6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№111
[населено място] 05.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и пети януари,през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1628 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „В.„ против решение № 24/16.02.2014 год. по гр.д.№ 456/2014 год. на Ямболски окръжен съд,с което е частично отменено решение № 119 / 06.10.2014 год. по гр.д.№ 96/2014 год. на Районен съд – Елхово и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора против Д. К. Т.,по реда на чл.422 ГПК,иск за установяване вземане на ЗАД „В.„ към същия,на основание чл.213 ал.1 КЗ, в размер над сумата от 2 074,71 лева и до размера на претендираните 14 363,05 лева,произходящо от встъпването на касатора – ищец в правата на обезщетен по имуществена застраховка „Индустриален пожар„ / допълнително покрити рискове / застрахован, спрямо виновния за настъпването на вредата делинквент – ответника. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано,досежно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в противоречие със събраните по делото безпротиворечиви доказателства относно тежката степен на увреждане на застрахованото имущество / конкретно – на кабина на булдозер Каматцу/, изключваща възстановяване чрез ремонтно – възстановителни дейности и на практика предпоставяща единствено замяна с нова такава и съответно оборудване към същата.Оспорва се определянето на размера на дължимото застрахователно обезщетение съобразно заключение на съдебно-техническа експертиза,като противоречащо на събраните писмени и гласни доказателства за установяване действително понесени разходи.Според касатора, съобразявайки останалите доказателства в тяхната съвкупност и взаимна непротиворечивост,своевременното оспорване от негова страна на заключението на съдебно-техническата експертиза и от друга – заключението на счетоводната експертиза по делото,въззивният съд е следвало да достигне до различни правни изводи относно размера на дължимото обезщетение.Оспорва се и приложеният коефициент на подзастраховане към размера на установената от експертизата стойност на щетата от 9 818,78 лева.
Ответната страна – Д. Т. – оспорва касационната жалба и наличието на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителен селективен критерий в сочените от касатора хипотези на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно касационните доводи и кореспондиращата им част от решаващите мотиви на въззивното решение,настоящият състав съобрази следното:
За да определи размера на дължимото по реда на регреса обезщетение,въззивният съд е приел, че представените от ищеца фактури, за вложени средства / вкл. за подмяна на части,консумативи и труд / в ремонта на застрахованото при същия ,пострадало от деликта, имущество – собственост на [фирма], не могат да бъдат съобразени ,тъй като в същите не се отграничават относимите към отстраняване на щетите от конкретния деликт пера,спрямо тези извършени за съпътстващ допълнителен ремонт на строителната машина.Невъзможността за отграничаване на относимите към отстраняване на вредите разходооправдателни документи е мотивирала съда да определи размер на обезщетението съобразно заключение на съдебно – техническа експертиза.Вещото лице е посочило,че независимо от предходно осъществен – през 2007 год. – основен ремонт – машината е била изцяло амортизирана към момента на деликта.В подобна хипотеза,и тъй като не съществуват приложими от производителя изисквания за задължителна подмяна с нови части,вместо отремонтиране на увредените части на машината / обстоятелство за което, оспорвайки заключението, ищцовата страна е поискала допускане на допълнителна експертиза, но на така поставената задача е даден отговор от вещото лице при разпита му в с.з. от 25.06.2014 год. /,практически е било нецелесъобразна подмяната на кабината с нова, вместо възстановяването й,прието за възможно.Поради това експертизата е остойностила ремонт и възстановяване на части от кабината – стъкла, греди, таван, уплътнения и пр.,вместо калкулиране в ремонта цената на нова / необорудвана / кабина, установена с пазарна стойност от 40 000 лева.В отговора на исковата молба ответникът не е оспорил обстоятелството,че кабината – като ламаринена конструкция,без оборудване,е била сменена с такава,находяща се в Рудник Т. – 1 на [фирма] , но е заявил че същата е била закупена като резервна част при закупуването на самия увреден булдозер,поради което и няма самостоятелна пазарна стойност.
Основният спорен въпрос се свежда до включване в размера на дължимото обезщетение стойността на нова,неупотребявана и необорудвана кабина,с доказана пазарна стойност от около 40 000 лева. Касаторът се позовава на свидетелски показания за степента на деформация на кабината – „смачкана„,но такова описание показанията на свидетелите Б. и М. не съдържат,нито се съдържат в писмени доказателства с материална,а не единствено с формална доказателствена сила по делото.В показанията на първия свидетел се сочи „ нарушена цялост на кабината„ и оценъчен / и в този смисъл ирелевантен ,доколкото не се придружава от конкретно описание на увреди / извод , че степента на деформацията не предпоставя отремонтиране,а подмяна. Свидетелят е твърдял и че самият производител не позволява такова отремонтиране,а изисква директна подмяна на увредената част / вероятно с оглед гаранционната му отговорност /, което изявление е оспорено с обясненията на вещото лице.В показанията на втория свидетел се заявява обстоятелството за замяна на кабината с друга,в съответствие с твърдението на самия ответник – от Рудник Т. -1, но и оценъчния по същество извод / също ирелевантен /,че технически ремонта на увредената е бил възможен.Касаторът се основава на своевременното оспорване заключението на техническата експертиза и на заключението на счетоводната,която,обаче,формира вторични изводи относно остойностяване на вредата,съобразно счетоводна документация на застрахования,не и съдържанието на действително подлежащата на отстраняване щета,обосновавайки причинна връзка между същата и деликта.Доколкото въззивният съд изрично е споделил като правилни изводите на първоинстанционния,относно определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение на база заключението на съдебно-техническата експертиза,очевидно е споделил и съображението за икономически нецелесъобразната подмяна на увредената кабина с нова, вместо отремонтирането й,поради което и обосновано обезщетяване на вреди от стойността на ремонта й,вместо включване стойността на напълно нова и неупотребявана кабина.Мотивите на въззивното решение действително не съдържат обосновка относно доказателствата, установяващи претърпените,в причинна връзка с деликта,вреди и степента им – такива изводи заключението на техническата експертиза не съдържа.Същото остойностява необходими средства за подмяна на части и ремонт,в съответствие с описа на увредено имущество,включвайки допълнителни пунктове,относими към необходими средства за възстановяване на кабината,вместо п.1 по описа,включващ стойността на нова кабина.Съответствието на описа,обаче,предвид оспорването му от ответника,с установими от конкретни доказателства щети,в причинна връзка с деликта,също не е коментирано.Непълнотата на мотивите предпоставя процесуалноправен въпрос,свързан с касационен довод за неправилност,поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира въпроса – „Как следва да се определи действителната стойност на вредите на застраховано имущество,съгласно чл.208 ал.3 вр. с чл.203 ал.2 КЗ ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – поради противоречие с ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС – т.12, решение № 24 по гр.д.№ 4744 / 2008 год. на І г.о. на ВКС и реш.№ 37 по т.д.№ 667 / 2008 год. на І т.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – с решение № 221 по гр.д.№ 677/2001 год. на І г.о. ВКС и две решения казуална практика на въззивни съдилища,непридружени с доказателства за влизането им в сила.
Видно от мотивирането на изложението и доводите по чл.281 т.3 ГПК в касационната жалба,касаторът се позовава на съществено нарушение на съдопроизводствените правила,предвид несъобразяване на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и кредитиране на противоречащи – на установимите от тях обстоятелства – изводи на съдебно-техническата експертиза – чл.235 ал.2 вр. с чл.12 ГПК и чл.202 ГПК.Формулираният въпрос е от една страна фактологичен – непредпоставящ общозначим и общоприложим отговор на правен въпрос по приложението на законова норма относно принципите за остойностяване на подлежащата на обезщетяване вреда, в конкретно значим за спора аспект – отчитайки,че се касае за твърдяна подмяна на част от застрахованата вещ,с нова такава част,а не за тотална щета, при счетено за релевантно обстоятелство относно възможното отстраняване на щетата и чрез отремонтиране на увредената част, без подмяната й с нова. От друга страна,въпросът не кореспондира с конкретен касационен довод относно приложението на чл.208 ал.3 вр. с чл.203 ал.2 КЗ – в какво противоречие с разпоредбите е определеното от съда обезщетение – надхвърлящо действителната стойност на цялата вещ / каквито доказателства не са искани и събирани,но и би било относимо към хипотеза на тотална щета, а не относно възстановителна стойност / или надхвърлящо застрахователната сума / какъвто довод би бил в интерес на ответната страна / или в несъответствие с действително установените вреди в причинна връзка с деликта.Дори да би бил обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,касаторът не обосновава допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК : ТР № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС и решение № 24 по гр.д.№ 4744 / 2008 год. на І г.о. на ВКС / препращащо към приложението на т.12 от Тълкувателното решение/,са относими към порока „ необоснованост „ на съдебния акт,съответно от естество да обосноват допълнителен селективен критерий по процесуалноправен въпрос свързан с мотивите на съдебния акт. Неотносим към материалноправен въпрос за принципите за остойностяване на щетата е и процесуалноправният въпрос по който е постановено решение № 24 по гр.д.№ 4744/2008 год. на І г.о. – за възможността съдът да основе изводите си на избрани по делото доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения,защо ги отхвърля като недостоверни.Макар да кореспондира с касационен довод по чл.281 т.3 ГПК,така разрешеният правен въпрос не кореспондира с изрично формулирания,който настоящият състав не е в правомощието си да подмени с адекватен такъв.В цитираното решение № 37 по т.д.№ 667 / 2008 год. на І т.о. ВКС не е дадено разрешение,конфронтиращо с настоящото въззивно решение,доколкото в същото се приема/ в каквато насока е цялата задължителна за въззивния съд практика по приложението на чл.208 ал.3 вр. с чл.203 КЗ / че: 1 / застрахователното обезщетение съизмерява действително претърпените вреди,остойностени към деня на застрахователното събитие / спорът не е в причинната връзка между деликта и увредата на кабината на булдозера, нито в остойностяване към различен от релевантния – на застрахователното събитие – момент, а в компонентите на остойностяването /; 2/ застрахователното обезщетение не може да надхвърля действителната стойност на вещта,определена по пазарна стойност към същия момент / действителната стойност е от значение при тотална щета, в случая е преценима възстановителна стойност,тъй като се подменя част от вещта,а не погива цялата вещ / и 3/ във всички случаи обезщетението е присъдимо до размера на застрахователната сума / което обстоятелство не се спори /.Мотиви в противен на посоченото решение смисъл въззивното решение не съдържа, нито е налице противоречащ на даденото разрешение правен резултат,с оглед обективно събраните доказателства по делото.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 24/16.02.2014 год. по гр.д.№ 456/2014 год. на Ямболски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ЗАД В.„,на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК , да заплати на Д. Т. разноски за настоящото производство в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :