4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 282
[населено място] , 29,03,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март , през две хиляди и шестнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2513 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 331/28.01.2015 год. по т.д.№ 3868/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.05.2014 год. по гр.д.№ 15 738/2013 год. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД , за сума в размер на 48 895,75 лева и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД , за сума в размер на 1 446,54 лева,обезщетение за забава в изплащането на главницата,претендирана като левовата равностойност на дължима поредна годишна вноска от цената по сключен от [община], в качеството на продавач, с [фирма] , в качеството на купувач , последващо прехвърлил в полза на конституирания ответник придобитото, договор за прехвърляне на вещно право на строеж върху недвижим имот.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие със закона и необосновано , въз основа приетите за установени факти и обстоятелства,акцентирайки на обстоятелството, че знанието на купувача [фирма] по последващата покупко-продажба,за учредената върху придобиваното вещно право законна ипотека ,в полза на [община], в обезпечаване задължението за плащане на цената от [фирма], обуславя възникнало за последващия приобретател задължение за заплащането й / различно от отговорността по чл.173 ал.1 ЗЗД /. Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване,с изложение по същество на мотиви относно несъстоятелността на тезата на ищеца – касатор,че закупуването на имот, обременен с вещна тежест,не предпоставя само по себе си поето от приобретателя задължение по договора за същата вещ или право,сключен от праводателя му спрямо неговия собствен праводател , освен в хипотеза на „ поемане на задължението„, съгласно чл. 173 ал.1 ЗЗД.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване , настоящият състав съобрази следното :
За да отхвърли обективно кумулативно съединените искове, както първоинстанционният, така и въззивният съд , потвърдил решението му, са приели, че ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за заплащане на дължима част от продажната цена, по сключена от ищеца с трето за спора лице покупко-продажба на вещно право на строеж,което ответникът последващо е придобил от приобретателя, независимо че същото е обременено със законна ипотека в обезпечение претендираното в настоящото производство вземане на продавача към купувача от продажна цена. Въззивният съд, позовавайки се на чл.178 вр. с чл.173 ал.1 ЗЗД , изрично е разграничил обхвата на отговорността на последващия приобретател, в хипотезата в която същият „ не е поел задължението „, обезпечено с ипотеката,какъвто е настоящия случай – до поемане риска обезпеченият кредитор и за събиране на това си вземане да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот,независимо от промяната в собствеността. След като не е осъществено от ответника заместване или встъпване в правоотношението между ищеца и съконтрахента му по обезпечаната сделка – [фирма], то не е налице изключение от правилото на чл.21 ЗЗД,че ответникът е обвързан със задълженията по сключената от ищеца покупко-продажба с трето за спора лице.Изрично е коментиран реда за упражняване правото на кредитора по чл.173 ал.1 ЗЗД – в изпълнителния процес срещу длъжника,поради което необходим и достатъчен за същото е изпълнителен титул срещу длъжника по обезпечената сделка, не и последващия приобретател на обекта на същата.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси,в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК : 1 / Налице ли е задължение на купувача по договор за покупко – продажба на вещно право на строеж, обременено с тежест – задължение за заплащане на годишна вноска / продажна цена, разпределена на годишни вноски / , да изпълнява това задължение към продавача на правото на строеж ? и 2 / Допустимо ли е освобождаването от задължение по обременено с тежест отчуждено право на строеж от купувача, при изричното му изявление, че му е известна вписаната тежест ? .
Въпросите са непрецизно формулирани и правно неиздържани. Първият навежда на хипотеза на „ договор с тежест „ , доколкото като такава е визирано самото облигационно задължение по заплащане на цената, а не учредената законна ипотека. Сключен договор с тежест, обаче, не е предмет на спора , нито такъв изричен довод е навеждан и разглеждан в производството. Изхождайки от фактологията на спора и съдържанието на втория въпрос, касаторът очевидно визира придобиване на право,обременено с вещна тежест – законната ипотека, учредена от праводател – длъжника по обезпеченото със същата вземане. Дори да би бил надлежно и съответно на обстоятелствата по спора формулиран въпрос – дали единствено по силата на придобиването на обременен със законна ипотека, в обезпечаване задължение на прехвърлителя, имот , съответно при знанието на приобретателя за така учредената законна ипотека, същият встъпва в задължението на праводателя си спрямо ипотекарния кредитор – то същият би покрил единствено общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, не и соченият единствено с формално позоваване на разпоредбата,допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Противно на задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , касаторът не посочва оная приложима в разрешаване на правния въпрос правна норма, която, поради непълнота, неяснота или вътрешна противоречивост е предпоставила противоречиво тълкуване в съдебната практика, подлежащо на преодоляване или че въпреки непротиворечиво тълкуване на същата,промяна в обществените условия или изменение на законодателството налагат и изменение на единната по смисъл практика, като неправилна. Разпоредбите, цитирани от въззивния съд в обосноваване решаващия му извод, към които следва да се съобрази и чл.155 ал.1 ЗЗД, са ясни и непротиворечиви. Правна норма, която да санкционира знанието за наличието на вещна тежест върху придобиван имот , с последиците на поемане от приобретателя на задължението по обезпеченото вземане, на договорното основание на което е възникнало, няма.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 331/ 28.01.2015 год. по т.д.№ 3868 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община], на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство,в размер на 3 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: