6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 67
София, 18.02.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3162/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Ножарска фабрика – Терна 1923”АД, [населено място] против решение №176 от 24.07.2018 г. по т.д. №355/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение №276 от 13.07.2017г. по т.д. № 30/17г. на ВтОС, с което е определена начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ Ножарска фабрика- Терна 1923” АД , [населено място] -23.12.2016г., по същество е определена друга начална дата -31.12.2015г.
Ответникът по касация- „Банка ДСК” ЕАД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Н. Г. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Ответникът по касация – „ Мармит” ООД, [населено място] е на становище за основателност на искането за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Ж.Д. е направил кратко оплакване за неправилност на изводите на въззивният съд, така квалифицирано и от него, относно това, че съдът не бил събрал служебно доказателства за обстоятелства, които имали значение за делото. След това е посочил, че решението било очевидно неправилно, тъй като в противоречие с разпоредбата на чл.621а,ал.1,т.2 ТЗ съдът „ не намерил за необходимо служебно да установи факти, които били от значение за решението”, като – какво било основанието на вземанията на несъстоятелното дружество от свързани лица, какви били падежите на тези вземания и има ли плащания по тях. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като е поставила въпроса – „ Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства относно обстоятелствата, които той сам счита за съществени, с оглед установяване на началния момент на състоянието на неплатежоспособност и свръхзадълженост” Страната е изброила съдебни актове на ВКС, като е посочила, че според тази практика съдът бил длъжен служебно да събере доказателства относно установяване на началния момент на състоянието на платежоспособност. Други доводи не са развити.
Касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, касаторът е извел от считано за залегнало в нормата на чл.621а,ал.1, т2 ТЗ задължение за служебно събиране на доказателства относно началната дата на неплатежоспособността. Този довод обаче не обосновава не само съществено, но и каквото и да било нарушение на процесуалните правила от страна на съда, тъй като цитираната норма установява негова процесуална възможност, а не задължение. С оглед това, че други доводи не са развити с така направеното оплакване за неправилност на акта поради нарушение на съдопроизводствените правила, страната не е обосновала нито едно от изброените по-горе основания и съответно не е установила предпоставките на нормата на чл.280, ал.2 предл. 3-то ГПК.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос,включен в делото, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора въпрос, макар и пряко обвързан с неговата защитна теза, а не с решаващите изводи на състава, може да бъде възприет и като релевантен, тъй като е относим към всяко производство по несъстоятелност. Основното оплакване, за което касаторът е поддържал наличие на общо основание чрез поставеният въпрос е това, че съдът определил началната дата на неплатежоспособност, без да събере служебно данни за вземанията от свързани лица на несъстоятелното дружество. Във връзка с така заявеното оплакване, въззивният съд е приел,след обстойно обсъждане на финансовото състояние на длъжника, че анализ на краткотрайните активи към 31.12.2015г. е направил експерта в заключението, прието от първостепенния съд. Така, анализирайки тези данни, съставът е отчел, че вещото лице неправилно е включило към краткотрайните активи и вземанията на несъстоятелния длъжник към свързани лица в размер на 255 000лв. Съдът е мотивирал, че не се установява основанието на тези вземания, падежите им, както и постъпленията по тях, поради което е извършил самостоятелен анализ, като е извел от събраните по делото доказателства / в това число и експертизите/, че тези вземания са възникнали през 2013 г. и от анализа на данните за 2014 и 2015г и по междинните баланси към 31.03.2016г., 31.06.2016г. и 31.09.2016г. и баланса към 31.12.2016г.задълженията на свързаните лица остават в същият размер от 255 000лв., без да са предприети действия по събирането им, съобразно заключението. Така е мотивирано, че тези активи не могат да бъдат характеризирани като бързо ликвидни и да послужат за погасяване на краткосрочните задължения на длъжника. Направен в тази връзка е извода, че поддържаните през обсъдения период вземания от свързани лица и счетоводното им отразяване е именно с цел увеличаване на финансовите показатели, поради което състоянието на длъжника следва да бъде преценявано и с оглед изключването им. Така въззивният съд е преизчислил коефициентите на ликвидност към 31.12.2015г., съобразявайки различните варианти дадени от експерта Н., като е достигнал до обжалвания резултат след цялостна преценка на показателите на дружеството, обосноваващи извод, че длъжникът не е в състояние да обслужи текущите си задължения с ликвидните си активи. Така мотивираното от съда е изцяло съобразено с цитираната от касатора практика, която в по-голямата си част разглежда различна от установената в случая хипотеза, а именно -отказ на въззивният съд да допусне поискани от страните доказателства, като в случая решаващият състав нито е отказал допускане на такива пред втората инстанция, нито е пренебрегнал такова искане във въззивната жалба, с оглед което не е налице и допуснато от него процесуално нарушение, какъвто случай са разгледали съставите на ВКС. Освен това не е налице и хипотеза, при която е допуснато нарушение поради пропуск на съда да състави доклад. Т.е. тези решения, разглеждащи изброените хипотези са ирелевантни, тъй като не могат да обосноват противоречие по поставения въпрос. С решение №80/15г. на ВКС, ІІ т.о. касационният състав е обобщил, изброената от него практика / цитирана и от касатора/, като е извел , че разпоредбата на чл.621а, ал.1 т.2 ТЗ е специална по отношение на чл.266,ал.1 ГПК, поради което в производствата по несъстоятелност е неприложима преклузията за навеждане на нови обстоятелства и събиране на нови доказателства, в това число и служебно събрани от съда., вкл. чрез допускане на съдебно – счетоводна експертиза. Въззивният съд не се е отклонил от така обобщената и формирана практика на ВКС, тъй като не е отказвал събиране на нови доказателства, а пред себе си е допуснал и изслушал експертиза по отношение на обстоятелствата, които е счел за неизяснени. Несъгласието с изводите на състава, както е развито разбирането на касатора, не обосновава извод, че съдът е имал задължение за служебно установяване на изгодни за страната факти. Освен това, касаторът не е поддържал, дори и с касационната си жалба, че обсъжданите вземания от свързани лица, обосновават съвсем различен от направения от съда извод, тъй като са били реално събираеми към 31.12.2015г., т.е. че те определят различно постъпление, обосноваващо извод за възможността дружеството да изпълни краткосрочните си задължения без затруднение . Такива доводи изобщо не са правени, като страната формално се позовава на неизпълнени процесуални задължения / според нея на съда/ да опровергава установеното по делото като търси да установи факти изгодни за длъжника за определяне на начална дата на неплатежоспособност, която той счита за релевантна, т.е. все факти, които след като го ползват е следвало да бъдат установени от него. Или, с оглед изложеното и в съответствие със сочените решения на ВКС, въззивният съд е разгледал цялостното икономическото състояние на търговеца, отчел е фактите по спора, недоказаната събираемост на компонент от активите – вземанията от свързани лица, обосновавал е крайният извод за преценка на коефициентите за ликвидност, като такива под референтните им стойности. И макар и в тежест на настоящият касатор да е било да докаже, че разполага с достатъчно имущество т.е да има възможност да изпълни задълженията си при възникване на тяхната изискуемост, такова доказване не е осъществено и това е съобразено не само с оглед липсата на данни за наличие на парични постъпления, но и във връзка с направения с експертизите цялостен анализ, подробно разгледан от съда. Несъгласието с тези мотиви е ирелевантно към основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като така разгледани фактите по спора са изцяло в съответствие със сочената от страната практика. Доколкото липсват изложени конкретни релевантни противоречия, извън разгледаните, изведени от оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава, то следва да се приеме, че страната не установява допълнителен критерий по така поставеният въпрос.
При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №176 от 24.07.2018 г. по т.д. №355/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, в обжалваната част , с която след отмяна на решение №276 от 13.07.2017г. по т.д. № 30/17г. на ВтОС, с което е определена начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността на „ Ножарска фабрика- Терна 1923” АД , гр. Велико Търново -23.12.2016г., по същество е определена начална дата -31.12.2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: