2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 06.02.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1814/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Г. Я. против решение №60 от 08.01.2018 г. по гр.д. №4850/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която e потвърдено решение от 27.06.2017г. по гр.д. 3893/16г. на СГС, в частта му, с която е отхвърлен частичният иск на К. Я. против „Лев инс” АД за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Я. при ПТП настъпило на 14.03.2014г. за разликата над присъдения САС размер 220 000лв. до предявеният частично размер от 250 000лв.
Ответникът по касация- „ Лев инс” АД, гр. София е подал насрещна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Я. чрез пълномощника си – адв. Н. С. е заявила, че жалбата следва да бъде разгледана, тъй като „ казусът не бил единичен случай”, и разглеждането й щяло да доведе до точното и еднакво прилагане на закона. Поставени са въпросите: „ В случай на смърт на двама от членовете на семейството, следва ли правоимащите да получават по –високо обезщетение” и 2 / „ В случай че няма друго ПТП през годината на действие на задължителната застраховка Гражданска отговорност освен това, за което е заведен иска, следва ли то да се отрази на размера на обезщетението и по какъв начин”. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Я. не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С т.1 ТРОСГТК №1 /09г. е дефинирано общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, съобразно което, формулираните от нея въпроси са хипотетични, фактически, а не правни, като липсват и доводи за свързаността им с решаващите правни изводи на състава, обусловили извода за конкретния размер обезщетение, с оглед изискванията на чл.52 ЗЗД. Липсата на релевантен правен въпрос определя самостоятелно неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение на касатора – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Освен това, касаторът Я. не е развила и доводи по допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване. Тя, чрез пълномощника си, единствено е възпроизвела непълно текста на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като не е заявила никакви съображения, съобразно разясненията, дадени с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г.
По изложените съображения, и с оглед така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
При този изход на спора насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане съобразно чл.287,ал.4 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение №60 от 08.01.2018 г. по гр.д. №4850/2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която e потвърдено решение от 27.06.2017г. по гр.д. 3893/16г. на СГС, в частта му с която е отхвърлен частичният иск на К. Я. против „ Лев инс” АД за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. Я. при ПТП настъпило на 14.03.2014г. за разликата над присъдения САС размер 220 000лв. до предявеният частично размер от 250 000лв..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: