3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
София, 19.04.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №715/17 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на „Р./Б”ЕАД, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на решение №186 от 22.11.2016г. по т.д. 91/09г.на Русенски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното:
Подадената молба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С решението, предмет на исканата отмяна, съдът по несъстоятелността е постановил на основание чл.735, ал.1 и 2 ТЗ заличаване на [фирма], [населено място].
Молителят е поддържал молбата си за отмяна на това решение поради противоречие с постановено в същото производство, по реда на инстанционния контрол решение № 180 от 07.07.20`14г. по т.д. № 1602014г.на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е било отменено при предходно обжалване, решението на съда по несъстоятелността за заличаване на търговеца. Страната е проследила развитието на производството и е изложила подробно оплакванията си за неправилност на постановеният съдебен акт.
При тези фактически данни молбата на отмяна е недопустима по следните съображения:
Допустимостта на молбата за отмяна се определя от наведените в нея обстоятелства, относими към фактическите състави на чл.303 ГПК – като лимитивно установен законов регламент на този извънреден способ за контрол върху съдебните актове. В настоящата молба се твърди, че било налице противоречие между актове постановени в едно и също производство, като решението сочено като противоречиво е постановено и по реда на инстанционния контрол. Т.е., така заявена, молбата за отмяна е неотносима към фактическия състав на основанието по чл.303, т.4 ГПК, изискващо наличие на противоречащи си влезли в сила съдебни актове,постановени в отделни производства, с които по различен начин е разрешен със сила на пресъдено нещо един и същ заявен материалноправен спор между едни и същи страни. Или, следва да бъдат налице инициирани различни съдебни производства, приключили с решения, изключващи се взаимно като правен резултат. В случая, страната не е сочила фактически обстоятелства, относими към това основание, а е мотивирала искането си с оплакване за неправилни правни изводи по приложение на материалния и процесуален закон при постановяване на атакувания с този извънреден способ съдебен акт. Следователно, не са налице поддържани обстоятелства, очертаващи наличие на противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила, за да може да бъде квалифицирана подадената молба по чл.303, т.4 ГПК, а общо поддържаните оплаквания са доводи по правилността на съдебния акт. Преценката на поддържаната неправилност е въпрос, който следва да се разглежда по реда на инстанционния контрол, а не в производството по чл.303 ГПК. С подадената молба за отмяна, молителят всъщност се стреми да се пререши правния спор, като се обсъдят отново събраните доказателства и се направят различни фактически и правни изводи на основание общите оплаквания за незаконосъобразност, а не на лимитивно изброените основания за отмяна по реда на чл.303 ГПК, въпреки, че процесуалния ред за инстанционен контрол на решението, чиято отмяна се иска е различен и изчерпан, поради което като недопустима, подадената молба следва да се остави без разглеждане .
Освен това, предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Решението по чл.735 ТЗ и в двете разглеждани от текста хипотези е акт за приключване производството по несъстоятелност. С това решение съдът не разрешава правен спор, а само констатира осъществяване на фактическия състав, пораждащ последици в процесуалното правоотношение.Или, това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, като законодателят е предвидил специален ред за възобновяване на производството – чл.744 ТЗ. Следователно и на това основание подадената молба за отмяна е процесуално недопустима.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „„Р./Б”ЕАД, [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК на решение №186 от 22.11.2016г. по т.д. 91/09г.на Русенски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщенията, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: