6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.661
София, 30.07.2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО Д.
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3260/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 209 от 11.07.2014 г. по т.д. №91/2014 г. на Варненски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма]-гр. София, чрез пълномощника си- юрк. П. Л., е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК,като е заявил, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Групирал е изложението си в няколко пункта означени като „ направления”. Първият е поддържал като относим към произнасяне въз основа на неприети доказателства, Съобразно това подробно е развил оплакване за неправилност на решението, поради произнасянето на състава по доказателства, неприети по надлежния ред- одобрения работен проект и договора с [фирма]. В тази насока са развити съображения, че действително, договорът е бил приложен към делото, но не бил представен с исковата молба, респ. с допълнителната искова молба, не фигурирал в определенията относно доклада по делото и определението за приемане на доказателства. Поради това, според страната решението на ВАпС противоречи на решение №230/213г. на ВКС, ІІ т.о. Касаторът е поддържал оплакване за липса на мотиви на съдебния акт, тъй като не било ясно въз основа на какви доказателства, решаващият състав е формирал крайния си извод, при подробно развити доводи в тази насока. Направено е и оплакване, че съдът неправилно квалифицирал исковете, тъй като първостепенния съд ги квалифицирал по чл.55,ал.1 пр.3-то вр. чл.87, ал.1 ЗЗД, въззивния квалифицирал иска по чл.55, ал.1 пр.3-тоЗЗД, но тези квалификации били неправилни, тъй като се касаело за договор за изработка и приложимия материален закон бил чл.258 ЗЗД.Поддържано е още, че един от основните въпроси бил този във връзка със „съществеността на отклонението”,свързано с развитите съображения за това, че механическите и физически параметри на монокристалните фотоволтаични модули с мощност 190Wp и тези с мощност 195 Wp били еднакви, а електрическите им параметри различни. Развити са съображения относно приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД.Направен е извод, че съдът е постановил неправилно решение, като не е приложил разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, което от своя страна водело до противоречие с изброени актове на ВС и ВКС.Направено е и оплакване, че първостепенния съд неправилно е разпределил доказателствената тежест, като не е дал отговор на въпроса съвместими ли са разгледаните видове панели, което е изисквало представяне на доказателства за тази съвместимост.Изброени са актове на ВКС и съдилищата, за които страната е поддържала наличие на противоречие.Страната е развила и оплакване за това, че не било надлежно развалянето на договора, с оглед невръчване на нотариалната покана по предвидения за това ред. Сочено в тази насока е противоречие с решение № 52 /09г. на ВКС І т.о. Поставен е и въпроса –„дали договор може да бъде развален с исковата молба” по който е посочено, след текстово възпроизвеждане на т. 4 на ТРОСГТК №4/09г., че нямало съдебна практика,а в противоречие с така соченото е коментирана практика, свързана с възможността за едностранно разваляне на договора с исковата молба. Направен е кратък паралел между нормите на чл.87,ал.1 ЗЗД чл.262 , ал.2 ЗЗД и чл.265, ал.1 ЗЗД. В заключение страната е поставила 9 въпроса, които е определила като такива, по които ВАпС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а след изброяване на въпросите лаконично е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Оплакването за определена от съдилищата неправилна правна квалификация на исковете, подкрепено с разбирането, че е налице произнасяне извън рамките на спора, поради разглеждане на непредявен иск са правно необосновани. Първостепенният съд е бил сезиран, с ясна и редовна искова молба – като основание и петитум. След като ищецът е основал претенцията си за връщане на даденото на упражнено право за разваляне на договора, сключен между страните, то вида на този договор е без правно значение за правната квалификация на исковете, както неправилно счита касаторът. Следователно, законосъобразно съдилищата са подвели заявеното с исковата молба под нормата на чл.55, ал.1,пр.3- то ЗЗД вр. чл.87, ал.1ЗЗД. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум. Или след като съдилищата за разгледани заявените в исковата молба фактически обстоятелства, спрямо които са постановили решение, а в случая и правилно са го квалифицирали, то решенията им съставляват допустим съдебен акт, тъй като е бил разгледан предявения иск.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и от поставените въпроси / въпреки фактическия им характер и обвързаността им със становището на страната, а не с решаващите изводи на съда/ да бъде изведен релевантен въпрос, то налице би било само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Касаторът не е обвързал конкретно поставен въпрос, с развитите подробно оплаквания, обозначени от него като „направления”. Във връзка с твърдението за произнасяне на съда по неприети доказателства, страната подробно е развила оплакване за неправилност на решението, с оглед обосноваването му с неприетите по надлежния ред- одобрен работен проект и договор с [фирма]. В тази насока са развити съображения, че действително договорът е бил приложен към делото, но не бил представен с исковата молба, респ. с допълнителната искова молба., не фигурирал в определенията относно доклада по делото и определението за приемане на доказателства. Поради това, според страната решението на ВАпС противоречи на решение №230/213г. на ВКС, ІІ т.о.като това противоречие е обосновано с разбирането, че въззивното решение се основава „изключително„ на този договор. Този довод/ при съобразяване на първия поставен въпрос като релевантен/ е фактически неверен, тъй като съдът изобщо не е извел решаващ извод свързан с договора, сключен между ищеца и [фирма], нито се е позовавал на работния проект. Съставът е приел, че е налице пълно неизпълнение на сключения договор в указаните срокове, тъй като ответникът – настоящ касатор не е изпълнил задължението си да изработи и достави в срок материалите и съоръженията съгласно К. към анекс ІІ от 22.02.2012г. Ищецът е изпратил нотариална покана, с която е дал срок за изпълнение на това задължение – 10 дни , като изрично е посочил, че при неизпълнение договорът ще се счита развален на основание чл.87, ал.1 ЗЗД. С оглед липсата на осъществени насрещни задължения от ответника, съдът е мотивирал валидно едностранно разваляне от изправната страна на договора, а оттам и основателност на иска по чл.55 , ал.1 пр.3-то ЗЗД.Оплакването на касатора свързано с частично неизпълнение на договора, изведено от поддържаното от страната, че същата имала готовност да достави панели от 195 вата,вместо договорените от 190, съдът е мотивирал като направено несвоевременно, но въпреки това е разгледал оплакването по същество и го е счел за неоснователно, съобразно заключението на изслушаната от първостепенния съд СТЕ, относно това, че общата мощност на панелите, с които е разполагал ответника не съответства на договорената мощност за присъединяване. Т.е. съдът е извел този мотив от експертизата като не е обсъждал посочените доказателства. Извън това същият е направил своят решаващ извод и във връзка с това оплакване като е приел, че дори и да се извърши промяна в проекта и наличните панели да бъдат приети, то това би противоречало на Договора от 26.08.2011г. за отпускане на финансова помощ, тъй като същият е сключен на основание одобрен проект и при определени параметри. При тези решаващи изводи не се обосновава и противоречие с разгледаните с цитираното решение на ВКС правни въпроси – за допустимостта, съдът да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени с възраженията на ответника в предвидените срокове и на документи, които не са приобщени по надлежния ред. Т.е. същото е изцяло ирелевантно и не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед разгледаното съдържание на мотивите не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване и с поддържаното, че един от основните въпроси бил този във връзка със „съществеността на отклонението”,свързано с развитите съображения за това, че механическите и физически параметри на монокристалните фотоволтаични модули с мощност 190Wp и тези с мощност 195 Wp, поради това че били еднакви, а електрическите им параметри различни. Нямат по същите съображения релевантност и подробно развитите оплаквания, свързани с приложението на чл.87, ал.4 ЗЗД. Още повече, че направения извод от касатора, че съдът е постановил неправилно решение като не е приложил разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, което от своя страна водело до противоречие с изброени актове на ВС и ВКС, съставлява оплакване за неправилност на акта, а не довод относим към производството по чл.288 ГПК.Следователно, не обосновава такава относимост и общия извод, че след като основаната функция на съда била да осигури прилагането на закона, то състава на ВАпС постановил” неправилно” решение в противоречие с изброени актове на ВКС. Или поддържаното противоречие не е обвързано с конкретен правен въпрос, а освен това е и обосновано не с противоречивото разрешаване на такъв, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка, с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. С т.19 на ТРОСГК №1/01г. са дадени разяснения относно характера на въззивното производство и в съответствие с тях, въззивният съд е изложил самостоятелно мотиви, както с оглед установените факти, от които е извел своите правни изводи, така и по спорните между страните въпроси, като е разгледал и оплакванията на въззивника – сега касатор, заявени с въззивната жалба. В тази връзка ирелевантни са оплакванията на страната за липса на мотиви, необосновани с оглед основанията по чл.280, ал.1 ГПК, както и няма правно значение оплакването, че съдът не е обсъждал въпроси въведени за първи път от касатора с касационната жалба, респективно не е възприел защитната му теза като решаващ извод. Цитираното като противоречиво решение по чл.290 ГПК също е ирелевантно, доколкото третира хипотеза на препращане към решаващите мотиви на първата инстанция по чл.272 ГПК, какъвто не е разглеждания случай. Оплакването развито от страната във връзка с приложението по чл.87, ал.4 ЗЗД, с оглед твърдението че неизпълнението било несъществено не е обосновано в отговора по чл.131ГПК и не е поддържано в първоинстационното производство, поради което не е било предмет и на доклада по чл.146 ГПК. В тази връзка ирелевантна е сочената практика съдържаща обсъждане и прилагане на тази норма.Оплакването на страната за това, че поканата не е била надлежно връчена е всъщност оплакване за неправилност на акта и не е обосновано с основанията по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът е приел удостовереното от нотариус връчване за редовно, така както е отразено с печатите на самия нотариус. Възражението обаче, доколкото в този му вид и с тези доводи е направено за първи път с касационната жалба, по което в тази връзка въззивният съд не се произнасял, не обосновава и валиден довод за релевантност на четвъртия поставен въпрос, който като цяло може да бъде възприет като съответен на оплакването, въпреки че касаторът не е конкретизирал тези оплаквания нито ги е развил във връзка с правните въпроси, поставени в края на изложението.
Страната е възпроизвела и текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и текста на т.4 на ТРОСГТК №1/09г. Макар и възпроизведено, разясненото със задължителна практика съдържание на основанието, касаторът не го е съобразил, тъй като не е развил валидни доводи относими към него. Развитите доводи, изведени от оплакванията за неправилност на акта са без правно значение за това основание, след като не е обоснована непълнота респ. неяснота на конкретна приложима правна норма и нуждата от тълкуване на същата, с оглед поддържаното, че не е налице практика по въпросите, относно възможността за разваляне на договора с искова молба. Още повече, че този въпрос не е бил повдиган от касатора в производството, нито е разглеждан в тази връзка от въззивния съд, тъй като с оглед данните по делото, съдът е приел, че договорът е бил валидно развален с изявлението на изправната страна.
При така заявеното изложение по чл.284, ал.3, т1 ГПК не са налице основания по чл.280, ал.1, т. 1 -3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на спора и направеното валидно искане от ответната по касация страна на основание чл.78, ал.3, вр. чл.78, ал.8 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 8033лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 209 от 11.07.2014 г. по т.д. №91/2014 г. на Варненски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма]-гр. София,направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 8033 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: