7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 367
София, 10.07.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 835/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №2494 от 30.11.2017 г. по т.д. №4272/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. Цв. Д. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. К. Й. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Поддържал е, че е налице общо основание за допускане на касационен контрол, с оглед поставените от него процесуалноправни въпроси, а именно – 1/ Действа ли въззивният съд като инстанция по същество и трябва ли той да направи собствени фактически и правни изводи …2 „ Въззивният съд длъжен ли е да обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства…3/ Въззивният съд длъжен ли е да изложи собствени фактически и правни изводи, дори и тогава когато възприема изцяло мотивите на първоинстационното решение” 4/ „ Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на допуснати, събрани и приети доказателства и доводи на страните … 5/”Съществено процесуално нарушение ли е необсъждането на счетоводната експертиза, извършвана във въззивното производство както и на събрани в първоинстанционното производство доказателства, които са от съществено значение за финансовото състояние на жалбоподателя.”и 6/ „ Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви във връзка с датата на неплатежоспособността , когато такова оплакване е направено във въззивната жалба…” Страната е поддържала, че въззивното решение не било мотивирано, като е изброила съдебна практика, в това число и тълкувателна на ВС, на която, според нея, решението противоречало.Изброена е и казуална практика на ВКС, постановена и по реда на чл.290 ГПК, която както е поддържал касаторът, безпротиворечиво приемала, че решението на въззивният съд следвало да бъде мотивирано. Касаторът и с оглед твърдяното в касационната жалба е направил оплакване за необсъждане на неговите твърдения относно основателността на иска – посочил е, че липсвало обсъждане на изслушаната пред възивният съд експертиза, на фактите и обстоятелствата, свързани с договора с [фирма], за това, че ищецът злоупотребявал с права по изпълнителното дело, липсвало мотивиране и на определената начална дата на несъстоятелността. Твърдяно е още, че имало друго дело, по което нямало произнасяне и съобразно което касаторът считал, че дълга на ищеца бил по-голям от задължението, което той имал към него. Като материалноправен въпрос е поставил въпросът – „ Приложим ли е института на несъстоятелността, когато не се извършва плащане по причини, които се дължат на съзнателни, волеви действия на търговеца…, а не невъзможността да извърши плащане.” Поддържано е противоречие с изброени решения на ВКС. Поставен е въпросът –„ Съществува ли разлика между спиране на плащанията и неизвършването на плащане . ” И по този въпрос, отново е изброена практика на ВКС, за която се поддържа общо, че го разрешава по начин, различен от този на въззивиния съд. Поставени под №3 и 4 са въпросите – „ Може ли да бъде определена дата на неплатежоспособност към значително по-ранен период и да бъде открито производство по несъстоятелност, ако по делото е доказано, че няма спиране на плащанията, задълженията на дружеството намаляват и през последните години се реализира печалба”. И „ Длъжен ли съдът да определи началната дата на неплатежоспособността въз основа на анализ на финансовото състояние на дружеството към момента на постановяване на въззивното решение”. Поддържано е, че въззивният съд се е отклонил от разгледана от страната практика на ВКС, изведено от оплакванията за неправилност на акта. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.2 ГПК- като го е извела от оплакванията си за твърдяни нарушения на съдопоризводствените правила, липса на мотиви, неправилна преценка на доказателствата. Изложено е и подробно разбирането на касатора по основателността на иска, като са развити оплакванията за това, че не са налице в случая предпоставките по чл.608 ТЗ, и буквално са възпроизведени части от касационната жалба..Сочени са също така осъществени, според касатора нарушения на чл.6 КЗПЧОС – нарушаване правото на достъп до съд, нарушаване на правото за справедливо правораздаване, нарушаване на изискването на пълен съдебен контрол, нарушаване правото на мирно ползване на собствеността . Други доводи не са развити
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора процесуалноправни въпроси с идентично съдържание не са релевантни, тъй като не са свързани с процедирането на съда, довело до постановеният правен резултат, а с оплакванията за неправилност на неговите изводи. Основното оплакване, за което касаторът е поддържал наличие на общо основание чрез поставените въпроси е това, че решението не било мотивирано, като в този смисъл са развити и поясненията към тях. В случая това твърдение е фактически невярно. Съдът е изложил, макар и кратки мотиви по всички оплаквания на страната, мотивирал е крайният си извод за основателност на молбата по чл.607а, ал.1 ТЗ, като е разгледал фактите, установени по спора, обосновали този извод. След като е изложил свои мотиви, въззивният състав е препратил и към мотивите на първата инстанция по реда на чл.272 ГПК. Т.е така изложените от решаващият състав мотиви, съобразно многобройната и безпротиворечива практика, цитирана от касатора, еманират правораздавателната дейност на въззивният съд като съд разрешаващ спора по същество. Другите пояснения към разглежданите въпроси също не съответстват на установеното- изведено от мотивите на въззивното решение. Фактически невярно е, че съдът не е обсъдил експертното заключение изслушано пред него. Той изрично е приел, че с тази експертиза, не се установява промяна по отношение на влошеното икономическо състояние на предприятието, констатирана и разгледана от него. В тази връзка са изложени, макар и кратки мотиви, обосноваващи този извод. Правилността им не е предмет на обсъждане в тази фаза на касационното производство. Фактически неверни са и доводите за това, че съдът не бил изложил мотиви относно оплакването, че първоинстанционният съд нямал мотиви за началната дата на несъстоятелността, както и довода, че бил налице спор, който обосновавал твърдението на касатора, че той не дължал на ищеца, сумите присъдени с арбитражното решение. Съдът е изложил свои мотиви, както по отношение наличие на активната легитимация на ищеца – доказал вземането си с валидно издаден изпълнителен титул на основание влязло в сила арбитражно решение, така и е обсъдил соченото от касатора дело, като водено от различни страни и преценено в тази връзка като ирелевантно за спора. Несъгласието с изводите на състава, както е развито това разбиране, не означава, че решението е немотивирано, както и че не са разгледани възраженията на страната.
Не съответстват на изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и поставените материалноправни въпроси. Първият и вторият поставени въпроси не са свързани с решаващите изводи на състава, тъй като при установената фактическа обстановка не са били налице данни за нежелание на длъжника да изплати задължението си към [фирма], въпреки наличието на възможност, а тъкмо обратното –съдът е мотивирал , че това задължение е изискуемо и ликвидно, установено с влязло в сила арбитражно решение – годно изпълнително основание, но е налице невъзможност да бъде погасено, както то, така и останалите задължения на дружеството. Така мотивираното от съда е изцяло съобразено с цитираната от касатора практика, разглеждаща различна от установената в случая хипотеза, а именно – че търговеца има средства, но поради спор отказва да плати това свое конкретно задължение. В случая, както е приел и състава на въззивният съд, не е налице спор относно дължимостта на сумите, а всички установени и неопровергани от касатора факти, очертават невъзможност за извършване на плащането.
Другите два въпроса също не са релевантни, тъй като са поставени с оглед твърдения на страната и оплакванията й за неправилност, а не с оглед приетото от състава и изведено от него, с оглед данните по делото.Това се установява и от твърдяното от касатора противоречие с практика на ВКС/ която обективно не отразява отклонение на състава от нея/, разгледано от него само с оглед поддържаната защита срещу молбата- че съдът не възприел разбирането му, че било налице плащане на задължения, като и реализирана печалба. Тези доводи не обосновават релевантност на въпросите, тъй като, както първостепенния така и въззивния / и по реда на чл.272 ГПК/ са обосновали своите изводи, с оглед изслушаните експертизи, с които е установено обективно състояние на невъзможност да бъдат погасени изискуеми и ликвидни парични задължения, в това число и публични такива. Така в съответствие със соченото решение на ВКС / 140/15г. на ІІ т.о./и в случая съдилищата са извършили цялостен анализ / въззивният съд по реда на чл.272 ГПК/ на икономическото състояние на търговеца, отчели са, че за целият изследван период вземанията са основен краткотраен актив и той преимуществено определя структурата на оборотния капитал на ответника, като този капитал е недостатъчен да бъдат посрещани краткосрочните задължения. Разгледан е и факта, че са извършени отделни плащания към кредитори през 2015-2016г., но е обоснован и извода, че това не променя общата тенденция към трайна неплатежоспособност. Мотивирано е още, че извършеното преструктуриране на краткотрайните активи / чрез изключване на инвестициите от тяхната стойност, на основание счетоводните стандарти/, недоказаната събираемост на основания компонент от активите – вземанията,както и обоснованата от търговеца платежоспособност само с включване в баланса на дружеството в краткотрайните активи направените от него инвестиции, обосновават крайният извод за преценка на коефициентите за ликвидност, като такива под референтните им стойности.Съдилищата освен това са съпоставили и така разгледаните данни с установените показатели за финансова автономност и изводите на вещото лице за декапитализиране на предприятието / капиталът му пред 2016тг. съгл. изслушаното пред въззивният съд експертно заключение е вече отрицателна величина/ . С оглед всичките тези факти е изведено, че е установено твърдяното от молителя състояние на неплатежоспособност на дружеството. Прието е още, че макар и в тежест на настоящият касатор да е било да докаже, че разполага с достатъчно имущество т.е да има възможност да изпълни задълженията си при възникване на тяхната изискуемост, и съответно към постановяване на съдебният акт, такова доказване не е осъществено и това е съобразено не само с оглед липсата на данни за осъществявана търговска дейност, за наличие на парични постъпления, но и във връзка с направения с експертизите цялостен анализ, подробно разгледан от съдилищата. Несъгласието с тези мотиви е ирелевантно към основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като така разгледани фактите по спора са изцяло в съответствие със сочената от страната практика. Доколкото липсват изложени конкретни релевантни противоречия, извън разгледаните, изведени от оплакванията на страната за неправилност на изводите на състава, то следва да се приеме, че страната не установява нито общо основание, нито допълнителен критерий по така поставените и разгледани въпроси.
Касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, касаторът пространно е извел от обстоятелства, сочени като негови възприятия и твърдения, несъобразени от въззивния съд т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага, с оглед изложението, което в по-голямата си част съдържа общо посочени твърдения за нарушаване на процесуалния и материален закон, без това да бъде уточнено и разгледано в контекста на изложената по-горе дефинитивност на основанието. Освен това в разрез с нея,страната изрично е препратила към касационната си жалба, като и е възпроизвела части от нея, т.е. не е обосновала изрично нито една от изложените предпоставки, а основно е развивала оплакванията си за неправилност на правните изводи на състава, изведено от несподеляне на нейната защитна теза.
Твърденията на касатора за нарушения на чл.6 КЗПЧОС са ирелевантни, като неотносими към лимитивно изброените основания по чл.280, ал.1 ГПК. Извън това, че същите са изцяло заявени съобразно превратното тълкуване на нормата от касатора – неговото право на справедлив процес, така както е установен в пар.1 чл.6 КЗПЧОС изобщо не е нарушено, с оглед обръщането му към съд и разглеждането на всички направени от него доводи, като по същата причина не е нарушено и правото му на справедливо правораздаване / и с оглед възможността за инстанционен контрол/, а по отношение на упражняване на съдебен контрол и на мирно ползване на собствеността му, липсват и въведени доводи за относимостта им към спора въобще, както бе посочено, доколкото страната не сочи противоречие по конкретен правен въпрос с решение на СЕС то и липсва валидно въведено основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2494 от 30.11.2017 г. по т.д. №4272/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: