О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
[населено място] ,24.10.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1268/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
Образувано е по частна жалба на „Алфа банк „ А.Е. Гърция против определение № 34/ 14.02.2018 г. по т.д.№ 214/ 2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата страна, за изменение на решение № 251/17.11.2017 г. по т.д.№ 214/2017 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските, за присъждане в полза на страната разноски от заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 4 236 лева. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, като се позовава на неформалния характер на договора за правна помощ, поради което съставената фактура ,за заплащане на възнаграждение по предоставената адвокатска услуга, съставлява надлежно доказателство за сключването му.Твърди, че представеното платежно нареждане / сборно – за платеното за настоящото и за друго производство адвокатски възнаграждения/ неправилно не е съобразено,като представено ведно със съответната за конкретното производство фактура / № 1523 / 26.01.2015 г./, посочена като приложение в списъка за разноски. Жалбоподателят счита, че не следва да се санкционира за изгубването на така приложения документ след депозирането му по делото. Прилага копие от въпросната фактура към частната си жалба, като копия и от двете фактури по платежното нареждане е приложили още към молбата си по чл.248 ГПК. Позовава се на официалната удостоверителна сила на протоколното определение на съда, констатиращо прилагането на списъка за разноски, без изрична констатация за пропуск на страната да представи визирано в същия приложение.
Ответната страна – „ Биваз„ЕООД – оспорва частната жалба,с доводи за липса на изложение, по смисъла на чл.284 ал.3 ГПК,несъстоятелни, с оглед процесуалният ред за разглеждане на частната жалба – чл.274 ал.2 пр.първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ГПК. Оспорва основателността на частната жалба с довода, че представената фактура не материализира съгласие за изплащането на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което не може да докаже сключването на договора за правна помощ, очевидно изхождайки от едностранното й издаване / липсващ подпис на получателя на услугата и платец / .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на обжалване съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят – ищец, с оглед изхода на въззивното производство – отмяна на първоинстанционното решение по уважаване на исковете му по чл.646 ал.2 т.3 ТЗ и чл.55 ал.1 ЗЗД, е претендирал присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство, по реда на чл.248 ГПК, с изменение на въззивното решение. До приключване на устните състезания по делото пред първоинстанционния съд същият е представил списък на разноски, в които са посочени като приложения фактура / неиндивидуализирана / и преводно нареждане . От приложенията в кориците на делото фигурира единствено преводно нареждане, с описание на два броя фактури и общ размер на нареденото плащане, надхвърлящ сумата на претендираните разноски.Липсва договор за правна помощ, въпреки надлежно упълномощаване от страната в полза на адвокатско дружество „Й., В., Н. „ , а от представляващия последното – в полза на конкретните процесуални представители- адвокати, осъществявали защитата на страната. Въззивният съд е счел, че само въз основа на представеното платежно нареждане не може да обоснове извод за договорено и разплатено между страните адвокатско възнаграждение в претендирания размер. Не е отрекъл, че такова доказателство би могло да бъде съставена от страните фактура, но такава до приключване на устните състезания по делото не е представена. Приложената към молбата по чл.248 ГПК фактура, идентична с приложената към настоящата частна жалба, съдът е отказал да съобрази, като постъпила несвоевременно. От друга страна съдът е приел, че самото преводно нареждане, вкл. визиращо конкретни фактури , не съдържа достатъчно данни за да би се приело, че съставлява нареждане за плащане по конкретното дело и то в конкретно претендирания размер адвокатско възнаграждение.
Договорът за правна помощ е неформален, консенсуален, двустранен договор, за чието доказване действително не е необходима нарочна форма . Съставена за услугата фактура може да съставлява доказателство за сключването му, стига същата да материализира съгласие на страните по правоотношението, каквото описаната в преводното нареждане фактура , едностранно изготвена от довереника – Адвокатско дружество „Й.,В.,Н.„ не съдържа. Но съгласието на доверителя безспорно се извежда от изхождащото от същия преводно нареждане, препращащо към фактура № 1523/ 26.01.2015 г..Двата документа, обаче, не са представени в съвкупност, за да би било възможно за въззивния съд да изведе наличието на сключен договор за правна помощ, при така договорено адвокатско възнаграждение. Несъстоятелен е доводът за последващо изгубен документ / фактура / , след представянето му по делото. Липсва изрично протоколно определение, извън констативно такова за представяне на списък на разноски, за представянето му ведно с описаните приложения, нито последователността в номерацията на страниците на делото се явява нарушена. Липсват други обстоятелства или доказателства от които да се обоснове основателност на възражението, че приложеният към преводното нареждане документ е изгубен / изчезнал след депозирането му по делото, не по вина на страната. Липсата на индивидуализация на фактурата в самия списък на разноски също не позволява еднозначен извод, че ако би било налице приложение – фактура, то би било именно относимата към конкретния спор – № 1523.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 34/14.02.2018 г. по т.д.№ 214/ 2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: