О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
[населено място], 21.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 2366/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 396, ал. 2, пр. трето ГПК.
С определение № 182/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 140/2018 г. на Апелативен съд Бургас е отменено определение № 483/01.06.2018 г. по т.д. № 220/2018 г. на Окръжен съд Бургас и е допуснато обезпечение на предявените от Е. Г. Б. и А. В. Б. искове с правно основание чл. 179 ЗЗД във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК против „Инвестбанк“ АД.
Срещу определението е подадена частна касационна жалба от „Инвестбанк“ АД, в която са изложени оплаквания за неговата неоснователност, противоречивост и необоснованост.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по въпросите: Има ли право съдът да допусне обезпечаване на иск чрез налагане на обезпечителна мярка, без да е изследвал преди това въпроса за неговата вероятна основателност? и Представлява ли готовността на ищеца за предоставяне на гаранция по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК единствената необходима и задължителна предпоставка за допускане на обезпечение на предявен иск в случаите, когато не са представени убедителни писмени доказателства, или съдът следва задължително първо да установи вероятната основателност на иска, преди да допусне обезпечение на иска и евентуално да определи вида и размера на гаранцията?
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 396, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че са налице четирите законови предпоставки за допускане на обезпечението – допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда, уместност на предложената обезпечителна мярка, като по отношение на вероятната основателност на иска съдът обосновава, че въз основа на представените писмени доказателства не може да се направи категоричен извод за наличието ?, поради което и позовавайки се на мотивите в т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, апелативният съд е приел, че вероятната основателност на иска може да бъде базирана върху изразената от ищците готовност да внесат парична гаранция, която да обезпечи преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, в случай че исковете им се окажат неоснователни. Като е определил парична гаранция в размер на 13 000 лв., съдът в условията на чл. 395, ал. 3 ГПК е допуснал обезпечение на предявените от ответниците по касацията искове чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по отношение на двата спорни имота по изп. д. № 1784/2017 г. на ЧСИ Т. М., рег. № 803, с район на действие Окръжен съд Бургас.
Съставът на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на Апелативен съд Бургас. Зададеният от частния касатор първи въпрос не отговаря общия критерии на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно постановките на т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция по делото. Обратно на твърдяното от касатора, съдът подробно е изследвал въпроса за вероятната основателност на иска и е преценил, че писмените доказателства по делото са недостатъчни, за да се обоснове категоричен извод за основателността на претенцията. Поради това и позовавайки се на разрешенията, дадени с ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 на ОСГТК на ВКС, съставът на Апелативен съд Бургас е допуснал обезпечение на предявените искове.
Вторият въпрос също не отговаря на общия критерии за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е от значение за правилността на обжалваното решение, а не за изхода по конкретното делото или за формиране на решаващата воля на съда, тъй като обезпечението е допуснато след обстойно изследване на кумулативното наличие на необходимите законови предпоставки. Както вече бе посочено, съдът е преценил, че не е налице предпоставката „вероятна основателност на иска“, но тази липса е преодолима с представянето на парична гаранция. Дали този извод е верен или не, е въпрос по съществото на спора и попада извън обхвата на проверката, която се извършва от касационната инстанция на фазата на селектиране на частната касационна жалба.
Непосочването на релевантни правни въпроси от значение за изхода по делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това съставът не констатира отклоняване на въззивния съд при формирането на решаващите му изводи от задължителната практика на Върховен касационен съд,обективирана в т.5 от ТР №6 от 14.03.2014г. по тълк.д.№6/13г. на ОСГТК на ВКС,цитирано в подкрепа на сочената в допълнение предпоставка по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на атакуваното определение до касационен контрол,където изрично е възприето,че когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства обезпечението може да бъде допуснато при представяне на гаранция,т.е. „законът задължава съда да допусне обезпечение винаги,когато искът му е допустим и е налице обезпечителна нужда,а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди,които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно“/цит./. Позовавайки се на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,частният касатор не е обосновал приложимост на този допълнителен критерий за извършване на селекцията по причините и с целите, визирани в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№2/2009г. на ОСГТК на ВКС. Допускането на обжалвания акт до касационен контрол следва да бъде отказано на основанието по чл.280 ал.1 ГПК.
В частната касационна жалба е направено позоваване на текста на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, с твърдение за „очевидна неправилност“ на обжалваното определение. За да е очевидно неправилен по смисъла на тази процесуална норма, съдебният акт следва да страда от такъв съществен негов порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Във всички останали случаи на неправилност, обоснована с доводи за неточно тълкуване и прилагане на материалния закон, за нарушаване на процесуални правила при разрешаване на правния спор, противоречиво обсъждане на доводи и доказателства и несъответствие с тях на крайните изводи, оплакването на касатора не може да бъде отчетено и споделено като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В така очертаните рамки настоящият състав на ВКС не преценява обжалваното определение като очевидно неправилно по смисъла на въведената с изменението на ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) предпоставка за допустимост по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Препращането към аргументите,изложени в частната касационна жалба, не би могло да се прецени като осъществяващо някоя от изброените по-горе хипотези, доколкото изложените в нея съображения са относими единствено към фазата по разглеждане на спора при вече допуснато обжалване на съдебния акт.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 182/26.06.2018 г. по ч.т.д. № 140/2018 г. на Апелативен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.