5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
С., 28,04,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1985/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 468 от 05.03.2014 г. по гр.д. №40/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касация – [фирма] -гр.А., чрез пълномощника си, е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Поставил е въпросите – „Възможно и допустимо ли е ищеца да ангажира доказателства след подаване отговор на ответника в първото по делото заседание, след и във връзка с изготвения от съда доклад по делото 2/ Следва ли да се събират доказателства за обстоятелства по делото, които се признават от страната и за тях няма спор? 3/Следва ли да се доказват и кредитират от съда доказателства представени от ответника по делото, които доказателства са във вреда на ответника. 4/Следва ли съда да се мотивира ако не кредитира писмени и гласни доказателства събрани по делото и 5 / Прилага ли се чл.162 от ГПК при доказан по основание иск.” След като е поставила тези въпроси, страната е посочила, че за да отхвърли предявения иск съдът е приел за недоказано твърдението за постигане на съгласие между страните за доставка на четири броя климатични системи. Направено е кратко оплакване, че по делото имало доказателства – както писмени, така и гласни, с които се установява, че ищецът е доставил процесните вещи.Други уточнения по така формулираните и буквално възпроизведени по-горе въпроси не са направени. Тези въпроси не са пояснени, не са свързани с по-нататъшното изложение- чрез препратка към него, респективно, чрез конкретизирането им с установяване на относимост с части от последващите доводи, чрез указване на извод на съда или твърдение, които ги е провокирало. Последният поставен въпрос е основан и на фактически неверни твърдения, тъй като въззивният съд е приел обратното на твърдението в съдържанието на въпроса,а именно че иска е недоказан по основание. Следователно, така формулирани тези въпроси не могат да бъдат приети за релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са общи, поставени извън конкретен контекст на приетото от съда и с фактическо съдържание,поради относимостта им, макар и неконкретно, към установяване и доказване на факти по спора, без правно съдържание, обосновано от касатора като свързано с решаващите изводи на състава. С оглед правната дефинитивност на общото основание, разяснена с приетото с т.1 на ТР ОСГТК №1/09г. се налага извод, че касаторът не обосновава общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По нататък в изложението си страната е поддържала, че „ решението е в противоречие с практиката на ВКС”. Това разбиране е обосновано с твърдението, че съдът ако не споделял изводите на първостепенния съд не би следвало да възприеме и част от свидетелските показания / без да бъде посочено конкретно какво точно е възприел съда и как е било мотивирано./В тази връзка страната е посочила как следва да бъдат преценявани свидетелските показания и какви съображения при кредитиране на свидетели следва да изложи състава като е възпроизвел буквално кратка част от мотивите на решение № 176/11г. на ВКС, По същият начин, са извадени части от мотиви на актове на ВКС за това,че съдът следвало при установяване на правнорелевантни факти да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали за тези факти и др.Извън това, че тези общи постановки за начина, по който съдът следва да обсъжда в мотивите си свидетелските показания изобщо не са свързани с конкретен решаващ извод на съда, дотолкова доколкото същият е приел за да остави в сила отхвърлителното решение на първата инстанция, че съобразно събраните по делото писмени доказателства, и от изслушаната експертиза не се доказва съществуването на твърдяната от ищеца сделка, а се установява наличие на различни правоотношения, чието развитие е проследило вещото лице, то и с обжалваното решение изобщо не са разглеждани свидетелски показания, а още по-малко е налице противоречие с така извадените правни изводи от съдебни актове, което прави и тези доводи на страната ирелевантни за установяване на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Страната е цитирала също така кратки изводи от различни актове на ВКС, свързани с характеристиката на частния свидетелстващ документ и неговата материална доказателствена сила, както и за официалният документ и неговата обвързваща доказателствена сила. Тези цитирани изводи на състави на ВКС не са обвързани с конкретен въпрос, нито са коментирани във връзка с основанието по чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК. Цитатите от решения на ВКС, свързани с оспорването на документи в съдебното производство, след като не са свързани с конкретен въпрос, респективно с конкретен правен извод и не е обосновано противоречие между приетото от съда и изводите са ирелевантни. А и самият касатор ги е развил лаконично, във връзка с оплакването си за основателност на иска, поради това, че документите не били оспорени. Оплакване, което е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК, тъй като е неотносимо към лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК.
Страната е направила оплакване, за това, че представената фактура, едностранно изготвена и подписана само от нея не била оспорена от ответника, поради което неправилно съдът бил указал при разпределение на доказателствената тежест да „установи цената на иска”. Този довод е основан на фактически невярно твърдение. С доклада по делото / с.з. от.24.06.2013г./ първостепенният съд е указал на ищеца, че следва да докаже, че между него и ответника е сключен договор за продажба доставка и монтаж на четири броя климатични системи, както и уговорената цена по договора, това че е изправна страна – че е предал вещите на купувача и е прехвърлил собствеността върху тях в негова полза. Следователно, цитираните във връзка с това оплакване на касатора, кратки изводи от решения на ВКС, свързани с доклада по чл.146 ГПК – за задължението на първоинстанционния съд да изготви доклад по делото, за срока на доказателствените искания, за съдържанието на доклада, за задължението на съда да дава указания са ирелевантни като несъответни на установените факти по спора.
Страната е цитирала извадки от други решения и определения на ВКС, относими към правните последици на неизготвяне на доклад по делото, за неправилност на процедирането на въззивния съд, с оглед нарушение на чл.146 ГПК, забраната по чл.266, ал.3 ГПК, както и извадки от решения касаещи характера и приложимостта на разпоредбата на чл.266 ГПК, с оглед доказателствата, които допустимо се събират от въззивния съд без да се обоснове конкретно противоречие, свързано с едни от поставените извън контекста им въпроси, и без да наведе конкретно противоречие между даден правен извод на въззивния съд, в отклонение от тези принципни положения. Следователно, така изложени те също не могат да обосноват валиден довод за допускане на касационно обжалване. Още повече, че цитираната практика не разглежда въпроси, относими към решаващите изводи на съда, нито към неговото процедиране. А и в случая, с въззивната жалба не е било обосновавано нарушение, осъществено от първостепенния съд при изготвяне на доклада по делото, за което въззивният съд не следи служебно, а само при направено от страната с въззивната жалба мотивирано оплакване за допуснати нарушения във връзка с доклада – т.2 ТРОСГТК №1 /13г. Страната нито е поставила правен въпрос, нито е сочила допълнителен критерии и във връзка със задължението на съда по т.3 на цитираното ТР, доколкото същият мотивирано е отказал експертиза, с оглед поставената задача от страната – единствено по определяне цената на вещите, в каквато връзка е извършена и преценка за неотносимостта й към спора, поради указаното изискване за доказване на уговореното между страните. Следва да се отбележи че и оплакванията на страната за неправилност на решението, с оглед приложението на чл.162 ГПК са ирелевантни, тъй като въззивния съд е мотивирал постановения от него резултат с това, че иска не е доказан по основание т.е. не е доказано твърдението в исковата молба, че между страните е сключен договор за продажба на 4 броя климатични системи, тъй като соченото като установяващо сделката доказателство в тази насока е неподписана и неосчетоводена от другата страна фактура.
Касаторът не е сочил конкретно противоречие по конкретно поставен въпрос, поради което и с оглед изложеното не обоснова основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Такова не се обосновава и по основанието чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, възпроизведено само като текст в началото на изложението, с оглед липсата на други доводи в тази връзка. Развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 468 от 05.03.2014 г. по гр.д. №40/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: