4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр.София , 25.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д. № 170/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
С определение № 215/27.09.2018 г. по ч.т.д. № 282/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено определение № 790/30.07.2018 г. по т.д. № 169/2017 г. на Окръжен съд Плевен, с което производството по делото е прекратено след връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Срещу определението е подадена частна касационна жалба от „Таси“ ООД, в която са изложени оплаквания за неговата необоснованост, незаконосъобразност и наличие на съществени процесуални нарушения.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от легитимирано лице срещу валиден и допустим акт, подлежащ на касационно обжалване, и отговаря на изискванията на чл. 274 ал. 3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При произнасянето си ВКС взе предвид следното:
За да постанови атакуваното определение, съставът на Апелативен съд Велико Търново е изяснил предпоставките за редовност на исковата молба съгласно нормите на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, посочвайки,че обстоятелствата, въз основа на които се претендира защита на правото и търсената с иска защита представляват едно цяло,поради което е необходимо исковата молба да съдържа точни, ясни и логически свързани твърдения, индивидуализиращи основанието и предметът на спора, а петитумът – да е логичен извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се подвеждат фактите. В тази връзка са изложени съждения, че несъответствието между изложените в исковата молба факти и формулирания петитум води до невъзможност да бъде определен спорния предмет и обуславя нередовност на исковата молба, като налице би била такава и когато в обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, обуславящи дадена претенция,но в петитума не е формулирано изрично искане за произнасяне по нея , както и когато по отношение на обективирано в петитума искане не се сочат факти,на които то се основава. Дадено е тълкуване на фактическия състав на оспорването на вземане съгласно чл. 464 ГПК, като е прието, че предмет на този иск е доказване на конкретно материално правоотношение между взискател и длъжник в изпълнителното производство, като в хипотезата на оспорване на вземане на доказване подлежи липсата на такова. При така изясненото съдържание на релевантните правни норми решаващият състав е анализирал подадената искова молба и депозираните уточняващи молби, от което е направен извод за противоречиво процесуално поведение на ищеца, изразяващо се в отричане съществуването изцяло на вземания на „Круиз 77“ООД в сочени в обстоятелствената част размери от 150 000 лв. и 337 314,89 лв., без да се индивидуализира конкретно спорно вземане по основание и размер, като същевременно се застъпва становище за ирелевантност на съществуването или не на същото това вземане, а се иска признаване за установено, че „Круиз 77“ ООД,в качеството му на присъединен взискател, няма вземане в размер на 38 774,84 лв., съгласно разпределителен протокол, удостоверяващ каква част от събраната в изпълнителното производство сума се разпределя на същото дружество. Доколкото посочените нередовности на исковата молба не са били отстранени в първоинстанционното производство – не е било уточнено оспорваното вземане по основание,както и дали същото е част от цяло вземане и от кое точно, въззивният съд е заключил,че постановеното определение за прекратяването му и връщането на исковата молба следва да бъде потвърдено като правилно.
Съгласно чл. 278 ал. 4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл. 274 ал. 3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по въпросите: 1. Може ли съдът да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, ако ищецът е изпълнил всички указания на съда за отстраняване на нередовността на исковата молба? и 2. Може ли съдът да разшири хипотезите на чл. 127 ГПК и да задължи ищеца да посочи в иска си обстоятелства, които са неотносими към спора и това да е основание за прекратяване на производството? По отношение на зададените въпроси се поддържа основанието на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне в противоречие с приложеното определение № 394/10.09.2013 г. по ч.гр.д. № 2838/2013 г. на ВКС, I г.о. В условията на евентуалност, се релевира и наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съставът на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на определението на Апелативен съд Велико Търново до касационно обжалване. Първият от поставените от частния касатор въпроси не отговаря на изискванията за осъществен общ критерии на чл. 280 ал. 1 ГПК, съобразно постановките на т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не кореспондира с решаващите изводи, въз основа на които въззивният съд е потвърдил определението на Окръжен съд Плевен. Исковата молба на частния касатор е възприета като нередовна поради вътрешно противоречие между обстоятелствата, на които се основава искът и петитума с изложени в тази посока подробни мотиви, което прави изначално така формулирания въпрос неверен. Въпросът освен това изисква отговор, интерпретиращ мотивите на въззивния съд, с които е обосновано отрицателното му становище по редовността на исковата молба, което го прави такъв по правилността на решението в противовес с постановките на т. 1 от посоченото тълкувателно решение.
Вторият формулиран въпрос е ирелевантен, доколкото почива единствено на разбиранията на частния касатор за редовна искова молба с правно основание чл. 464 ал.1 ГПК, но не и на решаващите изводи на въззивния състав. За да приеме,че същата е нередовна съдът е констатирал неотстранено от ищеца в указания му срок противоречие между изложените в исковата молба обстоятелства, сочещи на оспорване съществуването на две различни по основание вземания на присъединения взискател „Круиз 77“ЕООД в размери съответно 150 000 лв. и 337 314,89 лв. и петитума, с който се претендира установяване несъществуване на вземане в размер на събраната и разпределена в полза на взискателя-ответник от ЧСИ сума 38 774,84 лв. В този смисъл от ищеца не е изисквано посочване на неотносими към спора обстоятелства,а привеждане на обстоятелствената част в съответствие с търсената защита, което е предпоставка за надлежното сезиране на съда.
Независимо от необосноваването на общия, не се явява обоснован и допълнителният селективен критерий, тъй като формалното цитиране на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е достатъчно да бъде направен извод за наличие на сочената хипотеза, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е обоснована и сочената допълнителна предпоставка за селектиране на частната касационна жалба в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Определение № 394/10.09.2013 г. по ч.гр.д. № 2838/2013 г. на ВКС, I г.о. е неотносимо към спора, тъй като с него е разгледана хипотеза на незаконосъобразно върната искова молба поради неправилно дадена правна квалификация на иска, докато в настоящия случай се касае за нередовност поради противоречие между обстоятелствата, на които се основава искът и петитума на исковата молба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 215/27.09.2018 г. по ч.т.д. № 282/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.