3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
С., 23,02,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1606/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение от 16.02.2015 г. по гр.д. №23/2015 г. на Монтански окръжен съд .
Ответникът по касация – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си- адв. С.Б. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.1,2 и 3 ГПК. Посочил е, че били налице хипотезите по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поддържал е, след възпроизвеждане текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, че ВКС имал практика, с която приемал, че ако невъзможността за изпълнение се дължи на” причина, която не може да се вмени във вина на длъжника, неизпълнението не може да му се вмени във вина”. Цитирани са части от две решения на ВКС, V г.о. Страната е възпроизвела текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставила е девет въпроса свързани с невъзможността за изпълнение на договорно поето задължение, като след тези въпроси лаконично е посочено, че „ направените от въззивния съд изводи са в противоречие с посочените по-горе материалноправни норми на чл.81, ал.1 ЗЗД, чл.81, ал.2 ЗЗД , чл.25 ЗЗД е и чл.20 ЗЗД”. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос във връзка с поддържаното от него основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос определя неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Извън това и развитите доводи по основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не обосновават извод за наличието му. Сочените две решения от касатора,освен че са относими към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като обективиращи казуална практика на ВКС, третират и съвсем различна от разглежданата хипотеза – така например с решение №808/99г. на ВКС, Vг.о., е обсъждан и мотивиран отговор на въпроса – дали поставянето на обслужващата длъжника банка под особен надзор е непреодолимо препятствие за изпълнение на задълженията му. Решение №68/00г. на ВКС, V г.о. третира въпрос относно възможността за изпълнение на задължението, в хипотеза на установена забрана за износ на петролни продукти, наложена на правителствено ниво. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК изисква, фактически идентитет на разглежданите хипотези, предполагащ противоречие в правния извод, допуснато в сравняваните съдебни актове. В тази връзка изброената практика, обективирана в разгледаните решения на ВКС е ирелевантна, още повече, че тези решения не съдържат въпроси относими към разглеждания спор, нито страната е посочила някакъв обединителен критерий, свързан с изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, по който да бъдат разгледани изброените актове.Или не е формулиран правен въпрос, нито е обоснован допълнителен критерий по основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК..
Дори и от поставените девет въпроса да бъде изведен релевантен въпреки, че в по-голямата си част се основават на доводи относно невъзможност за изпълнение на касатора, които се правят за първи път в настоящето производство, то налице би било само общото основание.Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено като установено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите- т.4 ТРОСГТК №1 /09г.. С оглед тази очертана със задължителна практика дефинитивност, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието.Не обосновава извод за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и лаконично изложеното оплакване за неправилност на съдебния акт, свързан със защитната пред ВКС, теза на касатора, тъй като то има относимост към основанията по чл.281 ГПК, но е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски, установени с представения договор за правна защита и съдействие и конкретизирани с приложения списък по чл.80 ГПК в размер на 1884лв..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.02.2015 г. по гр.д. №23/2015 г. на Монтански окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма], [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1884лв
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: