залегнали и в обжалваното решение, с оглед оплакванията на страната за нарушено право на защита. Или така изложените съображения на състава са конкретни и съответно предполагат поставяне на правен въпрос, съобразно тях, нещо което касаторът не е съобразил, както и не е посочил, в какво точно се изразяват нарушенията на съда, как са рефлектирали върху защитата на страната, при наличие на изричен регламент за подаване на отговор на исковата молба и установени преклузивни процесуални срокове за упражняване на тези права. Още по-малко е обосновано как отчитането, че дружеството е представлявано от управителя за краткия период, през който не са извършвани процесуални действия и при дадена нова възможност за становище по исковете се е отразило на защитата на това дружество, с оглед постановеното решение – все обстоятелства, имащи отношение към производството по чл.288 ГПК, но необсъдени от страната. Дори обаче да се приеме за релевантен поставеният въпрос, то не се обосновава допълнително соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, макар че с оглед така приетото, въпросът е насочен към оплакване на касатора за неправилност на акта, с оглед поддържана от него защитна теза, свързана с твърдяна, но неустановена фактическа обстановка по спора. В тази връзка и приложената практика / две решения на ВКС/, третиращи различни от разгледания искове е ирелевантна за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. И двете служебно приложени, но необсъдени от касатора решения на ВКС, не съдържат и правни разрешения относими към разглеждания случай и в този смисъл въззивният съд не е приемал нищо в отклонение от цитираната задължителна практика – решение №788/11г. на ВКС ІV г.о. формира задължителна практика по приложението на чл.10 ГПК, в хипотеза на допуснати от състава процесуални нарушения по събиране на доказателствата и призоваване на страните, довело до постановения резултат, какъвто както бе изяснено не е разглеждания случай, а решение № 16/14г. на ВКС, ІІт.о. е свързано с нарушения при изготвяне на доклада по делото, каквото оплакване страната не е развила.Поради тази разлика и съставите на ВКС, не са разглеждали в цитираните съдебни актове, заявените от касатора като оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение доводи. Не се обосновава и отклонение на състава от сочените тълкувателни решения, обобщени от касатора като прието със задължителна практика задължение на второинстанционните съдилища да повтарят порочните действия на първостепенните съдилища. В случая, както бе разгледано вече пропуска на процесуалния представител на страната да осъществи изискуемите правни действия по защита в процеса не може да бъде третиран като процесуално нарушение на съда. Следователно, посочената практика не обосновава извод за установено допълнително основание. Още повече, че касатора не е разгледал приложените служебно съдебни актове, нито е развил доводи съдържащи конкретно обосноваване на противоречиви правни изводи,включително и по въпроса, който е поставил.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №490 от 13.03.2015 г. по т.д. №4128/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: