О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
[населено място] , 08.04.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март , през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 608/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Б. против определение № 530/12.02.2019 г. по ч.гр.д.№136/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 05.06.2018 г. по т.д.№ 1107/2018 г. на Софийски градски съд, в частта му с която е върната исковата молба и прекратено производството по предявен от жалбоподателя против СНЦ „Българска федерация плувни спортове„ / БФПС / иск, за отмяна на решение № 4.1, взето по т.4 от Управителния съвет на Федерацията, на редовно заседание от 16.10.2017 г.. Решението е за спиране / ограничаване треньорските права на Б. П. Б., за срок от 2 години, в областта на всички дейности на „Българска федерация плувни спортове„ и недопускането му до организираните от федерацията мероприятия. Жалбоподателят оспорва правилността на изводите на въззивния съд, свеждащи се по същество до разбирането, че решенията на УС на Сдружението с нестопанска цел не са атакуеми по реда на ЗЮЛНЦ, а липсата на правна уредба, относно последиците при непроизнасяне на върховния орган – Общото събрание /ОС/ на Федерацията – по жалба срещу решенията на УС , съгласно чл.65 ал.1 вр. с чл. 35 ал.4 от Устава на Федерацията , респ. чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ , не дава основание да се приеме за постановен мълчалив отказ на ОС да отмени атакуваното решение на УС, доколкото на гражданското правораздаване не е познат института на мълчаливия отказ, а конститутивните по характер искове, какъвто е и настоящия, са изчерпателно уредени в закона и разпоредбите за това не подлежат на разширително тълкуване. Жалбоподателят акцентира на факта, че с така постановения резултат е практически лишен от право на защита срещу незаконосъобразността на наложеното му наказание, в ущърб както на личните му и професионални интереси, така и на развитието на плувния спорт. Счита релевантно за допустимостта на иска обстоятелството, че своевременно и съобразно разпоредбите на Устава е оспорил решенията на УС , а с отказа за разглеждане на жалбата му в две проведени ОС на Федерацията е демонстрирана недобросъвестност, която следва да получи справедливо възмездие.Противното страната намира, че би било недопустим отказ от правосъдие, в противоречие с чл.2 ГПК, вменяващ на съда задължението да се произнесе по всяка подадена до него молба за защита и съдействие. Страната оспорва приложимостта на съобразения от въззивния съд Устав от 22.11.2017 г., без да излага съображения за противоречие на изводите на съда, относно приложимия ред за защита, съобразно действително приложимата редакция.
Ответната страна – СНЦ „ Българска федерация плувни спортове „ – не е взела становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира ,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния, по предявен от Б. П. Б. иск за отмяна на решение на УС на СНЦ „БФПС„ , взето на заседание на УС от 16.10.2017 г., с което са спрени /отнети треньорските права на ищеца за срок от 2 години. Решението на УС е обжалвано от ищеца пред ОС на Федерацията, но въпреки активността на ищеца жалбата му не е включена в дневния ред на провелите се междувременно две Общи събрания. Въззивният съд е приел, че отказа за произнасяне на ОС, по жалбата на ищеца срещу решението на УС,не създава самостоятелно правно основание за допустимост на иск , за атакуване на решението на УС, в противоречие с чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ и чл.65 ал.1 вр. с чл.35 ал.4 от Устава, доколкото конститутивните искове са определени в закона и нормите за това не подлежат на разширително тълкуване.Според съда , института на мълчаливия отказ / за да се приеме постановен такъв от ОС на Федерацията / не е приложим / в тази му част произнасянето на въззивния съд е предпоставено от определение № 625 по ч.т.д.№ 2557/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС , с което е отменено първоначалното произнасяне на въззивна инстанция срещу прекратителното първоинстанционно определение /.
В изложението по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Имат ли право на иск по чл.25 ал.4 вр. с чл.25 ал.5 ЗЮЛНЦ физически лица, в случай, че некомпетентен орган на ЮЛ нарушава правото им на труд и/или други основни права ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с ТР № 8/2013 г. , ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 53 от 18.06.1970 г. по гр.д.№ 28 / 1970 г. на ОСГК на ВС; 2/ Има ли физическо лице право на конститутивен иск срещу решение на управителен орган или друг ръководен орган на Сдружение, в случай ,че Общото събрание не включва в дневния си ред и не разглежда редовно подадена жалба срещу това решение ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение, по съображения относими към законосъобразността на самото наложено дисциплинарно наказание на ищеца, както и поради нарушение на чл.2 ГПК, въвеждащ задължение на съда да разгледа всяка отправена до него молба за защита и съдействие и доколкото за ищеца не съществува друг правен ред за защита.
Първият от формулираните въпроси не удовлетворява изискването за правен, като включващ неотносима към решаващите мотиви на въззивния съд предпоставка – атакуването на акт, постановен от н е к о м п е т е н т е н орган на Сдружението, доколкото не компетентността на органа, постановил атакувания акт е предпоставила извода за недопустимост. Не са такива изложените в исковата молба доводи , че е наложено наказание при липса на действащ към съответния момент, надлежно приет регламент, процедура, правила за налагането му / нарочен вътрешен правилник / , в противоречие с чл.19 ал.1 т.10 от ЗФВС / раздел ІІ от исковата молба /. Това са доводи за постановяване на решението в противоречие със закона и устава, поради което и съществуващото противоречие в отправеното до съда искане – едновременно за о т м я н а на наложеното наказание / обстоятелствена част на исковата молба, пар. последен /, а последващо – за о б е з с и л в а н е на решението на УС на Федерацията / в петитума на исковата молба /, е разрешено от предходните, вкл. касационна инстанции в съответствие с обстоятелствената част. Същата сочи постановяване при липса на или в противоречие с приета по надлежния ред процедура и правила за налагането на наказанието, респ. за определянето му, макар в съответствие с разпределението на компетенции , изводимо от чл.62 т.11 вр. с чл.51 от Устава.
Несъстоятелно е и обосноваването на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с цитираните тълкувателни решения, които са постановени в напълно различна правна материя. Общото позоваване в мотивите им на чл.2 ГПК не позволява квалифицирането им като съдържащи отговор на конкретно формулирания, при това несъответно на решаващия правен извод за недопустимост на иска, правен въпрос.
Вторият от формулираните въпроси удовлетворява изискването за правен, като относим към същественото съдържание на преценката за недопустимост на иска : допустимо атакуване по съдебен ред , на основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ, единствено на актовете на Общото събрание на Сдружението с нестопанска цел и ирелевантност на факта на непроизнасянето на ОС, по своевременно депозирана срещу решение на УС на СНЦ жалба, по отношение допустимостта на иск, на същото основание , срещу същото това решение на УС на СНЦ. Необоснован, обаче, е допълнителният селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, хипотезата предпоставя наличието на непълна, неясна или противоречива правна норма, предпоставило противоречива съдебна практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по тълкуването на такава норма, в резултат на промяна в обществените условия или изменение на законодателството.Чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ не е неясна,непълна или противоречива правна норма.
Не е налице и непълнота на закона, допустима за преодоляване чрез аналогия на закона. Това би било така, ако постановеното от УС на СНЦ решение, в ъ п р е к и факта на обжалването му пред Общото събрание на Федерацията, допустимо съгласно ЗЮЛНЦ и преди произнасянето на ОС е от естество да породи валидни правни последици. ЗЮЛНЦ не предвижда незабавно действие на постановените от УС актове, независимо от факта на обжалването им. С факта на законосъобразно упражненото от ищеца потестативно право на жалба е осуетено влизането в сила на решението на УС, респективно валидността на налаганите въз основа на същото правни последици, в съответствие с което ищецът е следвало да съобрази интереса си от съответния вид защита.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 530/12.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 136/2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: