О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 510
[населено място], 20.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2188/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. на и. /уточнение с молба вх.№ 11147/ 16.10.2017 г./ против определение № 112 / 26.05.2017 год. по т.д.№ 1055/2017 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС, с което е оставена без разглеждане,като процесуално недопустима, молбата на същата страна, с правно основание чл.303 ал.1 ГПК, за отмяна на влязло в сила на 19.07.2016 год. решение на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№ 57110/ 2012 г..Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, което е обосновано с мотива, че нарушението на процесуални норми ,вкл. за подсъдност и подведомственост на делата, на които, с оглед последващо влезлия в сила Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове – ЗУСЕСИФ, се позовава жалбоподателят, не е сред изчерпателно изброените основания за отмяна по Глава ХХІV-та на ГПК, като средство за извънинстанционен контрол. Според страната, влезлият в сила ЗУСЕСИФ съставлява ново обстоятелство, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК , което е и правното основание на молбата, и същото е от съществено значение за делото, тъй като съгласно пар.10 ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ / доколкото законът влиза в сила в рамките на висящо въззивно производство по спора / , „ образуваните до влизането в сила на този закон съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по реда на чл.27 ал.1 и ал.5-7 на ЗУСЕСИФ, т.е. спорът подлежи на разглеждане по реда на АПК и от административен съд .
Ответната страна – И. Е. Д. – оспорва частната жалба. Счита , че същата е недопустима и предвид неспазен срок по чл.307 ал.1 т.1 ГПК, тъй като ЗУСЕСИФ е обнародван в ДВ на 22.12.2015 год., а молбата за отмяна е подадена почти година по-късно. Основният довод за оспорване, обаче, е че законодателната промяна в подсъдността на спорове с идентичен на настоящия предмет, не може да бъде приравнена на основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Още повече, че самият жалбоподател акцентира на влизането в сила на ЗУСЕСИФ преди постановяване на въззивния съдебен акт, т.е. не е била налице невъзможност да предяви възраженията си, основани на този закон, преди постановяване на съдебното решение. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 ГПК , съдебен акт.
Частната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК не визира основания, относими към мотивите на съдебния акт по приложението на процесуална или материална правна норма, а фактически обстоятелства и/ или писмени доказателства по установяване на релевантни за спора фактически обстоятелства, които страната е била в невъзможност да узнае или представи до приключване на производството с влязло в сила решение.Такава, адекватна на разпоредбата обстоятелствена част,молбата за отмяна не съдържа. При това се касае за невъзможност, която не почива на собственото й процесуално бездействие.В този смисъл, дори влизането в сила на ЗУСЕСИФ да би било прието за „обстоятелство„, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК / което настоящият състав не споделя /, то, като случило се в хода на висящото въззивно производство по спора ,същото е могло да бъде своевременно наведено от жалбоподателя–ответник по делото. Релевантно би било и възражението за неспазен преклузивен срок по чл.307 ал.1 т.1 ГПК, считано от влизане на решението в сила – на 19.07.2016 г., като най-ранен възможен начален момент на преклузивния срок, доколкото ЗУСЕСИФ влиза в сила по-рано.
Впрочем, дори влизането в сила на ЗУСЕСИФ да би било прието за релевантно, по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК,„ обстоятелство”, то не би обосновало нищожност или недопустимост на въззивното решение. Пар.10 ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е приложим за висящи до влизането му в сила административни производства по жалби срещу финансови корекции , не и до искови производства по подадени от бенефициенти искове за установяване на недължимост на суми по наложени финансови корекции, какъвто е предмета на спора, разрешен с атакувания , чрез молба за отмяна по Глава ХХІV ГПК, съдебен акт. Така – реш.№ 17 по гр.д.№ 50176 / 2016 год. на ІІІ г.о. на ВКС , споделено и в реш.№ 68 по т.д.№ 378 / 2016 год. на І т.о. на ВКС и реш.№ 123 по т.д№ 2547 / 2016 год. на І т.о. на ВКС. Последното съображение, обаче, е неотносимо към преценката за процесуалната недопустимост на молбата за отмяна и упоменаването му цели единствено да напъти страната към възможните последици от разглеждането на молбата й за отмяна по същество, които отново не биха я ползвали.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 112/26.05.2017 год. по т.д.№ 1055 / 2017 год. на състав на първо търговско отделение на ВКС.
ОСЪЖДА М. на и. да заплати на [фирма] понесени в настоящото производство разноски от 720 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :