4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 543
С., 15,07,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2754/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение №164 от 16.06.2014 г. по т.д. №228/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма]-гр. В., чрез пълномощника си- адв. Хр. Х., е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба,касаторът е възпроизвел текстово чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК. Посочил е, че „ съществения материалноправен въпрос” бил – „ при сключване на договор на основание чл.25 от ЗЗД където действието на договора е поставено в зависимост от бъдещо несигурно събитие- поражда ли действие договора, ако събитието не се е сбъднало и то не по вина на страна по договора.” Поддържано е още, че друг „ съществен „ въпрос бил – „ Дали разпоредбата на чл.1, ал.4 от Наредба № 3/03 придава на съставените съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи материална доказателствена сила, каквато имат официалните свидетелстващи документи и дали е налице извършване на СМР, приемане от възложителя и последващо плащане ако СМР са извършени без подписване на изискуемите документи …”Страната накратко е изложила оплакванията си за неправилност на акта. Направен е извод, че били налице въззивно решенвие коренно противоположно на постановеното от Окръжния съд, което страната е посочила като мотивирано чрез изграждане на преки впечатления при събиране на доказателствата. Лаконично е отбелязано, че била налице и „ противоположна на решението „ практика, която била приложена”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият поставен въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ЗЗД. Въпросът по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е пряко свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания правен резултат – изрично т.1 ТРОСДГТК №1/09г. В случая обсъжданият въпрос съдържа единствено неустановените твърдения на касатора, тъй като в процесния договор – чието неизпълнение на насрещното задължение на касатора за заплащане на СМР е предмет на иска, не съдържа клаузи, които да обусловят приложение на чл.25 ЗЗД. В този смисъл, решаващият състав подробно е мотивирал, че от обективираната в договора воля на страните не може да се изведе уговорка за договорени етапи при изпълнението на СМР, не е имало изрично писмено възлагане на предприемане следващи етапи предвид одобрение и финансиране на ПУДОС, а освен това и фактически са разплатени по-голяма част СМР от договорените първоначално такива на стойност 200000лв, като обстоятелството че самата О. е договаряла финансирането на етапи не означава че и изпълнението е било договорено така. Прието е още, че описаните в протокол № 19 СМР са изпълнени и количествата и единичните цени съответстват на количествено – стойностна сметка, като съобразно експертизата тези работи са били извършени така както са отразени в протокола. Прието е още, че след като възложителя не е уведомил изпълнителя за преустановяване на работата, поради липса на финансиране, както и не е предприел действия по съставяне акт за замразяване на строителството на битова канализация в процесните й части а работите са продължили и са били извършени изцяло – обстоятелство удостоверено и с подписа на проектанта в протокол № 19, то и иска се явява основателен. Или с оглед така приетото, въпросът съдържащ оплакване на касатора за неправилност на акта, с оглед поддържана от него защитна теза свързана с твърдяна но неустановена фактическа обстановка по спора не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка и приложената практика / две решения на ВКС/, третираща сделки, сключени под отлагателно условие е ирелевантна за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Освен това, двете приложени, но необсъдени от касатора решения на ВКС, не съдържат и правни разрешения относими към разглеждания случай и в този смисъл въззивният съд не е приемал нищо в отклонение от цитираната задължителна практика – решение №210/09г. на ВКС ІІ т.о., като не е разрешавал поставените в него въпроси, липсва и фактически идентитет със соченото решение №979/08г. на ВКС/ постановено по чл.218а ГПК отм./, касаещо иск за неустойка по приватизационни договори, какъвто не е разглеждания случай.
Вторият формулиран въпрос е възпроизведен буквално от определение №227 по гр.д. №72/12г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.1, т.3 ГПК. С него, ВКС е разгледал действието и характера на задължително съставяните книжа за строителството, единствено във връзка с допустимостта на предявения иск по чл.124 ГПК, за признаване за установено неистинност на документ, подписан от лице без представителна власт и с невярно съдържание. С оглед така заявените факти, съобразени с тях са и правните изводи, и поставения по чл.280, ал.1 ГПК приет за релевантен въпрос, неотносим към правните изводи на въззивният съд, разглеждащ иск за неизпълнение на договор, по който е налице фактически извършени, съобразно договореното между страните СМР, които не са заплатени. Поради тази разлика и ВКС, І г.о. не е разглеждал в цитираното определение, заявените от касатора като оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение доводи. Следователно, въпросът не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а приложената практика не обосновава извод и за валидно установено допълнително основание дори и да се приеме, че може да бъде изведен правен въпрос от изложението на касатора.
Следва да се отбележи още, че касатора не е разгледал приложените от него съдебни актове, нито е развил доводи съдържащи конкретно обосноваване на противоречиви правни изводи,включително и по въпросите които е поставил.
Без правно значение за допускането на касационно обжалване са лаконично изложените доводи на касатора, че решението на първостепенния съд било различно от това на въззивния. Този довод е неотносим към основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, тъй като решенията постановени по един и същи спор и с оглед на инстанционния контрол не са влезли в сила и не формират практика по смисъла на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.Такава ще формира само окончателният акт по делото след влизането му в сила.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №164 от 16.06.2014 г. по т.д. №228/2014 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: