5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228
София,19.04.2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 319/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №202 от 22.11.2016 г. по гр.д. №534/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по касация, чрез пълномощниците си – адв. Н. П. и адв. И. С. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си е изразил разбиране за недопустимост на постановения съдебен акт, поради ненадлежно, според страната, конституиране на съдружници и уточнено от него като последици от това, изразени в „ липсата на процесуално отношение между тези ищци и съда”, респективно до „липсата на предявен иск от необходими другари” в производството. Поддържано е , че съдът не е разгледал доводите във въззивната жалба в тази насока. Така е поставен въпросът – ”Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени във въззивната жалба”. Сочено е противоречие с две решения на ВКС, части, от които са възпроизведени. Страната е поддържала и „ алтернативно” основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвела, по въпросите – „ В случаите на предявен иск от част от съдружниците в дружество по ЗЗД, във връзка с изпълнението на договор, сключен от името на Д., респективно на всички съдружници, по кой процесуален ред следва да се конституират като ищци в процеса, съдружниците, които не са депозирали исковата молба”. ” Влияе ли процесуалното нарушение допуснато от съдът, при конституиране на страна в процеса върху възникналото процесуално правоотношение в случай на допуснати нарушения, възниква ли изобщо процесуално правоотношение” и „ Непредявяването на иска от всички съдружници в дружеството по Д., в случаите, в които се претендира изпълнение на договор сключен от името на Д., респективно на всички съдружници, съставлява ли нередовност на исковата молба, ако съставлява, какъв е вида на нередовността и по кой ред следва да се отстрани”. Страната лаконично е посочила, че според нея се тълкували разпоредбите на чл.129 ГПК и чл.357 ЗЗД, които не уреждали изрично разглежданата хипотеза. Касаторът е разгледал още оплакването си за това, че въззивният съд приел наличие на облигаторно правоотношение между страните, без да съобрази оплакването му, че Д. е било прекратено. Сочено е противоречие с две решения на ВКС, от които са възпроизведени части по въпроса – „ Липсата на отговор на исковата молба подаден по чл.131 ГПК или на възражение в този отговор по даден въпрос, в това число и досежно активната легитимация на ищеца като носител на спорното право, преклудира ли възможността на ответника да оспори правните изводи, които съдът е направил въз основа на събраните доказателства, по същият въпрос, във въззивната си жалба, респективно да релевира оплакване относно правните изводи пред възивната инстанция.” Поддържано е също и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса – „ Непредвиждането в Договора за дружество по ЗЗД на хипотеза за прекратяване на дружеството при смърт на съдружник, съставлява ли „ уговаряне на друго” по смисъла на чл.363в ЗЗД и изключва ли приложимостта на тази норма”. Страната е изложила своето разбиране по въпроса. Други доводи не са развити.
Касаторът е развил довод за недопустимост на обжалваното решение, който следва да бъде разгледано служебно, доколкото съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване- арг. т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. Страната е поддържала този довод, обоснован от нея, с ненадлежното конституиране, като страна в производството на всички участници в договора за дружество. Това разбиране е развито, с оглед оплакването за непроизнасяне по възраженията за недопустимост, направени във въззивната жалба или по-конкретно от посоченото, че те са съдържали и оплакване, че ненадлежното конституиране на съдружниците водело до липса на възникнало „процесуално отношение между ищците и съда”. Доводите са правно необосновани. Както е отчел и въззивният съд, ищецът е гражданско дружество, създадено по реда на чл.357 и сл. от ГПК. Активната процесуална легитимация се определя от правосубектността на ищеца и за нея съдът следи служебно – арг. чл.101 ГПК. В случая, както бе отбелязано, ищецът е неперсонифицирано дружество,което участва в гражданския оборот включително и при процесуално представителство при завеждане на иск от името на гражданското дружество, чрез своите членове. Този въпрос с оглед задължението, да следи служебно за правосубектността на ищеца е разгледан в това число и по реда на чл.129 ГПК още от първостепенния съд, дал указания да бъде представен както договора за дружество, така и актуалния списък на всички участници в него, след което е констатирал, надлежно участие на ищеца в производството. Както е отбелязал и въззивният съд, липсва конкретно оплакване от страна на настоящия касатор – въззивник в производство пред ПАС за неучастието на конкретно лице като в съд. заседание от 24.10.2016г. пълномощника на страната – адв. Д. е конкретизирала оплакването си, като е посочила, че конституирането „било станало не по реда на ГПК” и в този смисъл поддържала възражението си направено във въззивната жалба. Това именно е разгледал и въззивния съд, поради което твърдението, че не бил разгледал направеното възражение е фактически невярно. Нещо повече, касаторът не е конкретизирал довода си и в настоящето изложение, като не е посочил конкретно кои лица според него / при изискан оригинален списък, сравнен с имената на ищците от първостепенния съд/ не са били конституирани. Конституирането от първостепенния съд на лица, които не са били посочени в исковата молба, но са имали права на участници в гражданското дружество не съставлява неправилно конституиране на ищци, както правно необосновано, счита касаторът, а отстраняване на констатирана нередовност на сезирането, с оглед активната процесуална легитимация на гражданското дружество, за която съдът е задължен да следи служебно, както вече бе мотивирано. В тази насока въззивният съд е посочил и задължителна за него практика на ВКС, която е съобразил при обсъждането на така разгледаното оплакване, което не обосновава недопустимост на решението, доколкото е налице надлежна страна в производството, като несъгласието с неговите изводи и с тези по цитираната практика на ВКС не съставлява довод за недопустимост на акта, а доколкото е довод за неговата неправилност, то той е неотносим към производството по чл.288 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Въпросът по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е пряко свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания правен резултат – изрично т.1 ТР ОСГТК №1/09г. В случая,първият поставен въпрос / с оглед твърдението за недопустимост на акта/ не е релевантен, тъй като съдът е обсъдил доводите за „ ненадлежното” конституиране на ищците. Нещо повече в контекста на основателността на иска са били обсъдени всички възражения и доводи на въззивника – сега касатор. Несъгласието му с тях, както бе посочено не е относимо към производството по чл.288 ГПК. Трите следващи въпроса, поставени с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не са релевантни поради това, че съдържат твърдения на страната, за които липсва установеност по спора, респективно съдържат нейните оплаквания все във връзка с конституирането на ищците. Не е обоснован по тях, също така и допълнителен критерий. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулиран правен въпрос, какъвто в случая не е поставен е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е въвела доводи обосноваващи наличие на това основание, тъй като немотивираното твърдение че с решението били тълкувани разпоредбите на чл.129 ГПК и чл.357 ЗЗД не обосновават нито неяснота нито непълнота на тези норми които сами по себе си тълкувани както граматически така и смислово са достатъчно ясни. Още повече, че както бе отбелязано, въззивният съд е цитирал практика на ВКС, която прави необосновано твърдението на страната за наличие на това основание.
Четвъртия поставен въпрос е хипотетичен, като страната не го е обосновала с решаващ правен извод на съда. Този извод се налага, поради това, че съставът на въззивният съд, въпреки, че е извършил преценка за преклудиране на възможността ответника по спора за първи път пред него да въведе възражение, че дружеството е било прекратено към момента на сключване на договора, поради което не е възникнало задължението му да заплати дървесината, то съдът е разгледал и по същество това възражение като го е намерил за неоснователно – изведено от чл.22 и чл.15.1от договора за дружество. С оглед така приетото, страната не е съобразила правен въпрос. Но дори и да се приеме за релевантен поставеният, той е обоснован общо с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което не са развити доводи установяващи го. Нормата на чл.363в ЗЗД/ както е отбелязал и касатора/ е ясна, освен това, нейната диспозитивност е въведена в самият текст / което съдържа и отговора на поставения въпрос/, а страната не е поддържала, нито установила нейната неяснота и непълнота, изискуеми за наличие на основанието.
Последният поставен въпрос е фактически, но дори и от него да бъде изведен релевантен, то липсва обосноваване на допълнителен критерий тъй като с оглед разгледаната дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК страната не е въвела доводи, обосноваващи наличието му.
При така депозираното изложение не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.На основание чл.78, ал.3 ГПК на заплатилият възнаграждение за един адвокат- ответник по касация – Н. Р. се дължат разноски, съобразно изхода на спора. Тези разноски са надлежно поискани и установени за касационното производство в размер на 1500лв., поради което следва да бъдат присъдени.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №202 от 22.11.2016 г. по гр.д. №534/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Н. С. Р. от [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: