Определение №472 от 1.6.2016 по търг. дело №3131/3131 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№472

София, 01.06.2016година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3131/2015 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1298 от 16.06.2015 г. по т.д. №4002/2014 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация – Н Х. И. от [населено място], чрез пълномощника си- адв. Д. Б., е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поставил е въпросите– 1/„При връчване чрез нотариална покана на документи, свързани с изключването на съдружник в ООД, както и на покана за свикване на ОС на ООД, допустимо ли е изключение от принципа на лично действие на нотариуса по смисъла на чл.2, ал.3 от ЗННЗ, както и допустимо ли е делегиране на права по връчване на книжа от нотариуса към ЧСИ и може ли последния да се причисли към служителите от кантората по смисъла на чл.50 ЗННД. Нотариалната покана връчена при условията на чл.47, ал.2 ГПК произвела ли е правен ефект, когато процедурата която е ползвал нотариуса е връчване чрез частен съдебен изпълнител…” 2/„ Какво е минимално допустимото съдържание на уведомлението по чл.126 от ТЗ …”и 3/„ При иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решение за изключване на съдружник проверката за законосъобразност включва ли проверка от съда относно въпроса извършено ли е соченото нарушение и какво би било естеството на подобна проверка …”Страната е поддържала по тези въпроси основание по чл.280, ал.1, т1, 2 и 3 ГПК В подкрепа на това твърдение е развила подробно защитната си теза, развита от нея в производството относно редовното връчване на уведомлението и поканата за общо събрание, както и оплакванията за неправилност на решението / така квалифицирано и от нея/ по отношение приетото за това, че предупреждението по чл.126, ал.3 ГПК не съдържа точно определени обстоятелства и постъпки на съдружника.Посочено е, че е налице противоречие с изброени актове на ВКС. По третият поставен въпрос е посочено противоречие с приетото с решение на ВС. Касаторът е поддържал и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като е сочил, че намерената от него практика не била изчерпателна а по първите поставени въпроси не били открили практика- нотариусите да могат да връчват нотариални покани чрез ЧСИ.Страната е развила разбирането си за необходимост от преодоляване на неправилната практика и отстраняването й чрез постановяване на тълкувателни решения. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият формулиран като един въпрос, но съдържащ в себе си няколко отделни въпроса е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същият, обаче не е обоснован като допълнително основание, тъй като по отношение на него страната е поддържала единствено основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но не е установила влизане в сила на решението на районния съд, сочено като такова разрешаващо въпросите обединени като № 1, т.е при условията на подлежащ на съдебен инстанционен контрол акт не е налице, без да е установено влизането му в сила, валидно формирана практика на съответния съд – т.3 ТР ОСГТК №1/09г.
Вторият поставен въпрос / също съставен от други въпроси/ е свързан с решаващите изводи на състава, поради което установява общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Страната обаче, отново не установява допълнителен критерий и по този въпрос. В тази връзка цитираната практика е ирелевантна, тъй като няма връзка с разглежданите правни въпроси от въззивния съд, а и с тези поставени от касатора. Така например – решение №160/1о на ВКС І т.о. е формирана практика по въпроса- може ли едно и също предупреждение по чл.126, ал.3 ТЗ да се ползва от дружеството при провеждане на две и повече процедури по изключване, когато предшестващото решение на ОС не е вписано или е отменено по съдебен ред. Или с този акт се разглеждат различни правни въпроси извън предмета на настоящия спор. Решение № 3/10г. на ВКС, І т.о. има известна относимост към разглежданите проблеми от въззивният съд, с оглед това, че с него се дава отговор на въпроса относно реда за отправяне на предупреждение и неговото съдържание и документа който го материализира. Но с този акт на касационната инстанция, който в по-голямата си част не дава отговор на поставените въпроси на касатора, тъй като не ги разглежда, не е прието нищо в отклонение, на което да е постановено въззивното решение. Въззивният съд е разгледал съдържанието на отправеното предупреждение по чл.126 ГПК и е извел извода си, че то не съдържа конкретика необходима за да се очертае определено нарушение, като само установеният факт на регистрация на дружества не е достатъчен. Освен това, съдът е приел и това, че дори и да се приеме за достатъчно съдържанието на предупреждението, то в хода на съдебното производство при оспорване изрично в исковата молба на основанията за изключване на съдружника, тежестта за установяването на тези нарушения е на ответника – сега касатор, а такова доказване не е осъществено.
По отношение на последният поставен въпрос е налице практика на ВКС, на която се е позовал и въззивният съд изрично и съответно, на която съставът е приел, че съществената част от проверката за законосъобразност на решението е отговора на въпроса – извършено ли е именно конкретното нарушение, като това не е проверка за целесъобразност на решението, а за материалната му законосъобразност. При наличие на трайна практика на ВКС в този смисъл и отговаряща на поставения въпрос еднозначно, страната не установява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, както е поддържала. Освен цитираните решения от въззивният състав в този смисъл е и решение №126/13г. на ВКС, ІІ т.о. и др., постановени по чл.290 ГПК. След като тази практика е съобразена от съда не е установено и поддържаното основание.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изрично посочен от касатора, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата и възпроизвеждане на нейното съдържание, нито твърдението че по поставените въпроси няма достатъчно практика. В съдебната доктрина и практика е изяснено както начините на връчване на нотариална покана / изрично императивно установени в ЗННД и в ГПК/, а също така и съдържанието на предупреждението по чл.126 ТЗ. Още повече, че самият касатор обсъжда наличие на такава практика, без да сочи конкретна приложима норма и съответно да изложи доводи, свързани с нейната неяснота или непълнота, която да налага тълкуването й при съобразяване на липса на възможност за неограничено разширително тълкуване, неоправдано от гледна точка на общата уредба.
Развитите твърдения за неправилност на решението, буквално възпроизведени от касационната жалба са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1298 от 16.06.2015 г. по т.д. №4002/2014 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top