Определение №5 от 7.1.2019 по тър. дело №3151/3151 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5
[населено място] , 07.01.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на трети януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3151/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от Ф. К. Г. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ„ЕАД обективно съединени искове, с правни основания чл.47 ал.1 т.2 пр.първо и т.4 от ЗМТА – за отмяна на постановеното от арбитър Б. Г., при АС със седалище гр. София, бул. „Ц. Б. ІІІ„№ 86 , вх. А,ап.2 , арбитражно решение № 163/05.06.2014 г. по арб. дело № 163/2014 г., с което, по предявени от „Профи Кредит България „ЕООД искове против ищцата и против И. И. С., при условията на солидарна отговорност, всяка от ответниците е осъдена да заплати на ищеца сумата от 13 205,17 лева – главница, дължима ведно със законна лихва от постановяване на арбитражното решение до изплащането й, на основание сключен договор за револвиращ заем № [ЕГН] / 05.10.2011 година. Ищцата твърди липса на арбитражно споразумение, както и неуведомяването си за арбитражното производство и неучастие в същото. Оспорва да е получила и арбитражното решение и твърди,че за същото е узнала на 07.12.2018 год., на която дата се явила в клон на „Юробанк България”АД, в която банка има открита банкова сметка, научавайки че същата е запорирана, в обезпечаване събиране на присъденото с арбитражното решение вземане.Спрямо тази дата исковата молба е депозирана в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА. Искът е предявен срещу частен правоприемник на „Профи Кредит България „ ЕООД, придобил вземането въз основа на договор за цесия, сключен със същото дружество, последващ спрямо постановяване на атакуваното арбитражно решение. Преферентно, спрямо исковете по чл.47 ал.1 ЗМТА , се оспорва действителността на арбитражното решение, на основание чл.47 ал.2 ЗМТА.
При проверка на допустимостта на иска, настоящият състав констатира, че на стр.15 по номерацията на делото се съдържа обратна разписка , удостоверяваща връчено на ищцата – Ф. Г., при положен саморъчен подпис и в качеството й на адресат на пратката – арбитражно решение по арб.дело№ 163/14.05.2014 г. – на датата 19.06.2014 г.. Спрямо тази дата не се явява спазен предвидения в чл.48 ал.1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок за предявяването на иска по чл.47 ЗМТА. В исковата молба не се съдържа оспорване на подписа на ищцата, нито изобщо са наведени твърдения относно неистинност на документа „обратна разписка„. С оглед така установеното, исковата молба следва да се върне, а производството – да бъде прекратено, поради наличие на процесуална пречка за разглеждането на иска.
Налице е и друго основание за недопустимост на производството. Искът е предявен срещу ненадлежна страна – частен правоприемник на участвалата в арбитражното производство страна, придобила вземането въз основа на последваща арбитражното решение цесия. Легитимирани да участват в производството по чл.47 ЗМТА са участвалите в арбитражното производство правни субекти.Последващото правоприемство в материалните права не обуславя процесуална легитимация на правоприемника, в производството по иска по чл.47 ЗМТА.Решението по арбитражното дело би му било противопоставимо, само като съществуващо и валидно постановено спрямо праводателя им, което именно е предмета на настоящото производство.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА, на основание чл.48 ал.1 ЗМТА, исковата молба на Ф. К. Г. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ„ЕАД, за прогласяване нищожност на основание чл.47 ал.2 , евентуално – за отмяна, на основание чл.47 ал.1 т.2 пр. първо и т.4 ЗМТА, на постановеното от арбитър Б. Г., при АС със седалище гр. София ,бул. „ Ц. Б. ІІІ „ № 86 , вх. А, ап.2 , арбитражно решение № 163/05.06.2014 г. по арб.дело № 163/2014 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 3151/2018 г. на І т.о. на ВКС, поради недопустимост на иска.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяване на страната, с частна жалба, пред друг състав на Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top