5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№64
София, 26.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 631/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] село против решение №1317 от 25.06.2014 г. по т.д. №3448/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено решение №620 от 01.04.2013г. по т.д. №713/09г. на СГС, в частите, с които са уважени исковете на [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си, е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Изложени са доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Поставил е три процесуалноправни въпроса- „ 1 Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите към въззивното решение и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства…2/Задължен ли е съдът при преценка на доказателствата да съобрази логическите, опитните и научните правила при формиране на вътрешното си убеждение, че определени правнорелевантни факти са се осъществили или не и да посочи защо приема, че дадено доказателство установява определен факт… 3 / Длъжен ли е възивният съд да обсъди оплакванията изложени във въззивната жалба, че даден релевантен факт е погрешно установен или не е установен от първоинстанционния съд и да се произнесе по същите, с оглед правомощията на въззивната инстанция регламентирани в чл.269 от ГПК.”Страната е изброила множество съдебни актове, в това число и тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, като е поддържала, че така поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.И трите поставени процесуалноправни въпроса са общи и несвързани с конкретно процедиране, респективно извод на въззивния съд, обоснован с такова процедиране, който да е обусловил постановеният правен резултат. За да бъде релевантен поставеният въпрос, то следва страната да го изведе от решаващите изводи на състава, мотивирали го да разреши спора по обжалвания начин / в този смисъл т.1 ТРОСГТК №1 /09г./. Яснота, свързана с връзката между решаващите мотиви на състава и общо формулираните въпроси / които са значими за всяко дело/ не е постигната и с оглед подробно развитите съображения по допълнителния критерий, определен от касатора по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Страната буквално е възпроизвела части от тълкувателна практика на ВС и ВКС, указваща на въззивните съдилища това, че следва да разглеждат оплакванията за порочност на обжалваните актове, че мотивите следва да отразяват решаващата воля на съда, че следва съдът правилно да определи предмета на спор, както и да извърши преценка на всички събрани доказателства от значение за спора, като тези указания страната е подкрепила и с изброяване на решения постановени по чл.290 ГПК от ВКС. В случая, обаче, съдът е обсъдил оплакванията на страната, в контекста на приетото от първостепенния съд и конкретно обоснованото за неправилност на тези изводи. Общото оплакване, че съдът не е изпълнил указанията по цитираната задължителна практика не съставлява довод по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а е оплакване за неправилност на акта, което е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК. Не променя този извод и оплакването на страната, разгледано и в касационната жалба, за това, че въззивния съд не е обсъдил възраженията й- че „от ищеца се претендирало възнаграждение по –високо от заплатеното му без да са събрани доказателства за твърденията на ищеца, изложени в допълнителна искова молба за извършени допълнителни или по-голям обем строителни работи”.Това оплакване е развито подробно, но то всъщност също не съдържа довод за конкретно противоречие, обосновано с конкретни правни изводи на състава, довели до постановяване на обжалвания резултат, а оплаквания, че съдът не е възприел защитната теза на страната, която същата счита за правилна – т.е. това са доводи за неправилност на акта. Също такова е и развитото подробно оплакване за това, че цената на договорените СМР била определена в чл.7 от договора и същата била окончателна, както и становището на страната относно възлагането но допълнителни строителни работи и развитата защитна теза, че уговорената цена е заплатена. Или, все доводи, определящи неправилно третиране от страна на съда на конкретни обстоятелства. Т.е. изложеното съставлява оплакване за неправилност на решението, включващо подробно развито разбиране на страната относно релевантните за спора факти, потвърждаващи нейното становище за неоснователност на исковете в обжалваната част.Тези доводи, обаче, не обосновават извод за противоречиво разрешаване на правен въпрос, респективно за отклоняване на решаващия състав от цитираната от касатора задължителна практика, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване. Още повече, че в случая, въззивният съд е извел своят правен извод относно дължимостта на конкретно претендираните суми, чрез излагане на мотивите на първостепенния съд, които е разгледал, с оглед оплакванията на касатора, развити във въззивната му жалба, по които е изложил своите съображения. Поради това, общите въпроси на касатора, конкретизирани с твърдения, обосноваващи защитната му теза, чрез възпроизвеждане на оплакванията изложени в касационната му жалба, не могат да установят наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по така поставените процесуалноправни въпроси.
Касаторът е поставил и въпроси, определени от него като материалноправни: „ 1/ Дали при доказано по иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД неточно, лошо изпълнение – неотговарящо на одобрения технически проект- на СМР за даден строеж възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя за СМР, които не са изпълнени съобразно одобрения технически проект”.2/” Кога е налице осъществено приемане по смисъла на чл.264,ал.1 от ЗЗД”.3/” При тълкуване на договорите следва ли съдът да спазва критериите установени в чл.20 от ЗЗД и да тълкува договора, като се ръководи от изявената, а не предполагаема воля на страните, като не се подменя, нито изменя договореното… 4/ „Подлежат ли на тълкуване ясните и двусмислени уговорки в договора и в този смисъл какви са предпоставките и обема на тълкуване на двустранните договори съобразно критериите на чл.20 ЗЗД”.5.”Имат ли характер на скрити недостатъци тези които не могат да бъдат установени без специални измервания и не са видими при обикновен оглед”. Страната е поддържала по тези точки основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, чийто текст е възпроизвела и е изброила съдебни актове.
Първият и вторият поставени въпроси, така като са формулирани са относими към всеки спор по чл.266 ЗЗД. Същите, обаче, не са конкретизирани спрямо решаващите изводи на съда, а са обосновани единствено с твърденията на страната за неправилност на тези изводи. Въззивният съд е приел, че работите посочени в протокол обр. 19, №18 са били възложени допълнително /т.е. не се отнасят до ІV етап на строителството/, поради което не са били включени в предмета на договора и допълнителните споразумения, от което се извежда, че цитираните от касатора текстове на договора са неприложими, включително и чл.42, на който се е позовала страната. От тези данни е направен и извода, че двустранно подписания протокол обр. 19 установява извършването на посочените СМР и приемането на работата от възложителя без забележки. При така приетото, развитото от касатора по допълнителния критерий / като конкретизация на общо поставените въпроси/ не обосновава извод за наличие на поддържаното основание по чл. чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Буквално възпроизведените части от решения по чл.290 ГПК на ВКС, с които, съставите са дефинирали приемане на извършена работа по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД и общ извод за това, че осъществените строително-монтажни работи следвало да отговарят на одобрения проект, също не обосновават наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като страната е поддържала, противоречие с тях, като е развила оплакване за това, че приложения протокол обр.19, № 18/24.07.2008г. не съставлява приемо-предавателен протокол съобразно чл.42 от договора. Изложени са и още подробни доводи за неправилност на изводите на съда, във връзка с това, че работата, обективирана в обсъждания протокол не е приета и плащане за тези СМР, поради това не се дължи, като е обобщено, че развитото оплакване касае установяване на „необоснованост и незаконосъобразност на правните изводи на САС”. Следователно, съобразно обоснованото от страната се налага извод, че липсва установяване на допълнителен критерий, тъй като при изложените решаващи мотиви по-горе се изяснява, че съдът не е приемал нищо в отклонение от цитираните части на решенията на ВКС, а неправилността и необосноваността на акта, изведена чрез развитите оплаквания не е относима към производството по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК.
Изложеното е изцяло относимо и към втория и третия въпроси. Макар и значими по делата,свързани с искове по чл.266 ГПК, те са обосновани единствено с оплакванията на касатора за неправилност на акта, изрично обобщени от него като твърдение,че„по настоящето дело незаконосъобразно съдът е тълкувал ясна клауза на договора”.Този извод се налага и от обосноваването на този извод от страна на касатора, чрез подробно развитото му оплакване, че съдът в „нарушение на чл.20 ЗЗД”бил тълкувал клаузата на чл.10, ал.4 от договора, обвързана с разбирането му по съществото на спора, поддържано и пред въззивния съд. В тази връзка не е налице и противоречие с възпроизведената буквално част на решение на ВКС, с която се дефинира тълкуването като дейност на съда по отчитане действителната воля да съконтрахентите, тъй като и с това решение е прието, че на тълкуване подлежат и клаузите, по които страните спорят.Доколко е правилно даденото от съда тълкуване/ а оплакванията са за неправилността му/, след като то е налице и дали съставът е тълкувал ясна клауза, така както е заявено като оплакване, касае изцяло съществото на спора т.е. е неотносимо към настоящата фаза на касационното производство.
Последният въпрос е поставен с оглед твърдението на страната, че, недостатъците констатирани при конкретно осъществени СМР не били явни както бил приел състава, а били скрити, от което е изведено и разбирането за основателност на направеното възражение за прихващане за сумата 19967.26лв. – стойност на разходите за отстраняване на недостатъците. Липсва, обаче, друго обосноваване на наличие предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, с оглед подробно изложеното единствено за неправилност на приетото от съда, но не и обосноваване на конкретно противоречие с общо посоченото в началото на изложението решение №68//10 на ВКС, І г.о. / служебно приложено/. С този акт на ВКС е дадено задължително за съдилищата разрешение на въпроса – „ дали представения като доказателство протокол за държавна приемателна комисия за установяване на годността на ползване на строеж ЖЖ1/288 –[жк], [жилищен адрес] установява знание от страна на изпълнителя за скрити недостатъци на изградения апартамент, предмет на исковата претенция, с оглед прилагане на нормата на чл.264, ал.2 изр. посл. ЗЗД” е ирелевантен спрямо разглеждания случай, като същото решение не обосновава и доводи които имат съдържанието, сочено от касатора. Или дори и да бъде приет за релевантен въпросът, не е обоснован допълнителен критерий, поради което не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1317 от 25.06.2014 г. по т.д. №3448/2013 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: